Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2008 08:01 - За кучетата и хората
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 8883 Коментари: 13 Гласове:
1

Последна промяна: 02.11.2008 08:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗА КУЧЕТАТА И ХОРАТА

 

Захари Карабашлиев

 

"Кика умря." –гласа на майка ми по телефона прозвуча ясно, като че между нас нямаше океани разстояние, а бяхме в съседни стаи.

Кика се появи в живота на майка ми преди няколко години, заедно с къщата, която тя купи в едно близко до Варна село. Малко, кафяво и много живо. Не селото. Кучето Кика. Селото- село като село, но с хубави улици, административна сграда, магазин, кметица и хоспис(предприемчиви варненски доктори купили сградата на читалището й я превърнали в място, където стари хора биват довеждани от децата си, за да прекарат с достойнство остатъка от дните си.) . Та така. Майка ми продаде нещо някъде и купи тази къща, срещу хосписа за малко пари. На повече от сто години, с каменни стени, много читава и с приличен двор. Този двор, както всеки селски двор имаше нужда от куче и някой подарил на майка ми едно мъниче, тя го кръсти Кика, то порастна, но... не кой знае колко много. Ние- далеч от студените зимни месеци и България получавахме ту снимки на Кика, ту е-майли описващи нейната доброта, ту по телефона слушахме поредния разказ за това колко умня е тя. Майка ми прекарваше по-голямата част от годината в селото, за да ремонтира къщата и я възроди, а зимата беше повече в града. Съседи и една добродушна сестра от хосписа не оставяха кученцето да гладува, а майка ми ходеше специално да я наглежда, да й занесе храна и т.н. Летата, в които се връщахме в България, Киката ни посрещаше полудяла от радост, а като си тръгвахме тичаше безмислено дълго след колата...  Мисля, най- интересната черта в това куче бе неговата вродена деликатност. Колкото и да е гладно, то никога няма да се нахвърли на храната, която му носиш. Винаги изчаква да я оставиш, гледа те в очите с- кълна се- благодарност и изчаква да се отдалечиш, за да се захване с яденето, като отвреме навреме все хвърля по един поглед към теб и сякаш се усмихва. Кика.

Преди седмица, майка ми се обади развълнувана, за да каже на Сара(дъщеря ни), че Кика родила кученце. Момченце.

Тази сутрин съобщи сухо, че Кика умря. И после, едва преглъщайки сълзите си разказа какво се случило.

Ротвайлера на съседа я разкъсал. Съседа е англичанин на име Лари*. Доскоро живееше с циганка във фургон, паркиран на улицата. Сега- само във фургон, паркиран на улицата. Циганката една нощ го обрала, подпалила фургона отвън и избягала. Оттогава, Лари държи отвън един ротвайлер. Ротвайлера е вързан на кол, затворен е в един правоъгълник от мрежа, земята около него е изровена, няма подслон, слънце го пече, дъжд го вали и слана го слани. Ротвайлера е озлобял така, както би озлобял и стопанина му, Лари, вързан на кол и заграден с мрежа и изложен на милостта на селото, без грам така обичаната от всички англичани "privacy".  И така, ротвайлера вчера, скъсал синджира, успял да се провре изпод мрежата и някак докопал Кика.

Майка ми я погребала вчера до портичката, до която тя подскачаше, нетърпелива да те посрещне, ако си приятел или ревностно да те облае, ако не ти е чиста работата.

Сбогом, Кика! Толкова за теб!image

            Така. Аз съм един безкрайно скептичен тип що се отнася до клишето

"кучето – най-добрия приятел на човека"... Мисля, че кучето си е куче, приятелството си е приятелство. Но вярвам дълбоко в свръхинтуитивната природа на тези животни, в емпатията им. Сигурен съм, че много от кучетата са четирикраки проекции на емоциите, които стопаните им излъчват. Не помня да съм срещал щастлив добряк със зло куче или пък мизантроп с любвеобилен пес. Кучетата са всъщност вариации на господарите си.

Та, ротвайлера на Лари нявярно е бил просто някакво удължение на пагубните импулси на англичанина- съсед. Не ми се ще да навлизам в историята му сега- разведен в Манчестър, без достъп до децата си, продал си къщата там, в България някаква фирма за недвижими имоти го налъгала и той изпонакупил едни парцели покрай едни села... докато накрая го намираме в обгорял фургон срещу хоспис в българско село и зъл ротвайлер, завързан на кол...

            Веднага след смъртта на Кика, майка ми подаде жалба в кметството, после в общината в отдел "Обществен ред", мисля. Постъпила както се постъпва, в която и да е цивилизована страна. Оказало се, че това е шестото куче в селото, жертва на ротвайлера. Явно става въпрос за пес- сериен убиец. На протестите на местните обаче, англичанина Лари реагирал- "Това- не мой проблем, не мой проблем" (интересно така ли щеше да се оправдава и в Англия?).

