Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2009 22:35 - За вампирите, четенето и малко за Стефани Майер
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 12740 Коментари: 14 Гласове:
9



За вампирите, четенето и Стефани Майер

Захари Карабашлиев

 

 

За пръв път чух за Стефани Майер преди няколко години от дъщеря ми, която изчете ‘Здрач’ на един дъх, докато чака поредната доза глазовамайващи приключения от групата на Хари Потър. Явно е била от ранните читателки на никому неизвестната тогава Стефани Майер, защото знам, че й писа е-мейл тя й отговори. Буквално месеци по-късно истерията около ‘Здрач’ избухна.

 

Без да съм почитател на героите на Стефани Майер(аз предпочитам страданията на един друг вампир, описан брилянтно от Набоков в ‘Лолита’), ще нахвърлям няколко бележки около феномена с нейните романи, като не засягаме стила, повествователните похвати или художествените им достойнства.

 

Ще започна с това, че същите тези, които мрънкосват, че “младите не четат”, сега недоволстват, че четяли, ама не каквото трябва –Дж.К. Роулинс, Дан Браун, Стефани Майер и т.н...

 

Хората четат книги по различни причини- едни от мъка, други от безделие, а трети като мен – от сутринта. Като дете, аз се губех в световете на Жул Верн, Марк Твен, Майн Рид, Карл Май, Александър Дюма... Спомням си, една учителка по литература(ще премълча името й, но имаше бяла “Шкода”), ме хвана да чета книга в час, изправи ме пред класа и ме овика, че не можело само приключенски романи да чета, трябвало да усъвършенствам речника си и с други неща. Доста унизително преживяване беше това, общо взето, а и жената си беше съвсем права. Но, проблемът е, че не се сещам тя да ми предложи нещо друго, което да замести моя избор и така аз си останах само с хокането.

 

Вампирите на Стефани Майер са различни от тези във “Вампирските хроники” на Ан Райс, които пък са доста далече от трансилванския граф в “Дракула” на Брам Стокър, който пък хем е но и не е фикционалния еквивалент на Влад Тепеш, описан от Елизабет Костова в “Историкът”. А всички те, нямат кой знае какво общо с “Вампир” на Антон Страшимиров.

 

Вампирите на г-жа Майер визуализират собствените ни страхове, вълнения и желания, но носят също копнежа по ред, любов, красота и, колкото и да е странно -- морал. Стефани Майер и нейните лични религиозни убеждения(тя идва от консервативно мормонско семейство) са обект на много интерпретации, но аз няма да се спирам на това. Феноменът около “Здрач” е отново свързан с вечните теми – любов, смърт(или липсата на такава) и всичко помежду.

 

Може да се питаме защо в българските литература и кино няма подобни явления. Много просто- защото не е имало нужда. Ако преди сто и четирдесет години в България имаше нужда да се построи Бруклинския мост, той щеше да бъде построен. Но е нямало смисъл, затова по същото време е построен Беленския мост на Колю Фичето. Дали нашият архитект в потури е бил по-малко талантлив от американските си колеги във фракове? Кой знае!? Но социо-културния контекст и мащабите, в които е работил са различни. Това прави ли го по-малък човек? Не. Той е майстор в рамката на своето време и в родното си Дряново, но е просто непознат за света. Неговият земляк Христо Явашев, ако бе останал в Габрово, щеше ли да се превърне в Кристо – една от най-могъщите фигури на модерното изкуство? Not really. За това ти е нужен Ню Йорк.

 

Няма нищо лошо в това, че нямаме масови автори като Дж. К. Роулинг и Стефани Майер. Унгария, Румъния, Полша и Чехия и те нямат. И Италия няма, нито милиарден Китай. Както и Индия. Русия, Пакистан, Молдова също нямат. И съседска Сърбия и далечна Етиопия. И Нова Зеландия(те пък поне са англоговорящи!?) И Исландия. Няма нищо печално в това да не сме в ешелона на световната масова литература. Не сме само ние, това не ни прави по-различни от останалите. Няма нищо трагично в това, че не сме дали на света вампирски книги.

