Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2013 11:18 - лек за всички болести
Автор: katett Категория: Рецепти   
Прочетен: 23699 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.07.2013 15:19


80% от болестите са причинени от паразити. Всички видове паразити по и в тялото могат да бъдат обезвредени с едно просто и безплатно средство, известно още от древност (просто лекарите и фармацевтите не желаят да се обърнат към Хипократ, Авицена, Гален, иеромонах Неофит Калчев и мн.др.) .пепел от лозови пръчки! Още в първите дни се усещат резултатите, което може да подведе лекуващия се да спре лечението. Ето рецептата:

Пепел от лозови пръчки - 2-3 супени лъжици - се сварява в 500 мл вода (водата е добре да не е обработвана с химикали, но ако няма друга може и от чешмата) докато останат около 300-350мл. Тази пепелна луга престоява 1 нощ. Сутринта се прецежда, оставя се да се утаи и се пие (препоръчително на гладно) по 100мл. Дозата е за три дни. Курсът на лечение е 50-60 дни (ще ви трябват много пръчки ).

Не питам за каква болест ви трябва, защото това не е вредно дори и за здрав човек! В последно време нета се напълни с "панацеи" срещу паразитите, но никой не обяснява, че когато човек се освобождава от тяхното присъствие му е необходимо изключително количество витамини, соли, минерали и т.н., за да подпомогнат организма да се справи с отровите, които изхвърлят микроорганизмите, когато умират. Това средство съдържа само лозата! Мога още много да ви пиша по този въпрос, защото имам личен опит!

Имайте пред вид, че първите дни ще се почувствате доста некомфортно, ще имате разхлабен стомах и ще се обадят всички стари болежки, но това не бива да Ви притеснява, защото е естествена реакция!

 

Ето една изчерпателна информация за паразитите от Интернет:

 

ТИХАТА ЕПИДЕМИЯ

Въведение

Ще лекува ли някой рана, ако в нея има трън? Има ли смисъл да се опитваш да отстраниш следствието без да отстраниш причината? Някои могат да кажат, че това са глупави въпроси, но наистина ли е така? Повечето от нас се опитват да подобрят здравето си без дори да се опитат да разберат каква е причината за неговите промени. В същото време зад почти всяко отклонение в здравето стои конкретна причина във вид на определена група паразити. Тези паразити се хранят с микроелементите, витамините и хранителните вещества в тялото ни.

Основните сведения за паразитите, взети от медицинската литература, ще ви помогнат да разберете това.

Медицината е безсилна в борбата с бавните инфекции.

Множествената склероза, артритът, псориазисът, хипертонията, язвената болест, ракът, инфарктът, диабетът, инсултът, импотентността, миомата, ерозията, безплодието, хроничният простатит, васкулитът и епидидемитът се причиняват от хламидии, микоплазми, уреаплазми, гарднерели и генитален херпес. В днешно време тези болести се срещат много често сред хората.

Медицината успява да се пребори с бързите инфекции, болестите, които възникват скоро след заразяването и на които организмът на болния активно реагира с висока температура, болки, повръщане, кихане и т. н. В тези случаи болният взема лекарствени препарати, които стимулират защитните сили на организма, и той оздравява. Медицината обаче е безсилна в борбата с бавните инфекции, защото както тя, така и самият болен, изпускат момента на заразяването с носителите на инфекцията и не забелязват началните етапи на болестта, а когато болестта заявява за себе си чрез многобройни симптоми, тя става практически неизлечима.

Медицината почти не се интересува от вирусите, които постоянно търсят убежище в клетките, в това число и в едноклетъчните паразити, но именно тези прости организми (трихомонадите, хламидиите, ламблиите, гъбичките, аскаридите, глистите на главния мозък, половата система, остриците, глистите на стомашно-чревния тракт, мускулните трихини) причиняват бавни инфекции.

Родоначалникът на паразитологията в Русия, академик К. И. Скрябин, е предвидил страшните перспективи на заразяването с глисти. Той е отбелязал следното: "Нито икономическото процъфтяване, нито благополучието, нито провеждането на масови оздравителни мероприятия няма да доведат до ефективни резултати, ако хората в страната продължават да бъдат неосведомени". Нека тогава да се запознаем по-отблизо с паразитологията, защото по този начин може би ще успеем да помогнем на близките си в лечението на така наречените "неизлечими" болести.

Паразитите причиняват много болести

По данни на Световната зравна организация, до 1998 година над 2 млрд. души са били застрашени от заразяване с паразити. Науката смята, че 90% от децата, които умират до 5-годишна възраст, всъщност умират от паразити.

По данни на Министерството на здравеопазването на Русия от септември 2005 година, за последните 10 години броят на децата в Русия е намалял със 7 млн. (по 700 000 годишно).

Медицината твърди, че с възрастта здравето се влошава. На фона на това влошаване ние не забелязваме бавното развитие на паразитите в организма и свикваме с него. В днешно време ние се намираме в обстановка на пълна неосведоменост по въпросите за опасността от хелминтози, като в същото време паразитните болести се намират на четвърто място по броя на болните. На първо място са сърдечно-съдовите заболявания, на второ място е ракът, а на трето място е инсултът. Ако се разгледа причинно-следствената връзка на възникването на болестите от първото, второто и третото място, то почти всички те се развиват вследствие на обитаването на паразити в човешкото тяло.

