Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2009 08:56 - ЗА ПИЕСАТА МИ „НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР“, ЗА МАРИАНА ДИМИТРОВА И ЗА ДРАМИТЕ В ТЕАТЪРА И ЖИВОТА
Автор: zaro Категория: Изкуство   
Прочетен: 14277 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2009 22:16


 

ЗА ПИЕСАТА МИ „НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР“, ЗА МАРИАНА ДИМИТРОВА И ЗА ДРАМИТЕ В ТЕАТЪРА И ЖИВОТА

 

Захари Карабашлиев

 

 

            Пиесата ми „Неделя вечер“ не е пиеса за Мариана Димитрова. Тя не отразява нито нейните последните години, нито тези на който и да е друг от нейното семейство. Актрисата СТЕЛА в „Неделя вечер“ не е Мариана Димитрова. ДЖЕНИ (наркопристрастената дъщеря на СТЕЛА) не е сина й Иво. ФРАНК (който дори не се появява на сцената) не е Игор. НИК не съм аз или някой мой познат, нито РОЗА e съпругата ми Силвия или нечия друга съпруга.

            Пиесата ми „Неделя вечер“ е пиеса за човешка криза. Дълбока и неизбежна за всеки един от нас криза, от която две семейства излизат по два различни начина.

            Мариана беше чудесен човек и приятел в последните няколко години, преди да ни напусне. Тя и Игор бяха второто българско семейство, с което се запознахме тук в Сан Диего. И сега (ако само затворя очи) виждам как паркираме пред къщата им в Клермонт, как звъним, виждам как тя отваря кафявата врата. Беше с една синя грейка, окапана с боя (бяха правили ремонт), Игор беше с памучна карирана риза, а кучето им Джулка лаеше, мяташе опашка, подскачаше и се блъскаше в краката ни.  Посрещнаха ни така, както бих желал всекиму да го посрещат близки хора. А ние не бяхме близки. Ние дори не ги познавахме. Бяхме гледали филми с Мариана, но толкова. Ние бяхме просто Заро и Силвия и малката ни (тогава) Саричка.

            Мариана имаше усмивка, която съм виждал у малко хора. Това не е онази безадресна, изрепетирана усмивка, това не е озъбената гримаса с устни, литнали към ушите, но в същото време с безразлични очи. Усмивката на Мариана бе усмивка, сякаш дошла специално за теб. А дали била истинска, дали не – откъде да знам!? Аз я чувствах като истинска и това е, което имаше значение. Може да съм бил наивен. А може и да не съм бил. Мариана имаше едно невероятно качество – в нейна компания, често се случваше така, че ти си звездата, не тя. Толкова често с нея сме говорили за нашите неща и планове със Силвия и толкова рядко за нейните. А аз много обичах тя да разказва за филмите, в които е играла, да споделя случки, истории. Толкова малко разказваше тя, по дяволите. Какво толкова друго сме си говорили? Никога не говореше лошо за другите. Никога. Дали винаги е била такава, каквато аз я помня, не знам.

            Мариана и Игор събираха българи от всякакъв вид! Като казвам всякакъв имам предвид – всякакъв. На техните партита, те ще запознаят фаянсаджия със собственик на мултимилионна софтуеар компания, художник с колбасар, фаготист с шофьор на камион, актьор с автомонтьор. На техните купони всички бяха с различен старт, минало и бъдеще, но по някакъв странен начин – освобождаващо равни. Мариана бе един от най-гостоприемните домакини, които съм срещал. Не беше най-добрата домакиня, в никакъв случай не бе най-добрата добра домакиня, но бе уникално добра в това да те накара да се почувстваш у тях като удома си. Понякога минавахме ей така, замалко в неделите, за да си поиграят децата, а ние да се видим. В такива моменти Игор обикновено вадеше уиски от фризера (той тогава съвсем неуместно държеше уиски във фризера, а аз настоявах- не, уиски във фризера не трябва да държиш, не е редно, водка може, но уиски – не) и сядахме навън на двора. Дъщеря ни Сара и тяхната дъщеря Саса си играеха много добре. Не излизаха от басейна им, докато не им посинеят устните, скачаха в затоплената от калифорнийското слънце вода, пръскаха ни, ние мърморехме, но се радвахме, че се забавляват добре, пийвахме си и приказвахме. После децата излизаха, репетираха нещо в детската стая, подготвяха някакъв номер, пееха, танцуваха... Игор свиреше. Аз правех снимки.  Следобедните слънчеви лъчи оцветяваха двора им в една мека, бакърена светлина. Много красиви бяха тези неделни следобеди.            

