Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2009 20:54 - Няколко думи за Майкъл Джексън
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 7647 Коментари: 7 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Download the original attachment

Научих, че Майкъл Джексън е мъртъв, на път със  съпругата ми да прекараме уикенда  на вила в Кранево. Когато пристигнахме там и се събрахме отново -- четири двойки приятели от студентските години, а и преди тях, проверихме новината, разтоварихме багажите и си наляхме по питие за бог да прости. Пред нас се бе опънал хоризонта, зад нас- двуцифрен брой години заедно, а между нас- едно дълго приятелство. После, докато останалите се качиха нагоре по стълбите да се разпределят кой къде ще спи, аз, замалко останал сам се облегнах на парапета с чаша в ръка и се загледах надясно към Варна.

      Спомням си лятото, когато за пръв път чух  „Beat it” на Майкъл Джексън. Беше, разбира се в „Младежката“-- лятна дискотека в Морската градина – мястото, където всеки уважаващ себе си гимназист висеше в топлите вечери, в очакване отнякъде да се появи любовта. Любов не се появяваше отникъде, появяваха се отвреме-навреме куките в някоя лада с НМ на вратите и син буркан отгоре и паркираха точно пред дискотеката. По това време НМ не означаваше Heavy Metal, а Народна Милиция, а ДПС – Детска Педагогическа Стая.

      Когато  чух Beat it, не мирясах, докато не го имах на касетка. Просто бях обсебен от тази песен, която бе като музикален дестилат на всичко, което обичах до момента- здрав ритъм, незабравима мелодия, твърди китарни рифове, свръх стегнато пеене, а на всичко отгоре и соло на най-великия Ван Хейлън. Никога не съм можел или искал да танцувам, но тази песен ме влудяваше... Едва години по-късно видях и клипа й на някакво видео с размазани червени цветове, а много след това разбрах, че бил и режисиран от любимия ми Скорсезе. Тази песен беше и си остава един джем сешън за таланти от различни области и стилове, триумф на сетивата.

      Забелязали  ли сте, че ако на някой ученически купон, чужда сватба или в бар звукне „Billie Jean“, внезапно отнякъде винаги ще се появи поне един образ, който ще затанцува като Майкъл Джексън необяснимо добре. „Лунната походка“ изведнъж ще превърне някой отличник с очила, потен шишко или почерпен братовчед в достоен, различно сполучлив „клон“ на Джако. И ако представлението не е впечатляващо естетически, то неизменно ще е смешно – общо взето няма как да сгрешиш с  „Billie Jean“.

      Thriller, Billie Jean, Beat it, Bad, Leave me alone, Smooth criminal, The way you make me feel, Dirty Diana са част от големия саундтрак на моята младост. Клиповете му- важни фрагменти от моето визуално образование.

      В мига обаче, когато човечеството обяви  Майкъл Джексън за Кралят на попа, канонизира го като най-могъщата музикална легенда  на всички времена и го превърна в мит, се появи и необходимостта този мит да се отърве от човека Майкъл Джексън. Това отне петнайсетина години. Ненапуснал живота достатъчно рано като Елвис, Джими Хендрикс, Джим Морисън или Кърт Кобейн, Джако започна да се разпада, твърди се -- материално, може би-- духовно и със сигурност епидермално. Резултатите от аутопсията ще станат ясни някой ден и те със сигурност ще покажат наличието на някакви медикаменти, легални медикаменти, разбира се. Това, което не може да покаже нито една аутопсия обаче е защо всъщност се е пръснало сърцето на това човешко същество. Дали не беше, защото митът „Майкъл Джексън“ нямаше никаква нужда от разпадащият се вече човек? Дали човекът не беше просто носител, гилза, какавида, едно хилаво тяло, което веднъж изчерпало предназначението си, от години насам взе да създава проблем след проблем, след проблем? Пластичните операции, измислените болести, неадекватността, разлагането на образа му, обвиненията, адвокатите и... останалото го знае всеки. Истината е, че веднъж постигнал себе си, митът не се нуждае от живата си инкарнация. Митът „Майкъл Джексън“ наистина нямаше нужда от дишащия Майкъл Джексън, напротив, той отдавна се бе превърнал в пречка.  
 

И така, облегнат на парапета на тази вила в Кранево, загледан в морето, се питах дали Джако, който имаше любовта на милиони фенове от цял свят е имал поне няколко двойки дългогодишни приятели, с които да споделя тази любов. Дали е имал приятели въобще? Имат ли митовете приятели, които да им напомнят, че митове няма?

      После някой пусна музика, вдигнаха се наздравици, обърнах гръб на морето, доизпих каквото имаше в чашата и се включих към групата да режем салати и подреждаме масата на двора.  
 image
 
 



Тагове:   Майкъл Джексън,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - RIP
07.07.2009 21:00
И аз имам подобни спомени от "Лунната походка":)
Неустоимо!
цитирай
2. анонимен - Dreaming of a Better World?
07.07.2009 21:27
http://www.youtube.com/watch?v=Er1Pm37yX08
цитирай
3. анонимен - hermes
07.07.2009 23:53
краткия ни живот загуби от цветноста си със смърта на М.Дж.. Гледал съм да танцува на 3 метра пред мен, 3 часа,... невероятно беше. Какво съчетание от гениалност в професията и нисък капацитет в личния живот. Обичам този човек и вярвам на онзи свят ще го видя и чуя отново и ще се почуствам въодушевен от "музиката"му там.
цитирай
4. анонимен - Michael
08.07.2009 05:18
Zack,

2 chasa predi da chuem 1via (togava sluh) che MJ e pochinal az chetoh kak toi e otmenil s njakolko dena koncerta si v London. I si misleh - sigurno Michael ne se chuvstva dobre i sega e momenta da letia do London id ago gledam pak tam zashtoto tova ste e poslednia mi shans da go vidia sled kato tova e poslednia koncert koito planuva.

Sled tova otidoh na restorant s priateli i vsichki tam edin prez edin "sporeha" s men i se opitvaha da me ubediat che MJ e umrial a az im kazvam - sto ste tolkova loshi - tochno kogato az urezdam kak da otida na koncerta mu da me budalkate che e pochinal....

Az chesnto kazano sym bila na mnogo prekrasni koncerti, no po goliam ot tozi deto Michael napravi v London 1997 ne sym vizdala i nadali ste vidia .........

No mnogo si prav za priatelite .... uvi - toi nai dali imashe takiva isktinski dylgogodishni, na koito nie se radvame!
цитирай
5. анонимен - кавал или гайда
11.07.2009 21:29

ходи му ги надуй ...па може и да стане
цитирай
6. анонимен - az po povod na pro4etenoto
22.07.2009 00:43
Mislq, 4e nai-vajnoto ne6to, koeto haresvam v tvoreza Zahari Karab6liev e to4no svetouse6taneto - normalno balgarsko mi e,bez da e provinzialno .Kogato toe sa4etano s opit i prejivqvaniq, analogi4ni na moite, ne mogda ne se 4uvstvam vdahnovena! Vajno e, 4e nqkoi izkazva mislite si na glaz,bez da gi zenzurira tvarde mnogo. Pozdravleniq za vsi4ko napisano!
цитирай
7. анонимен - Когато Майкъл беше малък той бе в...
28.08.2009 11:13
Когато Майкъл беше малък той бе възрастно дете, а щом порасна започна да се... няма по-подходяща дума от "вдетинява". Дали това се дължи на ранната слава или на друго никой сред живите вече не може да ни каже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 700284
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1216
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031