Червеите-паразити и ларвите им през различните етапи от миграцията си се заселват в органите, "продупчват" съдовете, нарушават противораковата защита и по този начин възникват болестите. Специалистите описват и лекуват последствията без да се замислят за причините на тези заболявания.

Паразитите се хранят с хранителните ресурси на човека, като ги набавят от кръвта на гостоприемника си. Глистите се хранят със силициев двуокис, който е жизненоважен елемент за организма на човека. Глистите също така се хранят с витамин В12 от червата на човека, което води до нарушения в хематозата, с хормони, необходими за осигуряване на здравословното състояние на човека, както и с калий, мед, манган, селен, цинк, магний...

Това е доказано по експериментален път. Основното свойство на всеки паразит е да живее незабелязано в човешкия организъм. Паразитите са болестотворни микроби и вируси, които живеят в организма и тъканите на гостоприемника си.

Хроничните, в това число онкологичните болести, в 60% от случаите са предизвикани от въздействието на хелминтите. Освен това, по данни от световната медицинска литература, през последните 10 години хелминтите все по-често се разполагат не в стомашно-чревния тракт, а в органите, в това число в такива жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците и т. н. (данни на СЗО, 1999 г.).

При тяхното нахлуване и продължително паразитиране в тялото на човека страдат не само органите, но и имунната система. Процесът на постоянна борба с външните антитела довежда не само до отслабване на защитните сили на организма, но и до развитие на вторичен имунодефицит. В такива случаи се развиват тежки хронични заболявания, които не се поддават на обичайните методи на лечение.

Химичните антихелминтни препарати при непродължителен прием въздействат само върху стомашно-чревните форми на хелминтите, като в същото време те продължават активната си паразитарна дейност в другите органи на човешкия организъм.

Паразитите се хранят с хранителните вещества в тялото на гостоприемника си и не му оставят почти нищо. При много хора, които водят здравословен начин на живот и се хранят правилно, не се наблюдават значителни подобрения в здравословното състояние само заради наличието на паразити в организма. Затова преди да започне такива оздравителни процедури като здравословно хранене или упражнения, човек трябва да отстрани паразитите от организма си.

Някои специалисти твърдят, че паразитите причиняват затлъстяване, защото те лишават организма от необходимите му хранителни вещества и оставят само празни калории. Организмът започва да иска все повече храна, защото не му достигат витамини и минерали.

Условията за развитие на паразитите

Паразитите проникват в организма, както вирусите, през кожата и лигавиците. Те започват да се развиват там, където има подходящи условия за това.

Наличието на слуз в хайморовите кухини на главата например способства за развитието на гноеродни бактерии. Когато киселинно-основният баланс на кожата се променя и се превръща в гнилостен процес, то това способства за появата на гъбични заболявания на кожата и проникването през кожата на паразити, чиито размери са съпоставими с размерите на порите. Потискането на нормалната микрофлора от страна на маята способства за възникването на дисбактериозите. Превръщането на киселинната среда на дебелото черво в гнилостен процес способства за възникването на патогенна микрофлора, която образува слуз, полипи и т. н.

Най-простите паразити (хламидиите) могат да проникват в стените на кръвоносните съдове и да ги разрушават. По този начин те предивикват инфаркт на миокарда и редица други сериозни заболявания (възпаление на половите органи, безплодие, възпаление на панкреаса, черния дроб и т. н.).

Погледнете езика си и вие ще видите бял налеп по него. Това са гъбичките кандиди, и щом ги има върху езика, значи ги има и по стените на хранопровода, червата и другите лигавици. Когато миете зъбите си, не се опитвайте да премахнете този бял налеп от езика си, безсмислено е. Трябва да знаете, че всеки път, когато вземате антибиотици, вие създавате благоприятни условия за развитието на тази инфекция. Токсините на тези гъбички оказват отровно въздействие върху черния дроб.

Опитът на световните паразитолози от миналото показва, че лекарите винаги са започвали да лекуват заболяванията с отстраняване на паразитите от организма.

Паразитните червеи могат да обитават която и да било част на човешкия организъм: органите (ехинококи в черния дроб), кожата (дракункулоза, демодекоза), стомашно-чревния тракт (аскариди, острици, тении и т. н.).

 Начините за заразяване с паразити

Ако искаме да разберем защо днес ни се налага да подобряваме здравето си, всеки от нас би могъл да си спомни за онези моменти в живота си, когато в борбата с някакъв паразит имунитетът ни е вдигал температурата на тялото и по този начин е искал от нас да вземем съзнателно участие и да го подкрепим в тази борба.

Ние обаче сме му давали антибиотик, който убива както паразита, така и живите клетки, и по този начин имунитетът ни е започвал трескаво да спасява както клетките на организма, така и нахлуващите паразити. В това време паразитът вече е ставал незабележим за имунната ни система и организмът е спирал да се бори с него.