            Мариана беше един от първите хора, на които показах първата си пиеса . Тя я прочете за една нощ и ми се обади сутринта. Не помня как точно, но ми каза, че й харесала, че я докоснала, че много я натъжила. Помолих я да опитаме да направим една сцена от нея и да я запиша на видео. Тя прие. Беше сцена между Майката и нейната наркозависима дъщеря. Помолих образа на дъщерята да бъде изиграна от Ани Дюлгерова, наша приятелка, актриса. Мой колега, оператор, американец помолих да запише кратко видео. Бяхме в дома на Мариана, в кухнята, на масата. Няколко думи от моя страна, текста пред тях и... action! Мариана изигра тази сцена сякаш я бе репетирала дни преди това. Професионалист беше! Американският оператор, без да разбира и грам български се вдъхнови и развълнува, ококори едни очи. Исках, дълбоко в себе си, Мариана да направи тази роля на истински екран. Исках да напиша сценарий по тази пиеса. Мариана даде живот на думите ми, изпълни ги със себе си. Не знам колко добра беше като театрална актриса. Гледал съм я на сцена само тук, в Америка, и никак не бях очарован, но пък камерата наистина я обичаше. И филмите й са доказателство за това. Беше ми казала ведъж, че й е много по- лесно да играе на сцена, отколкото пред камера. Бях учуден- винаги съм мислил, че би трябвало да е обратното. Но тя бе категорична, че от сцената не я е страх, докато от камерата- много... Може би тази отговорност пред непрощаващото око на кино- обектива е била важна за работата й като актриса. Знам ли. И така записахме тази кратка сцена. Мариана бе в страхотна форма. Дни преди това бе играла някаква епизодична роля в американския сериал „Шест стъпки под земята“ (това е дълбочината на един гроб). После направи въпросната сцена в моята пиеса. Няколко дни след това се самоуби. Заглавието на тази моя пиеса е „Аутопсия“. Това беше пиеса за нея.

            „Неделя вечер“ не е пиеса за Мариана Димитрова. „Аутопсия“ беше.

            „Неделя вечер“ бях започнал да пиша преди смъртта й. После я бях изоставил за дълго време. После други семейни сътресения (мои и на наши приятели) вляха нова енергия в нея. Писах тази пиеса неистово. Някои от сцените са писани на един дъх, в трафик на път за работа, по разни тетрадки. Други са мислени по-дълго. По това време бях барман в залата на Филхармонията на Сан Диего.  Преди представления, посетителите на Филхармонията си купуваха по чаша вино, джин-тоник, скоч, шампанско или просто кафе. Когато започнеше поредния концерт, аз хващах някой колега да пази бара, хлътвах в залата (разпоредителите ми намираха място, защото им давах безплатно кафе) и слушах. Понякога образите от пиесата ми говореха помежду си на фона на Лист, Хайдн, Бах, Сибелиус. И аз просто ги наблюдавах. Понякога пишех в едно малко тефтерче, докато на сцената оркестъра свиреше. Понякога просто заспивах. „Неделя вечер“ е дълбоко свързана с музиката, която слушах тогава. В композиционно отношение, тя е повлияна повече от класическа музика и кино, отколкото от други драматургични текстове. Та, бях вече започнал да пиша „Неделя вечер“, когато образа на Актрисата се появи там. В началото, образа на СТЕЛА не бе актриса. Тя бе това, което всеки образ е – фикция! Не бях много наясно каква беше тя. Тя трябваше да е жена със свои проблеми и своя драма, която по неволя бе попаднала в драмата на приятелско семейство. Имах нужда от нея. Тя бе драматически функционална за пиесата. Когато с Мариана се случи това, което се случи, моята СТЕЛА започна да се изпълва с духа на една актриса. СТЕЛА не е Мариана Димитрова. Нито едно от изреченията в пиесата ми не е било изричано от Мариана Димитрова. Нито ФРАНК е Игор. Нито едно от събитията в пиесата ми не се е случвало в действителност.

            „Неделя вечер“ е измислица. Понякога, само понякога, и то, ако сме работили достатъчно упорито, имаме някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по- лесна, напротив. Но илюзията, че създаваме нещо, което не е измислица е просто по-силна. 

            Да се интерпретира тази пиеса като пиеса за последните дни на Мариана е пагубно и за пиесата и за семейството на Мариана.  В пиесата ми няма отрицателни герои. В реалността – съвсем. Единици бяха запознати с истините около трагичната съдба на Мариана и аз съвсем не съм един от тях. Но знам със сигурност, че причината не беше Игор.