Ние имаме своите вампири и караконджоли в “реалния” живот—политически, икономически, криминални, та дори и интелектуални такива... Всички те, като едни трансилвански чудовища произлязоха от една колективна мрачна маза – тази на тоталитаризма и смучеха млада кръв по здрача на демокрацията. Те имаха прякори - Крушата, Главата, не помня вече какви, не знам дори кой жив, кой умрял... За тях има легенди, песни и дори някакви книги с дебели тиражи. Тези книги са повече от странни- дори да ги затвориш, вампирите не изчезват. И все пак никой сериозен автор още не е видял и описал у нашите вампири универсалното, красивото и възвишеното, затова и те ще останат засега неизвестни за останалата част на човечеството и всъщност ние няма да говорим повече за тях.

 

Отново за феномените на ‘Здрач’ и “Новолуние” и “Хари Потър”... Ами, те не идват от гората. Те почиват както на столетия наративна англоезична традиция(Шекспир, Чосър, Суифт, Дефо, Р.Л. Стивънсън, Бронте и т.н.), така и на вярата, че ако имаш талант и работиш много, много, много, ама много, един ден ще успееш.

 

Четох тези дни нещо от Кристин Димитрова, която много готино отбелязва, че от нас, българските писатели сякаш се очаква да пишем “сериозна” литература, да се самоанализираме, да тъсим причини защо сме такива каквито сме и т.н... докато на запад авторите могат да си позволят да бъдат и сериозни и забавни и ексцентрични и каквито си поискат. Колко точно! Значи от тях се очаква да развличат света, а от нас да го караме да скучае.

 

Истината е, че сериозното и забавното изключително рядко са намирали повод да се срещнат в българската литература. Но дори и да се засекат в страниците на някоя книга(“Чардафон Велики” на З. Стоянов, да речем или “Балада за Георг Хених” на В. Пасков), далтонизираната ни критика вижда само едното от двете и не знаейки какво става, в най-добрия смисъл пренебрежително мълчи.

 

Но пак да се върнем към Стефани Майер. Нейните книги имат същата функция, каквато имат приказките от хилядолетия насам – да ни пренесат на друго място и време, да ни накарат да мечтаем, да се страхуваме, да изпитваме състрадание, да забравим реалността, да ни поучат и да ни успокоят, че за разлика от хаотичния свят наоколо, тези истории имат начало, среда и край и доброто(в повечето случаи) все пак побеждава.

 

Това, което всъщност искам да кажа, приятели е – радвайте се от четенето и не оставяйте никой да ви кара да се чувствате гузни, че четете каквото в момента четете! Това, че днес прелистваш Дан Браун не значи, че догодина няма да продължиш с Дон ДеЛило. Това, че започваш със Стефани Майер, не значи че ще спреш там и няма да ти хареса Селинджър или Томас Ман. Това, че си увлечен с Дж. К. Ролинс, не значи, че няма да бъдеш изкушен от Рилке. Светът е голям и истории дебнат отвсякъде. Всяка следваща страница може да е врата към други страници, към други автори, или към автора в самия теб.

Неведоми са пътищата на Словото.

 

 

 

П.с. След като масовата литература се поумори от героите на Стефани Майер, нека се обзаложа тук, че новите литературни “вампири” ще бъдат ангели. Ан Райс излезе с романа Angel Time преди седмици. А в началото на 2010 излиза една книга, в чиято авторка вярвам силно. Романът е Angelology(“Ангелология”), авторката е Даниел Трусони – великолепен и сериозен американски писател, преведен на български с книгата “Вдън земя”(мемоар за едно трудно детство с баща-ветеран от Виетнам). В “Ангелология” както и в “Историкът” има сериозна българска нишка. Романът ще проправи път за нов феномен- този на Ангелите. Готови ли сте?