Температурата и здравословното ни състояние се е нормализирало, но това е било само илюзия. Нормализирането на здравословното ни състояние е показало, че паразитът благополучно се е заселил в организма, след което той е попаднал под защитата на имунитета. А след 3-8 години хроничната умора и патологиите на органите и системите на организма ни карат да се замислим какво не е наред със здравето ни.

Многобройните малки огнища на всевъзможните коки, вируси, бактерии и гъбички (които лекарите не се свикнали да смятат за паразити и затова дори не ги търсят) бавно, но последователно и планомерно разрушават организма. Те присъстват в кръвта и слюнката и се предават по въздушно-капков път.

Глистите, нематодите и амебите (те образуват слуз) са разпространени след населението в много по-голямо количество, отколкото твърди официалната медицина.

Висока концентрация на паразити се наблюдава в продуктите от свинско месо (бекон, шунка, кренвирши, салами, свински пържоли и т. н.). Най-бързият начин за проникване на ларвите на паразитите в организма е чрез заразени хранителни продукти: лошо измити плодове, зеленчуци, недопечено и недоварено месо, риба, яйца и хайвер. Богата на паразити е и застоялата вода във водоемите.

Човек може да се зарази с паразити и от домашните животни. В организма на повечето животни живеят няколко вида паразити, и яйцата им често попадат в околната среда чрез изпражненията на животното. От изпражненията те преминават в козината му, и човек може да се зарази, когато се радва на домашния си любимец или дори по въздушно-капков път. Това е особенно опасно за малките деца, които обичат домашните животни, както и за бременни жени или болните, които имат по-слаба имунна система.

Освен това кожата, имунитетът на която е допълнително отслабен от химичните компоненти на кремовете и шампоаните, не е в състояние да спре бактериите – паразитите, които се предават по въздушно-капков път.

Симптомите на наличието на паразити в организма

Присъствието на паразити в организма се определя чрез анализ на изпражненията. Този метод обаче е ненадежден, ако паразитът, който живее в организма ви, не е снесъл яйца през периода, когато се вземат проби от изпражненията, защото тогава присъствието му остава незабелязано.

Заразяването с паразити може да се определи и по външния вид на човека, както и по онези признаци, които свидетелстват за това, че в работата на организма има някакви нарушения: пъпки, себорея, груба кожа, лунички, петна, ранни бръчки върху лицето, ранно оплешивяване, папиломи, напукани пети, чупливи нокти, чести остри респираторни заболявания, ангина, хроничен тонзилит, синузит, полипи, хъркане.

При жените признаците за заразяване с паразити са следните:

Болки, възпаление на яйчниците, болезнена менструация с кръвотечение, отпадналост, нарушение на менструалния цикъл. След това последователно се развива фиброма, миома, фиброзно-кистозна мастопатия, възпаление на надбъбречните жлези, пикочния мехур и бъбреците.

При мъжете признаците за наличие на паразити са следните:

Простатит, импотентност, аденома, цистит, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Заразяването с паразити може да доведе и до нарушения в психиката. Децата на инфектирани родители умират с 10-15 години по-рано.

Запек

Заради формата си и големите си размери глистите могат да запушват някои пътища в червата. Обилната глистна инвазия може да запуши основните пътища в жлъчката и червата, което води до запек.

Диария

Някои паразити, особено протозойните, произвеждат хормоноподобни вещества, водещи до загубата на натрий и хлориди, което, от своя страна, може да причини диария. По този начин диарията при паразитна инфекция се предизвиква от паразита, а не от организма, който се опитва да се избави от присъстващата в него инфекция, или от неправилното хранене.

Апендицит

При хистологично изследване на болните, прекарали остър апендицит, в 27% от случаите се откриват глисти. Децата се оперират с 25% по-често от възрастните, и степента на заразяване с хелминти при децата е по-висока, отколкото при възрастните.

Още по-голям процент на откриване на хелминти в апендиксите - 85% е бил регистриран от професор Москвин чрез метода на измиване на съдържанието на апендиксите при деца, оперирани от хроничен апендицит. В тези случаи анализът на изпражненията за яйца на глисти е бил отрицателен.

Газове и подуване

Някои паразити живеят в горното тънко черво, където предизвиканото от тях възпаление води до подуване и газове. Този проблем може да се влошава при употреба на трудносмилаеми продукти. Постоянното подуване на стомашните органи често е признак за наличие на паразити. Тези гастро-чревни симптоми могат да се проявяват с променлива сила в продължение на месеци и дори години, ако паразитите не бъдат изгонени от организма.

Гастро-чревен синдром

Паразитите могат да дразнят и да предизвикват възпаление на стените на червата, което води до редица гастро-чревни симптоми и незначително усвояване на необходимите за организма хранителни и особенно мазни вещества. Пониженото усвояване на хранителните вещества в организма води до твърди изпражнения и излишък на мазнини в изпражненията.

Болки в ставите и мускулите

Известно е, че паразитите могат да се преместват по организма на човека с цел заселване в най-подходящите за живота им места, например, в ставната течност и мускулите. Когато това се случва, човек изпитва болки, които често се смятат за следствие на артрит. Болките и възпаленията на ставите и мускулите също са в резултат на травмиране на тъканите, причинено от някои паразити или от имунната реакция на организма към присъствието им.

