Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2007 11:42 - "I like chalga" каза Майк...
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 10341 Коментари: 27 Гласове:
1

Последна промяна: 03.04.2007 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Наливам си пълна чаша пино нуар. Нарязвам малко моцарела и започвам. Барман съм в "Sheraton" в Сан Диего, Калифорния.
Очертаваше се да е една дълга неделя днес. Хотела е в частичен ремонт, наоколо се мотат разни майстори с моливи зад ушите, мъкнат мокети, тапети и т.н... Приготвях се психически за следващите 8 часа. Направих си едно еспресо, после размислих, преборих се с мързела си, превърнах го на капучино и току забих нос в ароматната чаша, отнякъде се чува "е-е-е-ей здраво-о-о". Изнеадано- стреснат вдигам глава и гледам насреща си следната картина:
зелена фланелка с надпис "UKRAINE", доволно издута от едно бирено шкембенце, отдолу към сандалите се проточват чифт космати крака, а над нея едно заоблено лице, червени бузи, мустаци, нос, шапка- идиотка... 
"Здраво-о-о-о! Добър дан! Как си! Чо прайш! Мараба" 
Аз го прекъсвам с по- хладното "what"s up",  но човека продължава да ме засипва с думи от целия балкански вилает. Явно- човека- е или един от онези стари емигранти, които са забравили езика си поради неграмотност, а не са научили английски по същата причина.
"Where are you from?" - минавам аз директно, искам да спра този нон-сенс. 
"United States" - Отговаря човека и пак обръща в  лексикалната амалгама от "наше момче, българин, убаво тука..." и т.н...
"Откъде си?" - казвам аз на български? 
"Аз съм роден тука у Калифорния, но татко ми идва от Грийс... Гръцко... Обаче е македонец. И оттам сборвам бугарски." 
Ясно... 
И се започна едно говорене... Човека си е американец, калифорниец,  и се казва Майк. Но нито една молекула от неговото същество не вибрираше на местна честота. Човека говореше на висок глас, ръкомахаше, смееше се само така както съм виждал да правим ние, там откъде идваме.
Добре- казвам- как разбра  че съм българин? Ами- вика - от рецепцията ми казаха. Аз където и да отида питам- има ли тук македонци, гърци, българи или турци? Защото обичам всичките! Има хиляди дискове с музика от Балканите. Моля- казвам? Хиляди. Сигурно- казвам имаш- "Мистерията на Българските гласове", Юри Юнаков, Иво Папазов... 
А- вика- кои са тези? Ами- казвам... тези и тези...
А- не казва- аз слушам Софи Маринова, Гергана, Малина... и продължава да изброява имена, които аз не запомних... А- познай кой е любимия ми мъжки вокалист? Кой- казвам. Да не е А...
АЗИС- пляска Майк по бара. Азис! Той малко... как викат руснаците "голубой"... ама... пее като ангел. 
Майк- казвам- ти бил ли си в България? Само замалко- казва- в Петрич.
Ясно.
Айде- вика Майкъл- сега ще те оставя, но след час ще се видим. И изчезва...
Аз оставам втрещен зад бара. Наистина- чалгата ли ни свързва със света...
Един възрастен господин се приближава, поръчва чаша каберне и сяда във фотьойл, отваря книгата си и чете. Аз не мога да си намеря място. 
Колко пъти за 8 години в "Шератън" е влизал някой , който да слуша чалга!?
Виждал съм кого ли не на моя бар- говорил съм с Карлос Сантана, Ози Озбърн, L.L. Cool J, Kansas, Cool and The Gang, Black Crows, кой ли не... но за пръв път чувам думите "I like chalga".
Господина с кабернето оставя книгата замалко и ме пита къде е тоалетната. Показвам му и той излиза. Аз- отивам до масата му да видя какво толкова чете- а-ха... "В търсене на изгубеното време" М. Пруст.
След малко идва за втора чаша... Как върви книгата?- питам го. Мисля- казва, че докато я прочета ще остарея с поне три години... Невероятна е, но е...  трудна за четене... Съгласявам се, говорим за Пруст, за Камю и Кафка. Разбирам, че човека чете яко... Научавам за един нов американски прозаик, който решавам да потърся още утре. От своя страна му препоръчвам Кънингам("Часовете"), той плаща за виното си и се разделяме.
