Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2007 18:50 - Сватба в Мичигън
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 3401 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 01.05.2007 09:23


 Последните четири дни бяха уникални в две неща- не ползвах интернет и прекарах 4 дни в Мидуест-а. МидУест Америка е най-общо казано вътрешността на Америка- това което не е Източния Бряг(Ню Йорк), нито Западния(Калифорния) и е малко по- нагоре от Юг-а. Трябваше да снимам сватба. Младоженецът Франк ми е и приятел, което прави нещата от една страна по- лесни(познаваш характера на човека и знаеш какво иска), но и по- особени(плаща ти се, приятеля се превръща в клиент...) Тръгнахме в петък сутринта. Таксиметровия шофьор закъсня, в колата му миришеше на кисело, той мляскаше, дремеше през половината път до летището и ние със Силвия говорехме на висок глас, за да го държим буден. По едно време  човека нещо се поразсъни и натисна педала на газта, мина на червено на едно място, аз” ей, какво правиш”, той- “ а, няма проблеми, сутрин може, няма страшно”. Мрачната му брадясала физиономия и арабския акцент ме караха да мисля- най-хубавото е, че на летището ни оставяш и се махаш, щото аз на самолет с теб не се качвам- муджахидин такъв.

Както и да е. 5 часа по- късно кацнахме в Чикаго, взехме автомобил под наем и потеглихме към крайната си цел- Каламазу, Мичигън. От друго летище и пак с кола под наем към Каламазу вече пътуваше Крамен. Поканихме Крамен на чуждата сватба, защото не бяхме го виждали 3 години и много ни бе домъчняло за него. А от няколко месеца Крамен живееше с родителите си в един град на 6 часа път от Каламазу, което за американските разстояния си е "в махалата". Крамен е тип за когото трябва да се създаде отделен блог, точно както и за Кембъла. По някакъв начин той дори ми напомня един ранен Кембъл... Но за Крамен- после.

Чувал съм да казват, че Сан Диего(града в който живеем) е”земята на вечната пролет”. Донякъде е вярно. Пролетта тук се редува с лято, което минава в нещо като есен/пролет, която около Коледа минава в сезон с пролетни дъждове, след които идва пролетта.

Но на път за Каламазу почувствахме онази пролет, която идва след тежка зима. Дървета се опитват да цъфтят, жълти глухарчета се надигат от зелените поляни, птички пеят, земята мирише на влага и топлота- пролет като пролет.

Пристигнахме в Каламазу, който по миризмата и свирките на отминаващи влакове ми напомняше на Каспичан. Настанихме се в хотела и намерихме италианския семеен ресторант, където репетицията за сватбата вече бе почнала. Франк е тъмен италианец, топъл като земя, булката Джули е бяла пухкава англосаксонка, хладна като облак.

Това е положението. Обичаме ние Франк, но Франк обича Джули. И трябва да се справяш с такива неща и да мислиш позитивно. На втората чаша ирландско уиски се появи и Крамен. С изгладена риза на райета, дизайнерски панталони, очила с тънки рамки, голяма усмивка... И се започна една... Няколко часа по- късно, вече в някакво друго заведение, където местни студенти по музика свиреха джаз с ентусиазъм, по- просторен от възможностите им, Крамен призна, че очилата му били фалшиви- само за да му давали интелигентен вид... Крамен на двайсет и четири годишна възраст се отказа от добре платената си професия на програмист(която бе работил вече две години) и започна да учи медицина. Сега завършва медицина- остават му няколко месеца. Ще е хирург. Пропуснах да спомена, че пише музика и продуцира хип –хоп. Човека рапира, свири, записва... А как пише! Първия блог, който съм чел бе блога на Крами. Уби ме с готина проза тогава. Пишеше го от един остров( население 2000 души, 1200 от тях студенти), на който живя дълго време и учи за лекар. По някакъв начин майка му разбрала за блога, прочела го и се разстроила- “Не знаех, Краменчо, че си бил толкова депресиран, бе мама...” . И Крамен спря да пише блог. Да... На Крами не му трябваха очила, за да изглежда интелигентен. Трябваше му нещо нещо меко, топло и пийнало. Нещо, което да завлече в хотела си и налази. Певицата би свършила работа, сега мисля, но той не прояви интерес към нея. Чувствата им бяха взаимни. По някое време джаз групата взе да си прибира инструментите и ние прекосихме улицата до нашия хотел. Какво точно пих в бара там, не се сещам. Последното което помня обаче бе, че виждам един от онези високи столове  за лъскане на обувки във фоайето на хотела и го обкатервам. “I am the King of the World”- викам. После съм заспал. Горе на стола. Сутринта ме събуди телефона. В леглото си. Нямам представа как съм стигнал до него. Но главата ме цепеше ужасно. А трябваше да снимам цял ден.

 

                                                                        TO BE CONTINUED

 

 

 



Тагове:   Мичигън,


Гласувай:
1



1. анонимен - hm-m-m-m
26.04.2007 09:13
davaj oshte de. Oshte-e-e...
цитирай
2. jiovanio - Карибско синьо
26.04.2007 09:38
Крамен да не е бил в Гренада, Доминика или Антигуа? Е има и други острови с медицински академии. Еваларка на този пич. Минал съм през това и знам колко е депресиращо....
цитирай
3. zaro - Карибите
26.04.2007 17:39
В Карибите. Какви истории им покрай този остров:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 1034856
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031