Сънят на Хитлерката

                   Всяко съвпадение с действителни лица и събития е  случайно.

Беше красива, енергична жена.  С дълга изрусена грива.Прякора “Хитлерката” носеше по наследство от баща си. Той беше един обикновен мъж под чехъл, пленил на времето майка й с ретро мустачките си, напомнящи не само тези на Хитлер, но и на Сталин. Ясно беше, че прякорът Сталин в ония времена щеше да бъде много ласкателен. Затова, логично, хората бяха избрали Хитлер. На нея, обаче, този прякор й пасна като ръкавица. Характерът й беше диктаторски, мъчен.Идеално се разбираше с мъжете и никак – с жените.   След промените бързо и с летящ старт се ориентира.Скоро имаше няколко къщи за туристи, нощен клуб и много луксозни коли. Охраната на нощния й клуб бързо даваше на случайните посетители да разберат, че са сбъркали мястото.Тук правеха партита политици още когато “Мултигруп” съществуваше.Имаше красиви стриптизьорки и бар дами. Беше си един луксозен бардак.

Дотук добре. Силната музика започваше да гърми в десет вечерта. И спираше към четири сутринта.Хората от съседните къщи не можеха да спят. Туристите бързо, за една нощ бягаха от тези квартири.Никакви изрази на недоволство от страна на хората не даваха резултат.Полицията идваше, правеше устна забележка и си отиваше. Всички, подали оплакване до районния полицейски инспектор, бяха веднага посетени от дебеловрати мъжаги, които спокойно им обясняваха,че трябва да се радват на благополучието и на здравето на своите    близки, защото “всичко се случва, животът е кратък и не знаете какво ви чака” ...

Най-мъчно се примири леля Силвия.Тя и без това след смъртта на мъжа си трудно можеше да заспи... Всеки откраднат от безсънието час беше празник за нея.Думтенето на клуба, от което понякога стъклата звъняха, бързо влоши здравето й.Нищо не помагаше . Нито оплакванията, нито молбите, нито сълзите . Хитлерката беше непреклонна.

Леля Силвия се почувства още по-сама и беззащитна. Вечер започваха да нахлуват спомени от нейната младост, когато градчето беше малко  и бедно, но тихо и спокойно. В тихите нощи се чуваха само плясъкът на вълните и крясъците на гларусите...В печалната й самота се промъкваше мисъл, че ако мъжът й беше жив, той щеше да намери изход...

Цял късмет беше, че тя припадна на прага на дома си, пред изумените погледи на съседите. Малко по-късно  дойде в съзнание за кратко  и беше много учудена, когато разбра, че се вози в БМВ – ето на Хитлерката. Тя беше решила да не чакат линейка, която в ненапаснатата връзка с телефон 112 можеше да закъснее, а да кара леля Силвия в болница с колата си.Точно това беше спасило живота на леля Силвия. Лекарите бяха успели да овладеят инфаркта й. Сега тя лежеше в болницата, наслаждаваше се на тишината и мислеше как ще живее по-нататък.Беше решила да остави къщата си, която, заради шума никой не искаше да купи, и да отиде да живее при дъщеря си в Бургас.

Хитлерката щеше да си ляга в една от своите луксозни къщи  на високите скали.Шумът на прибоя й действаше приспивно.  Спалнята й, цялата в бяло, синьо и златно, с блещукащи като звезди лампички на окачения таван, който трябваше да представлява нощно небе, я успокояваше. Беше си пуснала тиха музика и китарата на Армик и напомняше за нейния пръв любим – музиканта на градчето по прякор Хендрикса.Той беше голям почитател на Джими Хендрикс. Беше втора ръка музикант и в кръчмите, където го канеха да свири, името на Джими Хендрикс беше напълно непознато.Караха го да свири сиртаки, някоя и друга сладникава балада.Затова пък, в свободното си време той се беше вживял в стила на своя идол.Беше си купил мощни тон колони и огласяше градчето със своите изпълнения. Оттогава силната музика в съзнанието на Хитлерката се беше свързала с представата за младост, любов и щастие...Тя по никакъв начин не разбираше и оставаше глуха към оплакванията на съседите на нейния нощен клуб точно по тази причина.Обмисляше внимателно събитията от изтеклия ден и постепенно се унасяше...

В нейния клуб беше избухнал скандал.Две групировки си оспорваха територии, включително и правото да бъдат в клуба й.Охраната не можеше да се справи сама. Извикаха я спешно и тя, в женската си паника, вдигна скандал, който засегна и двете враждуващи страни. Това беше голяма грешка, но в момента “хитлеристкият” й темперамент я тласна към доказване “кой е тука сайбията”...

Клубът пламна още на другия ден.Докато траеше следствието, тя нямаше да получи нито лев от застрахователите. Уликите сочеха умишлен палеж и застрахователите нагло заявиха, че и тя не е изключена от заподозрените...Това я вбеси още повече и тя вдигна грандиозен скандал на предполагаемите подпалвачи. Беше сигурна, че някой от мутрите, които се сбиха в заведението й, е поръчал палежа.Отново грешка.Още същата нощ избухнаха  няколко от луксозните й коли. Градчето беше разтърсено от мощните експлозиии. Никой не й посъчувства, никой не й подаде ръка. Тя нямаше приятели, а се беше сдобила отскоро с могъщи врагове...Тя виждаше как за няколко дни загива всичко, което е съградила през живота си. Нямаше деца, нямаше съпруг. С Хендрикса се бяха разделили отдавна, защото тя просто не можеше да понесе неговата пълна липса на амбиции.... Бизнесът беше всичко, което имаше. И сега той изчезваше за броени часове. Беззаконието и безкрайното протакане на съдебните дела, което до момента беше работило в полза на нейните проекти, сега се обърна срещу нея. Понеже нямаше приходи от клуба си, а имаше огромни разходи за адвокати, не можеше да плаща вноските по ипотечния заем. Наложи се набързо да продаде къщите си, защото цялата сума беше станала изискуема, заради нейната неграмотност в банковите дела...

И ето я Хитлерката, сама, бедна, в подземието на своя полуизгорял нощен клуб. Следствието беше приключило със заключение “неизвестен извършител”. Застрахователите правеха всичко възможно да не й платят. Трябваше да бъде щастлива, че въобще има къде да живее...

Стресна я вой на полицейска сирена.Огледа се. Беше в луксозната си къща, в луксозната си постеля, под луксозния окачен таван със звездички. Просто беше сънувала кошмар. И смяташе да продължи да живее както досега.

А това значеше, че, сънят й щеше със сигурност да се сбъдне..
Мина Карагьозова