След малко се появяват муж и жена с laptops, отварят ги на бара, поръчват си по едно вино и забиват носове в екраните. После един господин с бейзболна шапка NY сяда, поръчва си шардоне и си отваря мобилния и започва да пише емайли по него... Споделя ми, че след 28 години брак се разделял с жена си и сега се псували по чат-а. 
Това е... Комуникацията е достигнала висоти, които не съм мечтал- мисля си...
Изведнъж в бара влиза зелената "UKRAINE" фланелка- Майк с обичайното "здраво-о-о-о". Това което привлича вниманието ми този път е дълга около половин метър франзела, и шумоляща найлонова торбичка. 
Майк сяда на бара, отваря торбичката и от нея вади- бурканче маслини, един триъгълник кашкавал, парче салам и малко пъстърма. Всеки , който чете този блог, нека ме прокълне, ако си измислям! Ей- хора- това се случи. Пред очите ми. На моя барплот. В Сан Диего, Калифорния.
Майк- вече дъвчейки- все пак пита- може нали?- и сочи с очи "вечерята" си... Аз- ни ума- ни дума... Дай един Будвайзер. Наливен. Пълня чашата с бира.
Тези с лаптоповете не вдигат очи от екраните. Онзи продължава да се псува с жена си чрез интернет в мобилния. По изражението му разбирам, че е огорчен повече отколкото си може да си въобрази...
А нашия герой Майк сияе и мляска на бара. Най- зловещото е миризмата от салама... Разбирам, че е италиански по опаковката и леко чеснов по уханието... Чудя се къде да се дяна... Майк яде и ме кани да се присъединя към него... А- забравих да добавя- този салам и сирене, Майк наряза с чекийка, която извади от пояса си- "Най- острата в света"- каза и я заби в кашкавала.  
Целия диапзаон от емоции, които могат да минат през един барман в такъв момент минаха и през мен... Представете си ги- недоумение, срам, гняв, съжаление... какво ли не... И изведнъж си казвам- ама чакай- защо? Човека е клиент, клиента е винаги прав, той дори не е българин, аз съм възпитан човек, ще го изтрая, сега салама ще свърши и толкова... няма да го видя повече...
Майк настоя да ми отедли една чиния с маслини, кашкавал и салам "за после", аз приех... Виж сега- казва Майк- аз след две години се пенсионирам и отивам в България. Къде?- питам. Варна. Ами- аз съм оттам. О!? 
Викам му- има един клуб на морето през лятото само хубава музика пускат, Казва се Планета! О-о-о-о- виква Майк- аз има 10 DVD-та с клипове на Планета и Пайнер и т.н... Очите на нашия герой пламтят, гласа му е силен и кънти из тихото лоби на хотела... Аз все още се чудя как да продължа тази вечер. По едно време от рецепцията към бара се запътва гей- двойка. Сядат близо до Майк. Майк не спира да ми обяснява кои песни на Азис най- много харесва, кои на Оркестър Кристал и т.н... Пее ми, за да се сетя и аз... Лудница...
И разбирам, че навремето бащата на Майк е оставил Балканите, но Балканите никога не са оставили бащата на Майк. И Майк ги е наследил от баща си както сините си очи, както черните си коси и чувството, че където и да се намира, Майк е удома си и кой съм аз да му кажа да не яде салам и кашкавал на барплота. 
Майк работи като социален работник в един щатски затвор на 150 мили от Сан Диего...
Майк обича чалга.
Майк обича всичко българско.
На изпращане Майк отиде до колата си и ми донесе 3 диска с българска чалга. Също и една бира "Загорка". Остави ми и визитката си. Да му пиша непременно, да си дам адреса, за да ми прати Майк още много дискове с чалга.
На връщане от работа пуснах- срам не срам- единия от дисковете. Дори се развълнувах на една песен... Но това да си остане между нас...
Виното ми свърши, също и сиренето. Сега свършвам с този блог и си отварям "Загорка"- та.

