Можеш да видиш очите ми,
да почувстваш ръцете ми,
да знаеш, че съм всички,
но все пак аз.

Можеш да видиш очите ми,
да докоснеш сърцето ми,
да почувстваш болка,
кристална като елмаз.

Въпреки всичко,
след всички лъжи,
да погалиш косите ми,
топлинка в нас да пламти.

Можеш да видиш очите ми,
упоени от алчност, омраза и страх,
аз съм нищо и всичко,
аз съм гора, поле, прах.