Алергия

Паразитите могат да дразнят, а понякога дори да пробиват обвивката на червата, което повишава риска от проникване на големи несмляни молекули в тях. Това може да активира имунната реакция на организма във вид на производство на повишени дози на еозинофили - един от видовете защитни клетки на организма. Еозинофилите могат да предизвикат възпаление на тъканите на организма, което води до алергична реакция. Паразитите предизвикват и повишено производство на имуноглобулин Е в организма.

Проблемна кожа

Чревните паразити могат да предизвикват копривна треска, обриви, екзема и други кожни реакции от алергичен характер. Язвите по кожата, подутините и възпаленията, папиломите и дерматитите могат да бъдат в резултат на присъствието на микроорганизми в човешкото тяло.

Анемия

Някои видове чревни глисти се залепват за лигавицата на червата и изсмукват хранителните вещества на гостоприемника си. Ако в човешкия организъм има голямо количество от тези паразити, те могат да предизвикат дори недостиг на желязото в организма (анемия). Анемията се предизвиква от трихомонадите и други микропаразити, които се хранят с кръвни клетки. Трихомонадите могат да се хранят и със сперматозоиди, което води до импотентност.

Грануломи

Грануломите представляват подутини, които покриват разрушените яйца на паразитите. Най-често те се образуват върху стените на дебелото и правото черво, но могат да се образуват също така в белите дробове, черния дроб, стомашната кухина и матката.

Нервозност

Отпадъците от обмяната на веществата и токсичните вещества на паразитите могат да окажат негативно влияние върху централната нервна система. Безпокойството и нервозността често се появяват в резултат на заразяване с паразити. Много хора твърдят, че след края на програмите за пречистване от паразити те са станали много по-уравновесени и спокойни.

Нарушение на съня

Честото събуждане през нощта, особенно между 1 и 5 часа, също може да е в резултат на опитите на организма да се избави от токсичните вещества, отделяните от паразитите в черния дроб. От биоритмична гледна точка тези часове на нощта се управляват от черния дроб. Нарушенията на съня могат да бъдат провокирани и от излизането на някои паразити през задния проход през нощта, което води до неприятни усещания и сърбеж в областта на ануса. Една от основните причини за появата на хемороиди е развитието на нематоди под лигавицата на правото черво.

Скърцане със зъби

Бруксизмът, ненормалното скърцане, стискане и търкане на зъби, често е в резултат на паразитни инфекции. Тези симптоми особенно добре се проявяват при спящи деца. Бруксизмът може да се появи в резултат на реакцията на нервната система на чужд дразнител.

Хронична отпадналост

Симптомите на хроничната отпадналост включват слабост и оплаквания от грипоподобни състояния. Те могат да бъдат предизвикани от паразити, които причиняват анемия, интоксикация, недостиг на хранителни вещества в организма заради лошото усвояване на белтъчини, въглеводороди, мазнини и особенно витамините А и В12.

Сред признаците за наличието на паразити в организма също се открояват следните нарушения:

Увеличение на теглото, прекомерен глад, загуба на тегло, лош дъх, пъпки, мигрена

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПАРАЗИТИ

Имунни нарушения

Паразитите отслабват имунната система като намаляват отделянето на имуноглобулин в организма, а присъствието им постоянно стимулира реакцията на имунната система. След време отслабването на защитните сили на организма може да доведе до проникване на бактериални и вирусни инфекции в човешкото тяло.

Рак и СПИН

През 1990-1995 година в Русия са били проведени научни експерименти на клетъчно, молекулярно и генетично ниво за откриване същността на раковите клетки в човешкия организъм. Тези изследвания са били извършени в Ленинградския научноизследователски институт по акушерство и гинекология "Д. От", Научноизследователския онкологичен институт "Н. Петров", Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология "Пастер", Централния научноизследователски рентгенорадиологичен институт и в Московския научноизследователски институт по вирусология "Д. Иваневски".

Резултатите от експериментите показали, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява трихомоноза или по-точно, крайната му фаза, при която човек буквално се оказва между живота и смъртта.

Американските учени са открили, че при развитието си в човешкия организъм трематодите от вида Fascio-lopsis busri отделят естествени отпадъци от своята дейност. Един от тези отпадъци предизвиква стремително делене на раковите клетки. Изследванията на учените са показали, че в организма на повечето болни от рак има тези трематоди. След унищожаването на паразита и отстраняването на токсините от организма на болните "неизлечимите" болести също изчезнали.

С разпространението на промишлената обработка на продуктите, напитките, козметиката и лекарствата хората са нанесли значителна вреда на имунната си система, което, от своя страна, улеснява проникването на паразити.

Когато в тялото на човека се появят много паразити, те започват борба за оцеляване, агресивността им се повишава. В клетките на трематодите се произвежда вещество, което стимулира тяхната шизогония, ортофосфотирозин, и по този начин червеите започват бързо да растат. Ортофосфотирозинът, отделян от паразита, предизвиква безконтролен ръст и на клетките на организма, в които са се заселили паразитите. Точно това представлява ракът.