 

 

 image

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
9
0



1. jdeel - Не разбирам нищо от вампири, и вс...
29.11.2009 22:53
Не разбирам нищо от вампири, и всички тези автори са ми напълно непознати.. но добре си го написал, хубав постинг
цитирай
2. enjoy6 - И на мен ми беше забавно,
30.11.2009 08:40
докато четох постинга ти, както винаги!
Много приятно е да четеш книги наистина:)
А за следващите симтични герои -ангелите, съм напълно съгласна, още повече, че навсякъде ни обстрелват със заплахи за свършека на света през 2012 година- медии, кино, литература.
цитирай
3. oddity - За сериозното и забавното в българската литература...
30.11.2009 23:04
Да споменем все пак и едно съвременно име - Георги Господинов.
Да си призная, малко снобарски презрително гледам на хората, които разтварят Дан Браун демонстративно в автобуса, но в крайна сметка щом четенето е удоволствие, нека всеки го намира между каквито корици предпочита.
цитирай
4. lubara - Поздрави, любителю на истории, на самолети и още нещо.
01.12.2009 08:54
Книгите. Кои книги, тези за Крушата, за Компира, за фолкпевиците, или за това, как да се държим в обществото. Които са предназначени, меко казано , за слабоумници.
Или тези, в които разни шифри, клейма или други подобни удивляват със сложните главоблъсканици и съвършенното познание на героите им от последните достижения на техниката и съвременните технологии, че чак получаваш комплекс от невежеството си.
Или тези, от преди години, които ни оставяха без дъх, като например Бредбъри, който не бил се качвал на самолет. Ами какъв фантаст си ти бе, Бреди, колко си назадничав от всички тези съвременни автори с милионните тиражи по цял свят.
Или Селинджър, че какво си написал ти. Един роман, за някакъв пъпчив гимназист, и двадесетина разказа. И си се оттеглил толкова млад от писането, не ти е стискало, значи, да се сравняваш с колосите на съвременната книголавина, която се ползва от принизения вкус на съвременното технопоколение.
цитирай
5. pilcho - ...
01.12.2009 13:00
Шапка ти свалям задето си посветил толкова много време да напишеш толкова смислен очерк за толкова безсмислен литературен жанр.
Както обикновено, четох в захлас - въпреки силната ми неприязън към всичко, което не желая да разбирам.
цитирай
6. zaro - ...за материала
01.12.2009 17:36
Може би трябваше да спомена, че този материал се роди, когато от вестник "24 часа" ме помолиха да споделя какво мисля за шумотевицата около Стефани Майер и четенето въобще... Излезе, заедно с мнението на разни духовни лица( ваьни митрополити), които, разбира се, заклеймяват книгите и редят глупост след глупост. Това, което не влиза под килимявките на отците е, че със заклеймяване избора на хиляди млади хора, те затварят пътя си към сърцата им...
цитирай
7. анонимен - didkata
04.12.2009 15:40
Здравейте!

Много точен коментар, като пубер изчетох куп фентъзи и все още го предпочитам, когато съм уморена и искам да се откъсна от ежедневието.
Благодаря
цитирай
8. анонимен - Ламята
10.12.2009 11:06
Много добре написано, благодаря.
цитирай
9. анонимен - Bella
10.12.2009 16:27
Захари, страхотно както винаги!
Честито за наградата Хеликон между другото.
Относно книгите на Стефани, на мен много ми харесват, въпреки че, както ми каза една колежка, филолозите не могат да си позволяват да харесват такива книги :)
И аз като вас смятам, че няма срамно четене, стига да ни доставя удоволствие :)
цитирай
10. анонимен - RQZ
14.12.2009 10:50
Mn se izvinqvam ako ne e taina koga shte bade reviuto vav varna?! i voabshte shte ima li?
цитирай
11. анонимен - Милена (Меми)
08.01.2010 21:43
Страхотно добре казано, браво!
Въпреки че засега упорито не се поддавам на "вампирската" магия, нямам нищо против "масовите" автори, стига идеите, които втълпяват на толкова много хора, да са умни и добри, не да комплексират, а да стимулират.
Последният ти абзац е култов!:) А с послеписа ти не мога да съм по-съгласна - аз съм голям фен на ангелите и дори в момента се опитвам да говоря с моите - чрез Дорийн Върчу и нейната " Как да чувате вашите ангели" - малко е трудно, да ти кажа:))) Затова непременно ще прочета и тази - "Angelology", звучи ми супер, 10х.

