Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2007 19:41 - ТОВА ЛИ Е ТВОЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИЗКУСТВОТО?
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 4288 Коментари: 9 Гласове:
1



Който е живял в Америка или е гледал американски филми знае как изглежда американската обществена тоалетна. Вратите са отрязани отдолу, така щото ти се виждат краката до коленете, а също и отгоре, за да ти се вижда главата.

В повечето случаи американските тоалетни са много чисти и безкрайно неуютни. Предполагам това е с цел, посетителите да не се навъртат из тях с нечисти помисли(каквото и да означава това в една обществена тоалетна), а да свършат каквото трябва да свършат и да излизат.

С този увод искам да пристъпя директно към операта “Тристан и Изолда” на Вагнер, която гледах събота в новата концертна зала “Дисни” в Лос Анджелос.

Залата е едно от чудесата на архитектурата, автора е Франк Гери.

www.laphil.com

Отвън погледната, тя е излъскан метал на фона на почти вечно синьото калифорнийско небе. Отвътре, залата е най-уютното нещо на света- топли цветове, дърво, мекота. Операта на Вагнер бе третирана различно- без костюми, без декори, всички в черно, като на репетиция. Отзад- голяма видео-стена с прожекции на Бил Виола(важен видео-артист през последните 30 години)

www.billviola.com

Акустиката в залата бе невероятна. Никакви микрофони не висят никъде по сцената, всичко е така както е звучало по времето на Вагнер.

Диригента- комбинация между интелект, страст и доброта. Красив човек на име Еса- Пека Салонен. Оркестъра- перфекционисти с човешки лица. Всичко беше- “цън”.

Но за какво пиша това?  Колко хубава била сградата на филхармонията и колко добре звучал оркестъра? Не. Пиша го заради кашлячите! Дали тази нощ в залата не бе дошъл един автобус с бронхо-пневмотици от близкия санаториум? Дали пък не бе заговор на завиждачи-музиканти, които да бойкотират успелите си колеги на сцената? Не знам. Кашлянията бяха аранжирани около всички тихи, нежни моменти в операта. Кашлиците варираха от почти безгласни “кхъ-кхъ”, до мощни КХ-А-А-А, К-Х-Х-ХА пристъпи. И докато вторите някак мога да разбера(болен е човека, кашля), онези по- тихи изяви определено ме вбесяваха повече. Кхъ- отляво горе, Кхъ, по диагонал долу вдясно, Кхъ, кхъ някъде точно пред сцената, Кхъ няколко реда зад мен. Проблема е, че кашлячите никога не са достатъчно близко, за да реагира човек с убийствен поглед или заплаха, но и никога достатъчно далеч, че да не са дразнещи. Но- какво значи достатъчно далеч в зала проектирана така, че звука да достига равномерно навсякъде до двехилядите места, които има! Кашлячите бяха подредени равномерна навсякъде из залата. Това са дразнители, способни да провалят всичко и навсякъде. Къде са кашлячите на концерт на TOOL обаче?! Не мога да се сетя да съм чувал кашлячи на концерт на AC/DC също. Или на METALLICA. Както и да е- минахме първия акт и в антракта посетих тоалетната. Тоалетните в тази зала са тема на цяло есе по архитектура, но тук ще се огранича с това, че бяха просто идеални. И пак се връщам към това, което започнах- замисъла на американската тоалетна- да ти се виждат краката и главата.