Трихомонадите играят главна роля и в развитието на СПИНа, като именно те, а не лимфоидните клетки на човека, както твърди официалната медицина, представляват основна причина за появата на вируса на имунодефицита при човека (ВИЧ).

Ракът е паразитно заболяване, а СПИНът е свръхпаразитна болест, тъй като той се причинява от два паразита: трихомонада – човешкия паразит и ВИЧ - паразита на трихомонадата.

Съществена роля за повишаването на злокачествеността на рака и СПИНа играе и многобройната и разнообразна съпътстваща микрофлора. Съществена, но нe първична роля, играят такива фактори като лошата екология, вредните навици, повишената радиация, злоупотребата с антибиотици, хормоналните препарати, безразборният секс.

Множествена склероза

Множествената склероза е заболяване на гръбначния и главния мозък. Американските учени са установили, че тази болест се причинява от трематоди, които попадат в организма от млечните продукти.

Шигелата предизвиква раздразнителност и депресия, които са чести симптоми при множествената склероза. Шигелите отделят вещества, които са токсични за главния и гръбначния мозък. Отстраняването на шигелите води до бързо подобряване на здравословното състояние.

Защо паразитите проникват в гръбначния и главния мозък? Причината се крие в това, че такива разтворители като ксилен и толуол се натрупват в главния мозък и привличат към себе си паразитите. Ксиленът и толуолът са промишлени разтворители, токсини, които се добавят в газираните напитки, кока-колата, битата сметана и други хранителни продукти.

Токсоплазмоза

Токсоплазмозата представлява болест, които се предизвиква от прости едноклетъчни организми, които живеят и се размножават на най-различни места на човешкия организъм.

Причинителят на токсоплазмозата, токсоплазмата, се отнася към едноклетъчните камшични паразити. Когато инфекцията стане хронична, токсоплазмите продължават да живеят в организма във вид на цисти (покриват се със специална обвивка). Такива цисти могат дълго време да се съхраняват в организма на животните и хората (до 5 години). Цистите се срещат в тъканите на очите, сърцето, белите дробове и други органи.

Броят на токсоплазмите в една циста варира от няколко екземпляра до няколко хиляди. В този вид токсоплазмите съществуват в организма като "спяща инфекция". В зависимост от начина на заразяване, токсоплазмозата се разделя на две категории: вродена и придобита.

Ламблиоза

Ламблиозата е болест, която възниква тогава, когато ламблиите увреждат тънките черва и черния дроб. Заразяването на човека с ламблии невинаги се съпровожда с клинично изразено заболяване. В повечето случаи тези хора са носители на заразата. При човека паразитира един вид ламблии, наречен Lamblia intestinalis.

При ламблиозата източникът на инфекцията е човекът. Цистите на ламблиите се изхвърлят от човешкия организъм заедно с изпражненията. Заразяването може да стане чрез мръсни ръце, различни хранителни продукти, особенно онези, които не се подлагат на термична обработка (зеленчуци, плодове и др.), вода и предмети от домашния бит.

Токсичните продукти на разпада на ламблиите могат да станат причина за влошаване на общото здравословно състояние, анемия, нервни, психични и други нарушения, разстройства на стомашната секреция.

Ламблиите предизвикват повишение чувствителността на организма към различни алергени. Тази чувствителност се изразява в копривна треска, сърбеж, болки в ставите, а понякога и треска.

В черния дроб ламблиите предизвикват възпалителен процес, хепатит и дори цироза. В жлъчния мехур те причиняват холецистит. Под мускулния слой на жлъчния мехур се появява разширяване на съдовете, разрастване на съединителната тъкан, оток на лигавицата. Ламблиозният холецистит без вторична инфекция, който имитира симптомите на камъни в жлъчката, често води до оперативна намеса.

Под въздействие на ламблиозата в червата могат да се появят огнища на хеморагично възпаление, както и язви в долните части на дебелите черва. Ламблиозата често се проявява чрез поражение на червата, черния дроб, панкреаса или на всички тези органи едновременно. Поражението на червата протича във вид на дуоденит или хроничен ентероколит. Особенно при децата периодично се наблюдава краткотрайно повишаване на температурата. Също са характерни къркорене и болки в стомаха.

Аскаридоза

Основното място на обитаване на аскаридите са тънките черва. Продължителността на живота им е около година.

Болестта, която се предизвиква от аскаридите, се нарича аскаридоза. Тя се проявява най-често чрез редица стомашно-чревни разстройства (липса на апетит, прилошаване, повръщане, болки в стомаха, повишено слюнкоотделяне), множество болести на дихателните органи (от обикновена настинка до бронхопневмония), психични нарушения (от "безпричинна" раздразнителност, световъртеж и главоболие до нервни тикове и дори епилептични припадъци).

Заразяването с яйцата на аскаридите става през устата. В стомашно-чревния тракт на човека от яйцето се образува ларва. Ларвата пробива лигавицата на червата и прониква в кръвта. По този начин тя преминава през сърцето и попада в белите дробове, където пробива кръвоносните съдове, излиза на повърхността на белодробната тъкан и започва да се развива.