Неведоми са пътищата на Словото, Заро:)
цитирай
12. анонимен - за ангелите и други
09.01.2010 23:20
Според френския философ Мишел Сер ангелите са неутралните канали, по които тече информация, а тяхното съвременно въплъщение са медиите, телевизията. Той разказва нещо много интересно: как преди селянинът, изпращайки сина си на път или на нивата, заставал на прага и гледал небето, а сега ние гледаме прогнозата за времето.
По повод това, че западните писатели се чувствали свободни да забавляват читателите си, а нашите се чувстват дискомфортно под зоркия поглед на спечените сноби (защото у нас литературна критика, почти без изключение, няма), се сещам са сайта на едно издателство, което беше написало, че се гордее, че има малобройна публика. Но сигурно изключително подбрана? :)
За съжаление учителки по литература като Вашата съществуват и днес и те продължават да внушават на поколение след поколение, че книгите са нещо скучно и отговорно. Надявам се скоро да дойде ден съвременните български автори да бъдат включени в учебниците по литература. Нищо, че няма да има кой да ги преподава, поне ще има кой да ги чете.
цитирай
13. анонимен - книгата ми
14.03.2010 21:38
Моята най-голяма мечта е да издам книга и да направя българия известна. Може и филм да създам, ама това ще е по - трудно. Аз съм на 11 и още от 10 започнах да правя книга в майкълсофт. Пак се разказва за вампири, за любов. Може и да копирам "мн малко" от историята на Стефани Майър, но по-велик писател, не съм срещала никога. Да живее Стефи! Та да се върнем към книгата ми. Може би всяка свободна секунда правя книгата и слушам мойте любими метъл песни. Това ме зарежда. Мисля, че ще се получи интересна. А й, тя ще се издаде напълно може би към 2021 и никой няма да се сети за романа Здрач. Дано да издам книга, филм и българия да не копира от турците. Относно това дето написа съм съгласна. Докато четох Здрач 4 духът за известност и своя история у мен се пробуди. Моля стискайте палци това да стане. Също искам да споделя и моята дарба. Рисувам "прелестно" за възраста си. Правя комикси и книгата е част от този комикс. Момичето Криси става вампир. Това беше. Исках да споделя с вас какво правя и искам. Постоянно мисля за вамипри. Който знае защо да ми пише. :D
цитирай
14. анонимен - Благодаря за свободата!
05.02.2011 21:12
Заро, благодаря ти за хубавия текст. Попаднах случайно на блога ти, но четох в захлас. Някак е освобождаващ. Аз изчетох книгите с удоволствие, защото имах нужда от приказка, от мечта. Но след това ми беше малко гузно, защото.. .народът чете (и живее) малко като стадо. Но твоите хубави думи са сладко оправдание за литературната ми непридирчивост.
"За съжаление учителки по литература като Вашата съществуват и днес и те продължават да внушават на поколение след поколение, че книгите са нещо скучно и отговорно. " За жалост... Смея да кажа, че училищната система ме накара да намразя четенето и се научих да "чета" едва след като завърших този етап от живота си. Чак тогава изпитах удоволствие и прогледнах за литературата. Дано скоро това се промени
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 694471
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1214
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031