И така, в тази нова и удивителна сграда, след първия акт на “Тристан и Изолда”, в който успяваш да се справиш с кашлячите, влизаш в тоалетната и виждаш кого? Серача. Виждаш чифт скъпи обувки, около тях насукани чифт скъпи крачоли от сивкава материя, чорапи на тъмно каре, катарама на колан. По това, което се вижда изпод вратата ти става ясно, че човека му  държи края, навярно има сезонни билети за филхармонията. Със сигурност е човек на възраст, с положение. Това, което не разбираш е- какво търси този човек в тази зала, тази нощ, в тази тоалетна. Разбирам да е някакъв пристъп на разстройство- всеки ги е имал и все на най- неподходящите места. Това бих го приел като оправдание, напънало те, едва си издържал края на първата част и едва си се добрал до белия лебед със сухи гащи. Това се е случвало на всеки. Но да се изправиш от мястото си, да си оставиш програмата на седалката, да излезеш бавно, да отидеш до тоалетната, да избереш централната кабинка, точно срещу външната врата и да седнеш на спокойствие да пуснеш едно въже, ей така щото няма с какво да запълниш двайсет минути- това не го разбирам. И да не ти пука, че обувките ти се виждат, и голото ти теме отгоре се вижда и... всички, които са влезли замалко ще отбележат присъствието ти там. Ами не можа ли да изчакаш да свърши представлението, да си отидеш в къщата, да седнеш като хората, да си отвориш я книга, я списание, да се отпуснеш. Какво мислене трябва да имаш, за да си свалиш панталоните на такова красиво място, след час красива музика и то при първия повик отзад!  Не го разбирам. Това ли е твоето отношение към изкуството?

 

                                                                                                                zaro



Тагове:   отношение,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :))))))))))
19.04.2007 20:00
Pochvam da gi sledia ot sledvashtia koncert, na koito otida!!! I kashliachite i drugite, s kracholite i skupite katarami! Kak da reagiram obache se chudia???Izobshto, moje li neshto da se napravi???Kak se uchi chovek na tova deto v USA mu vikat "common sense",v BG zdrav razum, a baba mi mu vikashe chisto i prosto akul v galavata?!Shtoto deto ima edna prikazka-za akula i za edno drugo neshto deto ako ne ti doidat na vreme, hich i ne gi chakai! Niama opravia, Zaro!!!:)))
цитирай
2. felixkotkov - Забавен блог
19.04.2007 21:53
Пишеш готино. И темата е интересна... Не знам защо си я избрал, но явно си Америка и явно все още се впечатляваш от нея...
цитирай
3. zaro - За темата
19.04.2007 21:57
Аз май темите не ги избирам. Случва се обратното. Ако трябваше да избирам тема, щях да се спра на поредното масово убийство, а не на серача в операта.
цитирай
4. felixkotkov - Не ние избираме идеите. Те ни избират
20.04.2007 00:46
Седиш си и хоп- една идея те избира. Перефразирам Агоп Мелконян... По когото сега опитвам да снимам филм. И съм вманиачена... не е лесно да си рус.
цитирай
5. анонимен - Аз също си водя записки на подобна ...
20.04.2007 05:42
Аз също си водя записки на подобна тема, само че моите са: "С кого трябва да не се ръкуваме"... Списъкът се оглавява от CEO-то на фирмата (името ще премълча). Следват няколко от неговото обкръжение.
цитирай
6. анонимен - Super tema!
20.04.2007 06:36
Ami- davaj oshte Zaro. Kefffffff.
цитирай
7. zaro - Anonimen 6-
20.04.2007 06:41
davam, davam.
anonimen 5- interesno mi e da ti vidia zapiskite.
felix- Uspeh s filma.
anonimen 1- "common sence" v America e dalga tema:)))
цитирай
8. fugitive - Е,
23.04.2007 16:52
а в БГ си имаме и "говорещите по телефона" - на театър и кино (на кино раядко ходя, защото няма какво да се гледа, а и мразя да ми хрупат, шумкат с опаковки, лочат, кикотят в драматични моменти, да ми реват бебета, да ми ритат седалката, да ми коментират и прочие). Но, хайде, киното е масова култура. А що за простак трябва да си, за да не си спреш звъна на телефона като отиваш да гледаш Шекспир в Народния?! (Айде, може да забравиш да си спреш звука, въпреки че най-любезно ни напомнят преди началото на спектакъла). Но да ГОВОРИШ по телефона по време на пиесата?!
Що се отнася до класическата музика и операта - не посещавам често, щото са ми отегчителни, но когато ходя ми прави впечатление, че публиката културно изчкава паузите между отделните части на произведението и тогава кашля.
цитирай
9. cocolina - хехехехеее
01.05.2008 11:18
смях се с глас, много готино си го написал!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 728901
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1217
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031