Когато ларвите на аскаридите "пътуват" от белите дробове към носоглътката, те увреждат белодробната тъкан, като по този начин стават причина за продължителните хронични заболявания на белите дробове, остри респираторни заболявания и бронхити. Аскаридите проникват в жлъчния мехур и черния дроб, където предизвикват тежки усложнения. Ако са проникнали в жлъчния мехур или жлъчните пътища, те могат да предизвикат гноен холецистит, увеличение на черния дроб, перитонит и сепсис, а ако са проникнали в панкреасните пътища, те могат да предизвикат остър панкреатит.

Ентеробиоза

Ентеробиозата е хелминтоза, която се предизвиква от острици. Остриците представляват тънки сиво-бели червеи.

Остриците паразитират в долните части на тънките черва, сляпото черво и предната част на възходящия колон. Женските хелминти, в матката на които се натрупва голямо количество (около 12 000) яйца, слизат в правото черво, активно излизат през задния проход, снасят в яйцата си в ануса и умират. Общата продължителност на живота на остриците е 3-4 седмици.

Отравянето на организма на болния с отделяните от остриците вещества води до алергия и дерматоза. Паразитирането на хелминтите понякога може да създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция; женските острици проникват в женските полови органи и ги инфектират с чревни бактерии.

При лека форма на ентеробиоза през нощта, когато болните заспиват, те усещат лек сърбеж в областта на ануса. Сърбежът продължава 1-3 дни и след това изчезва. След 2-3 седмици обаче той се появява отново. Тази периодичност в появата на сърбежа се обуславя от смяната на поколенията на остриците.

При наличие в червата на болния на голямо количество острици сърбежът става постоянен и много мъчителен. Чесането на задния проход често води до ожулвания, вторична бактериална инфекция на кожата, дерматит и пиодермия, което още повече влошава здравословното състояние на болния.

При някои болни се появяват чревни разстройства, диария, като в изпражненията често има слуз. Описани са ентеробиозни апендицити, обусловени от заразяване с острици и вторична бактериална инфекция.

При жените се забелязват симптоми на тазов перитонит, предизвикан от хелминти, проникнали в тазовата област.

При тежка ентеробиоза често се появява главоболие, световъртеж, безсъние, повишена умствена и физическа умора, симптоми на психастения и неврастения.

При жените проникването на остриците в половите органи често води до тежки вулвовагинити (заболявания на влагалището), които симулират симптоми на гонорея. В същото време, при наличието на ентеробиоза гонорейната инфекция преминава в по-тежка фаза. Описани са ентеробиозни ендометрити. Най-характерният симптом на ентеробиозата е аналният сърбеж.

Фасциолоза

Фасциолозата е хелминтоза на черния дроб и жлъчния мехур, предизвиквана от фасциолите. Това са трематоди от класа на паразитите-смукалници и от семейството на чернодробния метил. Заразяването на човека става при пиене на вода. Тези паразити не умират при преваряване на водата.

Когато ларвите на фасциолата попаднат в стомашно-чревния тракт, те се излюпват от капсулите си и проникват в жлъчните пътища и жлъчния мехур, а понякога и в други органи и тъкани, където след 3-4 месеца достигат полова зрелост и започват да снасят яйца.

По време на миграцията си младите фасциоли увреждат тъканите на човека. Възрастните паразити също увреждат жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понякога хелминтите напълно или частично запушват тези пътища и спират или забавят потока на жлъчката, като по този начин се създават условия за развитието на вторична инфекция.

Отпадъците от обмяната на веществата на фасциолите предизвикват повишена чувствителност на човешкия организъм с последващо развитие на алергии. При биопсия на черния дроб в ранна фаза на фасциолозата могат да се открият микронекрози и микроабсцеси. В по-късна фаза на болестта настъпва разширение на жлъчните пътища, удебеляване на стените им, както и аденоматозни разраствания на епителия на жлъчните пътища. Понякога възниква гноен ангиохолит и холецистит.

След инкубационния период на болестта, който продължава от 1 до 8 седмици, се появява отпадналост, слабост, главоболие, липса на апетит, понякога и копривна треска и промяна в цвета на очните склери. Често температурата на тялото се повишава и може да достигне 39-40 градуса. Появяват се болки в епигастриума и десния хипохондриум. Черният дроб се увеличава, става твърд, болезнен. Понякога увеличението на черния дроб става бързо и се съпровожда със силни болки. След края на пристъпа органът бързо се смалява. Възможно е и увеличение на далака.

За ранната фаза на болестта най-характерни са алергични явления, а за късната фаза - ангиохолит, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Разпознаването на болестта в ранна фаза е много трудно, тъй като паразитите започват да снасят яйца само след 3-4 месеца след нахлуването си в организма.

Фасциолопсидоза

Фасциолопсидозата е хелминтоза, при която се поразява най-вече стомашно-чревният тракт. Причинител е трематода от вида Fascio-lopsis busri. Паразитите проникват в тънките черва, стомаха, черния дроб и панкреаса.

Източникът на инфекция е заразен човек, свиня или куче. При тежки случаи на тази болест се наблюдават болки в стомаха, диария, която от време на време се сменя с нормални изпражнения или запек. След това се появява слабост, световъртеж, сънливост, отоци на краката, при мъжете се появяват отоци на скротума, дефицит на белтъчини. Болните могат да умрат от изтощение и прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност. При лекото протичане на болестта се наблюдават само болки в стомаха, а понякога и диария.