Цял живот съм бягал от пошла музика, литература и хора. Ако някой някога ми беше казал, че един ден чалгата ще ме застигне по този начин!
Все пак- аз съм на ръба на Западната Цивилизация! От Калифорния по- запад няма! 
Ще продължа по темата друг път...

Заро

zaro



Тагове:   Like,   майк,   каза,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг

1. estrella - Потресаващо,
02.04.2007 12:17
интересно, невероятно, любопитно, истинско. Аз се пулих докато четях, представям си на теб какво ти е било. Ти обаче си доказателството, че не всички, израснали на Балканите, ядат салам на бара на Шератон;)
цитирай
2. lemonpie - Хехе,
02.04.2007 12:20
неведоми са чалгаджийските вкусове. Толкова е смешна случката, че чак ми стана тъжно.
Жалко наистина, ако хора, които никога не са виждали България и не знаят нищо за нас като история и култура, започнат да ни асоциират именно с тази "музика". Но пък каквото времето, такива и вкусовете... И той толкова виновен... Само въздишка, дълбока.
цитирай
3. babs - Звучи доста по
02.04.2007 12:55
Бай Ганьовски!
Поне не ти е скучно, обаче :)
Разказвай още!

Успех :)
цитирай
4. анонимен - ЗА ЧАЛГАТА
02.04.2007 13:17
всеки има право да си харесва, каквото пожелае.има
различни вкусове, но мисля че едно е да харесваш,
защото е хубаво, а друго е да те залива от всякъде и да ти се натрапва в живота.отиваш на фризьор-чалга,
качваш се на такси чалга и т.н.направо тотална
агресия и интервенция в човешките ти сетива.
цитирай
5. анонимен - .
02.04.2007 14:17
Брой се почти прокълнат :)
Не вярвам!
цитирай
6. sis - :):):)
02.04.2007 14:30
Провинстаун, Масачузетц. Прибирам се с колелото. Гледам градинаря коси тревата. Човека прилича на американец и си е американец. Свалям слушалките на плаъра и чувам. Какво чувам? Чувам Д2. Д2 от касетофона на градинаря - американец. Той ме поглежда и "Как си?".
Разприказвахме се. Оженил се за българка. Беше влюбен в Б-я - всичко му харесвало ....и най-вече топлината на семейството тук. Там бачкал 6 месеца и после с жената си идвали към Б-я. И така си я карали. Беше много щастлив.... :):):):)

ЗАРО - човека е бил истински, без фасони, преструвки, лъскави дрехи и лицемерие!

:):):):)
цитирай
7. milionche - А аз като четях поста ти,
02.04.2007 15:06
си помислих за Елин-Пелиновия разказ"Печената тиква"! Поздрави
цитирай
8. анонимен - zdravo
02.04.2007 15:06
abe,4ovek ti 6to ne napi6e6 kniga.biva te.ako napi6e6,da znae6 6te j pro4eta
цитирай
9. monologa - за и против
02.04.2007 15:11
Чалгата ще има винаги фенове и противници! Като всяко нещо!

Истината е, че тя се възприема от чужденците много повече като народна музика, защото това е музиката, която се слуша масово. А те - които не разбират езика, виждат с ушите си реакциата на хората. Хората се забавляват на чалга.

Не говоря ЗА пошлата чалга, която няма текст, а се тресе силиконов ритъм от изпълнителите. Говоря за тази, която кара да се вълнуваш.

Аз не слушам чалга, не не не не я предпочитам.

Но това е музика по настроение. Като всяка друга!