И така- конфликта е налице: майка ми- решена да спре Звяра-ротвайлер, за да не се стигне до човешки жертви- действа по законен ред, обикаля инстанции, докато Лари се държи като мутра-непукист от средата на деветдесетте.

"Демокрацията" пръсна много от нас къде ли не по света. Някои се ашладисаха към новите условия, други не сме съвсем, а и май не искаме.

"Глобализацията" пък, пръсна по селата ни маса англичани.  

Обългаряват ли се те? Какво става с тях? Това изолиран случай ли е?

 

 1-11-08
Сан Диего, Калифорния

 

* Истинското име на английския съсед е друго.

 

 

                                   

 

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djuliasno - ;(
02.11.2008 12:56
Съжалявам за кучето!!! Много неприятно.... Пожелавам успех на майта ти!
цитирай
2. анонимен - Жалко за кучето!!!
02.11.2008 13:49
Абе нямаш ли си приятели ловджии наоколо, да ти помогнат в беда.
цитирай
3. анонимен - Hm-m-m
02.11.2008 19:35
Anglichanite ako se obalgariavat- nie kakvo?
цитирай
4. sis - много е странно,
03.11.2008 10:57
ако кучето захапе човек, ще го приберат. Но в нашите закони нещо пропускат момента с превантивните мерки.
цитирай
5. анонимен - Тенк ю
04.11.2008 02:50
Добричкото ми Кученце, значи, е доказателство за това колко съм добра и любвеобилна и филантропка. Тенк ю, Зако.
Вечна й памет на Кика.
цитирай
6. zaro - Към # 5
04.11.2008 04:56
Марго- това си ти, познах те по почерка:)
Беса е просто едно изключение от правилото:)
Но и така ви обичаме.

Z
цитирай
7. анонимен - asdasd
06.11.2008 23:31
ccfcc
цитирай
8. анонимен - proba
06.11.2008 23:33
jalko za kucheto
цитирай
9. adi13 - съжалявам
14.11.2008 09:07
знам какво е да загубиш любимо животинче.моето куче го простреляха със снайпер в двора ми от един висок етаж на съседен блок.То не излизаше,а само си полайваше,естествено-нали е куче!В резултат на жалбата ми от МВР приятелски ме посъветваха да си покрия двора с маскировъчна мрежа!
цитирай
10. анонимен - кривота
21.11.2008 15:51
Ей,криви сме хората и това си е! съжалявам за кучето, но както някой по горе каза- ти приятели ловджии нямаш ли?
цитирай
11. анонимен - За кучетата и хората
19.01.2009 22:29
Може би англичаните в България стават български тарикати. Струва ми се нормално, културата е като вода - не можеш да я спреш да социализира, да оформя камъни в обли форми. Нашата родна култура в такива камъни оформя хората - дето нищо не им е проблем, ко ме занимавате, я си пазете кучетата по-добре.

Но в случай с възрастен англичанин си мисля за друго - и преди съм чувал (по-точно чел в една статия в Гардиън, която можи и вие да сте чели. Заро, ако не си, ще намеря линк), че някои от англичание, които идват в България са с недоизяснено минало. Т.е. не сме направили тарикат, ами сме си го привлекли. Не е много чудно, че тромава законна система привлича хора с проблеми със закона, нали?

За съвета с ловджията :) се сещам за края на Град на Клифърд Саймък. Земята е застрашена от прииждащи мравки, и кучетата, които управляват Земята, се сещат, че едно време хората имали начин да се спраят с мравките. Но всички хора са дълбоко замразени и спят. Тогава събуждат човек и той казва - "отрова". Не последват съвета му..
цитирай
12. анонимен - За Кика, англичаните и нашите си дела...
02.04.2009 04:40
Много съжалявям за милото животинче! И аз имам куче в България. Вече ще стане на 14 годинни. Много е умна и обичлива ,но от една го- дина живея без нея. В Чикаго нямяме куче. Има- ме сии американци...Сами сме си ги избрали. Дано не ни сполети злобата на англичанина! Той също е емиигрант...
цитирай
13. анонимен - За грешките...
24.08.2010 11:43
Аз искам да спомена, че не е редно писател, човек с позицията на защитник на образование, култура да допуска елементерни правописни и пунктуационни грешки в свои текстове..."конфликта е налице..."--> А къде отиде пълният и краткият член, "Глобализацията" пък, пръсна..."-----> тук поради защо има запетая(?!), има и още.....Моля, редактирайте!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 720186
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1217
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031