Болести, предизвиквани от хламидиите

В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии - паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени.

Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата:

- хронична урогенетална патология при родителите;

- патология на бременността;

- помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода;

 - развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis.

Хламидиите предизвикват:

• възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите),

• безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии),

• нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства).

Безплодието, обусловено както от запушването на маточнте тръби при жените, така и от нарушения на спермато- и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза.

Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността.

Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите. А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици - мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система.

Обикновено тези неблагоприятни условия се създават в организма на всеки човек към 40-50-годишна възраст, ако той не води здравословен начин на живот. С други думи, през това време в организма се създава благоприятна среда хламидиите и други инфекции. В днешно време към хламидиозите отнасят много различни заболявания и клинични синдроми. Chlamydia trachomatis предизвиква заболявания на очите (конюнктивит), ушите, носа и гърлото, дихателната система (фарингит, отит, бронхит, пневмония), урогениталния тракт (уретрит, цервицит, бартолинит, вулвит, вулвовагинит, цистит, салпингит и др.), перихепатит (синдромът на Фитц, Хю и Къртис), ендокардит, болестта на Райтер, еритема, реактивен артрит. Към заболяванията, предизвиквани от Chlamydia psittaci, се отнасят орнитозата (поражението на белите дробове), доброкачествената лимфоретикулоза, генерализираната хламидиоза, лимфогрануломата на половите органи.

В изследванията от последните години (1997-1998) се появиха данни за взаимовръзката на атеросклерозата и инфекцията Chlamydia pneumoniae.

Хламидиите могат "да се крият" в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва.

БОЛЕСТИТЕ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ТРИХОМОНАДИТЕ

 Трихомонадата е паразит от класа камшични (flagellat). В организма на човека обитават три вида трихомонади: устната, чревната и вагиналната.

 Трихомонадите на човека не образуват цисти (плътна защитна обвивка) дори и в неблагоприятни условия. Те са много добре приспособени към съществуване в организма и след като веднъж са попаднали в него, не напускат гостоприемника си до смъртта му.

Трихомонадите и ракът

 В резултат на продължителна теоретична и практическа работа на паразитолозите през 60-те години е било установено и практически доказано, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява колония от трихомонади, които са се заселили в организма и са изгубили флагелумите си. Ракът се образува в резултат на незавършено размножение на трихомонадите, когато дъщерните им клетки все още не са се отделили от майчините клетки, но вече дават началото на нови клетки.

 След като попаднат в организма, трихомонадите навлизат в кръвта и лимфата и се разнасят из целия организъм. Те успяват да избегнат имунитета с помощта на маскировка, те преминават от един етап на съществуване в друг. При това те интензивно усвояват хранителните вещества в човешкия организъм. Трихомонадите "се хранят" с еритроцити, левкоцити, витамини и микроелементи. Освен това те отделят в организма големи количества млечна киселина, пероксиди, ферменти, холестерин и други отрови. Всичко това води до анемия, изтощение и кислороден глад. Имунитетът на организма отслабва, появяват се нарушения в нервната система, разрушават се хематогенните и лимфоидните тъкани, нормалната среда на организма се влошава.

 Трихомонадите "се крият" от имунната система и лекарите. Под влияние на имунитета, промяната в храненето, химичните лекарства и други неблагоприятни за тях условия те преминават в амебовидна форма и губят камшичетата си. Когато това стане, те почти не могат да се отличат от лимфоцитите и клетъчните елементи, и затова не се диагностицират, дори ако ги има (освен с помощта на косвените показания на телеметричната диагностика).

 Интензивните изследвания на трихомонадите от страна на учените през 60-те години са били прекъснати, и затова е интересно да се разбере какво става с устните и вагиналните трихомонади в днешно време. Сътрудниците на медицинско-санитарната част N 12 в Москва са изследвали групи от хора за наличие на устни и вагинални трихомонади.

 Оказало се е, че всички пациенти на възраст от 21 до 82 години с торбички във венците имали цели колонии на трихомонади. Изследванията на жени на възраст 16-58 години са показали, че всички пациетки имали вагинални трихомонади. По-често трихомонадите били в цистовидна форма, вакуолизирана и полуразрушена под влиянието на многобройните бактерии и гъбички. Атаката на съпътстващата микрофлора кара трихомонадите да се спасяват и те проникват в тъканите на организма или се изкачват към по-горните органи, в това число и към матката.

 Лечението в продължение на 2-3 седмици значително облекчава състоянието на жените и те започват да се чувстват здрави. В действителност обаче това "лечение" само влошава здравословното им състояние, тъй като острото начало на болестта преминава в хронично и се премества навътре в организма. Заразяването с трихомонади става лесно и незабележимо за инфектирания. Жените понякога реагират на инфекцията с трихомонаден колпит, докато при мъжете не се наблюдават никакви симптоми.