Разказвай още. Имаш за какво. Убедена съм.
цитирай
10. fugitive - Тоя Майк
02.04.2007 21:04
си е жив Бай Ганьо. Американски вариант ;)
цитирай
11. анонимен - Mamka mu daeba
03.04.2007 01:11
Abe ako ti si na aleko re-incarnate, Maik e na Bai ganio re-incarnate ;)
цитирай
12. анонимен - oще
03.04.2007 09:31
искаме приказки зад бара. Давай!
цитирай
13. comfy - Лелей, отначало се
03.04.2007 10:38
учудих...ама, само отначало... а после...

Егати!!! Неам нерви! ............

Жалко, френд, но това са реалиите - сам ни ги показваш!!

Ще чакам следващи разкази! :)
цитирай
14. анонимен - Той може!
03.04.2007 12:06
Казвам ви - познавам този човек - той може да пише! Пише от сърце и с усмивка /но никога с подигравка/. Това е просто нашият живот, а той има дарбата да го опише, така както само той може. Четете!
цитирай
15. анонимен - Браво, животът такъв, какъвто е в ...
03.04.2007 12:20
Браво, животът такъв, какъвто е в действителност.Аз съм широко скроен човек и мога да ти кажа , че познавам много свестни и истински хора , които слушат чалга.От сърце - успех, чакам нови неща!
цитирай
16. анонимен - Йепаааа!!!
03.04.2007 16:29
Той не само може да напише книга. Той трябва да напише книга! И аз го познавам и съм чел негови неща и то много даже. Горе един написа "Приказки зад бара" - това май е добро за име на книга с разкази. Чакам с нетърпение.
цитирай
17. анонимен - BRAVO, ZARO!!!
03.04.2007 18:53
Пиши колкото можеш повече!
За тези, които не познават Заро, той пише и драми!
Получи първа награда за драма на Шуменските театрални празници!
Чела съм от първите му разкази - страхотни са.

Натали
цитирай
18. анонимен - Ваня
03.04.2007 21:27
Браво, Заре! Поздравявам те за текста! Както и за всичко, което пишеш и правиш! Няма да повтарям казаното от предходните читатели, само ще допълня, че аз и всички, които те познаваме, се гордеем с теб. Пиши и публикувай - и тук, и в различни списания!
цитирай
19. venercheto - за бай Ганьо
04.04.2007 02:16
Много ми хареса постинга ти, даже гласувах за него. Мдаа, увлекателен е, много. Само едно нещо ме глoждеше, докато четях, и сега чувството се формулира във въпрос.
Дали Алеко би отвърнал на бaлкански поздрави с "What's up?"

венерчето
цитирай
20. анонимен - Още, още...
05.04.2007 02:47
Страхотно! Искам още!
цитирай
21. isis - Давай поредица "Зад бара" :)))
09.04.2007 22:08
Мога само да си представя какви образи обслужваш!
цитирай
22. анонимен - За гения на Заро
11.04.2007 16:32
Този разказ е гениален. Дали обаче, само балканец или запознат с балканската homo sapiens същност може да разбере гениалността на този разказ и на разказвача му? Аз никога не съм бил в Америка, затова ви моля, кажете какво мислите - небалканец би ли могъл да разбере този разказ?
В.В. от В.
цитирай
23. анонимен - Искам
14.04.2007 14:54
искам да чета още подобни разкази:) страшен си, давай още, моля те!!!
цитирай
24. анонимен - Наливам си пълна чаша пино нуар. Нарязвам малко моцарела и започвам. Барман съм в "Sheraton" в Сан Диего, Калифорния.
23.04.2007 08:38
ti ne bi trjabvalo da piesh po vreme na rabota,nali?
let alone mozarella!
:)
цитирай
25. анонимен - MN gotini ISTORII !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
29.05.2007 22:35
SUPER SA ISTORIITE TI PRODALJAVAI DA GI RAZKAZVA6 VSE TAKA VSEOTDAINO !!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
26. zalez - От Калифорния по- запад няма!
02.06.2007 12:50
What an inspiring story! So much lively and humorous with realistic description! Really I mean~~ it!
цитирай
27. gologlavica - интересно
27.07.2010 18:25
Самороден Бай Ганьо. Още ли ги има!?!?!?
:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 700291
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1216
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031