            Ние, хората имаме чудната способност да свързваме и организираме хаоса на информацията, която достига до нас от външния свят и да изграждаме някаква своя реалност, в която да се чувстваме по- удобно и защитени. В тази наша реалност имаме нужда от морални посоки – ето това там е юг/добро, това е север/зло и т.н... и така се ориентираме. Това ми напомня способността на паяк, който тъче своите си мрежи – не толкова да се забавлява, а за да продължава да живее, да се храни и възпроизвежда, да изгради своя свят, в който да се чувства в безопасност и контрол. Моята пиеса „Неделя вечер“ поразбутва тези мрежи. Тя цели да ги предизвика, да постави под съмнение здравината на тези мрежи. „Неделя вечер“ поставя на изпитание вроденото ни чувство да съдим другите, да търсим виновника. В нашата природа е да  търсим някой, когото да посочим с пръст, да  задоволим тази изконна потребност за идентифициране и унищожаване на злодея. Но какво, ако бъркаме в присъдата си? Какво, ако злодеят е невидим? Какво, ако е химична субстанция или състояние на духа? Какво, ако злодеят е всъщност самата идея за злодей.

            Човечеството обича драми. И слава богу. Заради тях, хора като нас имат работа. Ние черпим от живота и превръщаме факти във фикция. Правили са го всички от Омир, през вековете, та до наши дни, и ще го правят докато свят светува. Но когато с нещастие като това в семейството на мои приятели се спекулира, най-често под формата на журналистика,  когато истината се изопачава и фикция се представя като факти с голямо и шокиращо заглавие – това е престъпление.

 

            Не, пиесата „Неделя вечер“ не е пиеса за последната година на Мариана. Актрисата, която би играла тази роля трябва да е свободна в интерперетацията на характера на СТЕЛА. Няма смисъл да се редуцират изборите, които тя прави. А да се търси паралела ДЖЕНИ със сина на Мариана  е безмислено и съвсем непродуктивно. Образите в тази пиеса имат свой собствен живот.

Той трябва да се търси не между редовете на текста. А в думите, които съм писал с огромна любов към АБСОЛЮТНО всеки образ в нея.

            Това е.

           

 

п.с. Пиесата „Американска мечта“(по „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев), която се играе в пернишкия театър и на сцените на няколко български града е орязан, непълен и дописван от други хора вариант на „Неделя вечер“. Тази версия е правена без мое съгласие и въпреки волята ми. Отстранени са образи и сцени „по икономически причини“, с оправданието, че и без тях можело. Това е недопустимо в никое уважаващо правото на автора общество. Пиесата „Американска мечта“ се играе без юридически договор с мен и в грубо нарушение на българския ЗАКОН ЗА АВТОРСКО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА (Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г.)

 

                                                                                                  22/3/09

 

 




Гласувай:
0
0



1. djuliasno - V takyv sluchai shte si zashtitish ...
26.03.2009 13:37
V takyv sluchai shte si zashtitish li pravata v syda (sorry za latinicata)?
цитирай
2. анонимен - nepremenno
26.03.2009 18:43
Ne gi ostaviai taka. Vreme e da se nauchat.
Milan
цитирай
3. анонимен - Симона е страшен пич
09.04.2009 14:41
Пиесата АМЕРИКАНСКА МЕЧТА е убийствено яка.Кво иска тоя нещастник
цитирай
4. анонимен - супер яка пиеса
09.04.2009 14:46
Гледах тази пиеса във Варна.На 20 април ще я играят пак.Симона актрисата ,която играе жената на Асен Блатечки ли е.Ако е тя много е сладка.Кво иска тоя дето си е бил камшиците в тая тъпа Америка и от там много плямпа.Много е лесно така.Що за автор е има една кгига,която е адски тъпа и досадна и се взел насериозно
цитирай
5. анонимен - Аз прочетох друго в 24 часа
09.04.2009 15:47
Една статийка прочетох вчера с едно имейлче в 24 часа дали нещо не разбирам или просто всичко е медийна игричка за реклама и да покажем колко сме велики.
Хейтър
цитирай
6. zaro - За "анонимността"
09.04.2009 19:38
РАЗБИРА СЕ, ЧЕ МОГА ДА ИЗТРИЯ ГОРНИТЕ "АНОНИМНИ" КОМЕНТАРИ(БЛОГА СИ Е МОЙ), НО... ЗАЩО? ОСТАВЯМ ГИ ТУК, НА ПОКАЗ, БЕЗ КОМЕНТАР.