 Незабележимото заразяване се обяснява със способността на паразита "да се маскира", което намалява имунната реакция на организма. Например, с помощта на отделяното от тях лепкаво вещество фибронектин паразитът фиксира върху повърхността си съпътстващата микрофлора или се залепва за повърхността на епителиалните клетки, левкоцитите и еритроцитите. По този начин паразитът става труднооткриваем за имунната система на организма.

 Мъжете не забелязват болестта си, но един ден откриват, че вече имат по-напреднали стадии на трихомонозата, например, простатит или импотентност. Тогава учудването се сменя с чувство за безизходност, защото те знаят, че медицината не може да им помогне. А виновникът за това страдание на мъжете е трихомонадата, този хитър, коварен и безпощаден паразит.

 През 70-те години медицината се разделя на онкология, кардиология, пулмонология и други дисциплини, и по този начин разчленява и човека на органи, костен скелет, кръвоносна, лимфатична и нервно-мозъчна системи. За паразита обаче тялото на човека е едно цяло и те се заселват, размножават и образуват колонии там, където откриват благоприятни условия за това.

  Трихомонадите са причина за погрешни диагнози

 Ако колониите на трихомонадите се появяват в органите и тъканите, онколозите ги наричат новообразувания, а ако са в стените на кръвоносните съдове, кардиолозите ги наричат тромбози. В последния случай трихомонадите поглъщат клетките и ги заменят с телата си, като по този начин намаляват еластичността на стените на кръвоносните съдове. Когато трихомонадите се размножават, те запушват кръвоносните съдове, и по този начин се образуват така наречените тромби.

 Затова всяко емоционално или физическо напрежение, което усилва потока на кръвта, може да доведе до скъсване на кръвоносните съдове. Ако това се случи в сърцето, ще настъпи инфаркт, а ако се случи в мозъка, ще настъпи инсулт. Образуването на колонии в кръвоносните съдове на половите органи води до тяхното запушване и в резултат на това се появява импотентност.

 Трихомонадите могат да нахлуят и в матката, а оттам в очите и ушите на ембриона, което може да доведе до раждане на сляпо или глухо дете. По същата причина се раждат деца с порок на сърцето или рак. И това няма никакво отношение към нeдоказаните по експериментален път и затова неубедителни генетични мутации и клетъчни трансформации. Всичко това става вследствие на инвазията на този хитър, коварен и безпощаден биологичен противник на човека - трихомонадата, която присъства във всеки от нас.

 Учудващото е, че лекарите от целия свят не могат да разпознаят трихомонадите в раковите образувания и тромбите, като в същото време тези паразити са причинители на смъртоносни заболявания. Всъщност няма защо да се учудваме, тъй като лекарите просто не ги търсят!

 Ако пациентът няма някаква травма или изгаряне, то неговата болест е предизвикана от някакъв биологичен причинител: вирус, бактерия, гъбички, едноклетъчни или червеи. Именно затова същността на тези причинители трябва да се открива при всеки болен индивидуално. След откриването на причинителя болният трябва да отстрани паразитите от тялото си, като заедно с това той трябва да укрепва защитните сили на организма си. Това е единственият начин за пълно оздравяване.

Връзката между хламидиите и трихомонадите

 Хламидиите са тясно свързани с трихомонадите. Съвсем наскоро учените са открили, че хламидиите прекарват периода си на размножаване в трихомонадите, където образуват микроколонии. Хламидиите използват трихомонадите не само за размножаване, но и за защита от неблагоприятни условия (например, за да избегнат химичните препарати, които ги унищожават).

Изводи за причините на непонятните болести

 Организмът на човека притежава невероятната способност постоянно да се възстановява и обновява и само този факт е достатъчен за ликвидирането на всяка болест, която засегне нашия организъм. В действителност обаче, когато се появи някаква болест, нещо пречи на имунната система на организма да ликвидира болестотворното огнище и да възстанови разрушената тъкан. В повечето случаи това нещо са паразитите. От изложеното по-горе стават ясни повечето причини за "непонятните" болести.

Токсоплазмите предизвикват повечето вродени заболявания при децата, както и изоставането в умственото развитие.

Трихомонадите предизвикват заболявания на половата система, червата, устната кухина, кръвта, съдовете и рака.

Хламидиите предизвикват безплодие, разстройства на храносмилането, различни болести на панкреаса (в това число и диабет), черния дроб и водят до инфаркти.

Гъбичките причиняват най-различни заболявания, в това число и онкологични.

Ламблиите предизвикват чернодробни заболявания.

Аскаридите предизвикват белодробни, жлъчни и чревни заболявания.

Остриците предизвикват чревни заболявания.

Фасциолозата предизвиква алергия, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит.

Фасциолопсидозата участва във формирането и развитието на онкологичните заболявания. Нещо подобно правят и останалите паразити, които обитават човешкия организъм.

 Сега вече можем да видим цялата картина на повечето болести при човека и да определим етапите на развитие на болестотворния процес; а след като знаем това, ние можем активно да се намесваме в хода и развитието на заболяванията.

 През целия живот на човека трябва да се провеждат регулярно профилактични мероприятия за отстраняване на паразитите от организма.

 

 



Гласувай:
3



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: katett
Категория: Рецепти
Прочетен: 44316
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031