ЗАХАРИ
цитирай
7. анонимен - Tapo, dosta tapo...
10.04.2009 00:15
Mi nali vijdash, che poslednite komentari sa pisani ot edna i sashta raka, pochti po edno i sashto vreme. Mnooogo tapo! Sorry che niamam kirilica.
цитирай
8. remedios - Странно
13.04.2009 16:32
всички недостойни и зли коментари, които обвиняват ЗАхари и оронват безспорния му талант и авторитет, са анонимни. Не ви ли прави впечатление? Излезте с името си злодеи!
Аз съм Кремена.
цитирай
9. анонимен - Настъпани
13.04.2009 19:02
Гледай как се разквакаха настъпаните.
поразбута някой блатото и...
Писмото за Мариана Димитрова е вълнуващо и силно.

Снежа
цитирай
10. lubara - Поздрави!
25.04.2009 19:50
Някаква радост ме обхвана, когато набарах този блог.
За мен е обяснимо.
цитирай
11. анонимен - ПОЗДРАВИ
27.04.2009 10:33
Честит ХЕЛИКОН! Заслужаваш го:)

Мария
цитирай
12. анонимен - интимно
28.04.2009 21:50
(Някои от коментарите сякаш доказват написаното по-горе за вечното търсене "да посочим някой с пръст"...
Отдайте се на емоцията от пиесата, книгата, изкуството...толкова по-лесно е...попиивайте, изживявайте!)
С или без юридически договор, представлнието е прекрасно, гледах го преди час, още съм с якето и бързам да напиша някъде колко...интимно (в несексуален смисъл) ме докосна, дълбоко и истински. Толкова, че да не намирам думи точно в този момент...
Чудесно е, че успях да се докосна до повече от "18% сиво"...макар че и тя беше достатъчна, за да заслужи ...поклона ми.
Радваш ме, Захари, който и където и да си...
Стела
(наистина така се казвам)
цитирай
13. sis - отвратително е,
08.05.2009 12:34
че се случват подобни неща!

...ако имаш възможност е хубаво да ги съдиш, та да могат да се научат да не правят такива неща.

До всички анонимни - няма никаква логика Захари да си е взел парите и сега да плюе една постановка, която както разбирам има и добри отзиви на всичкото отгоре.

Късмет Заро :):):)
цитирай
14. анонимен - Елен манова
11.05.2009 14:23
Защо,Захо първо не гледаш представлението?кога ще си в България ще ти купя билет и ще го гледам отново.искам да ти видя очите и после да застанеш зад казаното дотук.
цитирай
15. анонимен - Зарееее, не се ли научи...
12.05.2009 10:38
Заро, не се ли научи, че в БГ всичко е пошла работа. Ти си най-прекрасния модерен писател, който с кеф чета и препрочитам. Чакам нещо ново да излезе в блога ти, защото твоите думи ме хранят. Знаеш, че знам какво е Америката и защо се върнах, но пък трябва ли да те учудва всичко тук? Ще се радвам да прочета Аутопсия и Неделя вечер, ако е възможно някога. Давай пълен напред, живей прекрасно с твоята прекрасна съпруга и дъщеря и съди кучите синове за авторското право. Дано се засечем пак в БГ като си дойдеш. Диди Вертер
цитирай
16. zaro - Диди, 17
16.05.2009 20:30
Кремена, благодаря за думите. Жалко е да се занимаваме с подобни неща, разбира се, но имаме ли избор?

Здравей Диди. Ще се засечем, надявам се в България. В средата на юни, в София ще е представянето на книгата ми "Кратка история на самолета"... Ще пиша подробности, когато знам точно кога и как.

За авторското право... sis... Би трябвало да е ясно, че не става въпрос за пари... Представлението е с добър актьорски състав, те си вършат работата и пълнят салони. Защо да искам да спирам нещо такова, ако въпросът е за пари? Но не за пари говорим тук, а за принципи.
цитирай
17. sis - Радвам се,
19.05.2009 10:44
че ще издаваш втора книга :):):):)
цитирай
18. enjoy6 - Честит празник!
24.05.2009 21:16
И честит Аскеер!
Поздрави и пожелания за много нови книги!
цитирай
19. анонимен - захари, съди ги!!! и съжалявам, ...
13.06.2009 01:36
захари ,съди ги!!!
и съжалявам ,че си загубил приятел...
не единственият .
поздрави и извинявай за спама днес.
цитирай
20. анонимен - знаеш къде и кога
15.06.2009 15:51
Хайде, като става въпрос за принципи, заповядай да се видим следващата седмица във Варна да ти обясня някой неща за принципите
Виктор
цитирай
21. анонимен - Съди ги!
16.06.2009 10:26
Не се занимавай с простотията, а пиши и не си хаби нервите. Съди ги обаче, да се научат да работят с договори.

твой колега
цитирай
22. анонимен - фен на театъра
01.06.2010 17:16
пиесата на захари карабашлиев е добра. много добра. в театър софия играят прекрасно. всичко друго не е важно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 700284
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1216
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031