Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2009 23:26 - Няколко думи около наградата ХЕЛИКОН 2009
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 11073 Коментари: 13 Гласове:
9




Преди 20 години, съвсем нов първокурсник в Шуменския университет (тогава институт), един от преподавателите ми, симпатичен, дребничък човек на име Пейо Димитров, ме извика след лекциите и ме покани да участвам на някаква сбирка вечерта. Не искал да ми каже нищо повече - щял съм да разбера “на място”.
Това бяха времена на “перестройка” и неформални сдружения, във въздуха витаеха разни настроения, общо взето живеехме в контекста на някакво неосъзнато и ненасочено в нищо конкретно недоволство.
Отивам на първата сбирка, познавайки бегло само няколко души и то по физиономия, оглеждаме се един-друг като котараци, зачакваме Пейо да се появи... Не съм сигурен за останалите, но аз лично очаквах той да разхвърля антикомунистически позиви, проамерикански брошури, и да ни подготви за някаква сериозна подривна дейност.
Пейо Димитров влиза (той носеше дебели очила с кафеви рамки, сиво сако и една от онази невъзможни прически, с които ще запомним Жельо Желев по-сетне), та влиза Пейо, отваря чантата си – кожена, стара, олющена, истински “винтидж” ще кажем сега – и вади от нея... няколко книги. Аха, казвам си, ето така се почва, с подривна литература, идеологически опасна. Книгите обаче се оказват български. Съвременни. Някаква съвременна (тогава) българска литература.
Почувствах се измамен и почти обиден – аз току-що излязъл от казармата, сърбят ме ръцете за действия, мозъкът ми възпален от неконформизъм, а Пейо ни индоктринира, вместо с памфлети, с... българска литература.
Сбирката мина отчайващо скучно.
Пейо ни помоли да кажем няколко думи за себе си, представихме се, той ни раздаде по една книга и каза: това е доброволен клуб, който иска да си тръгва, да си тръгва, който не - след седмица, по същото време и на същото място - нова сбирка, всеки да е прочел книгата и да носи нещо, което е написал.
Никакви указания.
Никакви изисквания.
Никакви очаквания.
Никаква библиография.
Единственото условие бе да пишем върху прочетеното.

Ето така започнаха моите търсения в литературата. Авторите бяха Виктор Пасков, Златомир Златанов, Борис Христов, Красимир Дамянов, чудесният Иван Кулеков с най-тъничката книжица (“Ръкописи”) с най-дебелите послания... От по-възрастните - Павел Вежинов, великия Радичков, Емилиян Станев…
Един от първите ми “сериозни” опити в литературознанието бе нещо като есе върху една съвременна тогава книга, която за мен бе невероятно добра алегория на времето, в което живеехме. Нямам представа точно колко ужасно е било това есе, но със сигурност нямам никакво желание да го погледа сега. Единственото, което си спомням от него, бе заглавието “И корабът пътува”. Това есе се роди от прочита ми на книгата “Чайки далеч от брега”. Нейният автор Евгени Кузманов е и автор на статуетката на Хеликон.
Едно от нещата, които не спират да ме изненадват, е странната симетрия на хаоса.

Пейо Димитров почина на работното си място преди 17 години, през декември. Един от хората, които ми е повлиял най-много да пиша, почина, преди да види отпечатана своя собствена книга.
Малко след смъртта му имах странен и много ярък сън, който помня досега. Пейо влиза в коридора на апартамента, в който тогава живеехме, и носи в ръцете си дар за току-що родената ми дъщеря. Носи книги. Още се питам какво означава този сън.
Посвещавам Наградата на Хеликон на неповторимия Пейо Димитров.
Посвещавам я и на писателите, работили преди мен, от които съм се учил.
Приемам я от името на най-новата българска литература.

                                                                                                                    Захари Карабашлиев
                                                    Декември 2009, Хеликон, София 


                               


Тагове:   наградата,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - ...странната симетрия на хаоса...
27.12.2009 07:12
Хаосът е естествения ми ред

поздрави, Захари!
цитирай
2. анонимен - Pomnish
27.12.2009 09:44
Hubavo e, che govorish za tezi neshta i pomnish uchitelite si.

G
цитирай
3. drebosycheto - ..то е като ...
27.12.2009 12:33
..майка ти да дойде в стаята ти и да подреди ...:? после нищо не можеш да намериш! :)
" Никакви указания.
Никакви изисквания.
Никакви очаквания.
Никаква библиография."
Ей на това му се вика стимул ! :) Страхотен си , радвам се че имам възможност да те чета !
цитирай
4. анонимен - Davai
29.12.2009 18:11
Chudesna rech.
цитирай
5. анонимен - заинтригува ме
03.01.2010 01:14
Знаеш,ли че има много хора,които обичат да четат,но някак си в последните години са загубили пътя към литературата. Помня,че в началото на 90-те години имаше голям интерес към книгите от масовия читател,за съжаление днес е лукс.Няма я масовата реклама за този или онзи автор.Случайно гледах гостуването ви в "Нощни птици"по БНТ1 и ме заинтригувахте.Книгата е страхотна.Браво!
цитирай
6. chinaware - Поздрави,
05.01.2010 11:52
За съхранените спомени и незабравянето, за умението думите да са живи и да разказват истории. За интелигентното и естетско боравене с тях-. За наградата - напълно заслужена.
цитирай
7. анонимен - моите уважения, пич! :)
05.01.2010 13:46
Пишеш страхотно, след "18% сиво" и четене на разни други твои писания тук-там, съм ти почитател :)
Не мога да ти опиша колко се радвам, че случайно или не, си прописал :)
Тва е... повече няма нужда да казвам :)
цитирай
8. анонимен - Милена (Меми)
08.01.2010 21:54
Много яко и по мъжкарски затрогващо.
Е, нямаше да е лошо на сбирката да е имало и малко подривни, проамерикански брошури за цвят, но и така ти е свършила работа, нали? ;) Респект!
цитирай
9. анонимен - Дима-Бургас
14.01.2010 21:08
Господи,колко спомени!В началото се смях-Пейо Димитров и подривна литература!Изобщо Пейо Димитров и политика...това е оксиморон,нали?Един он най-чистите и светли хора,които съм срещала.Учител в онзи прекрасен смисъл на думата!Колко е хубаво,че сме го срещнали-можехме да се разминем с него-въпрос на няколко години!И колко е хубаво,че си отишъл на онази сбирка...Сигурна съм,че се радва за теб!
цитирай
10. анонимен - Красиво!
14.01.2010 21:17
Красиво!
цитирай
11. анонимен - amelie
30.01.2010 12:21
Снощи ми беше докривяло нещо и ми се прииска да се потопя в някакъв друг свят и понеже ти имам пълно доверие след "18% сиво", взех да чета разказите ти. Заспах с "Топлина на непозната" и днес ти пиша, за да ти благодаря - сънувах истински, наситено и емоционално, от онези сънища, които ти се иска да не свършват с утрото. Такива са и разказите ти, Зак - на човек му се иска да не свършват.Странно, днес се събудих по-добра и с предчувствие за нещо хубаво. И с усещане за топлина. Не те познавам, но като те чета ме вълнуваш и стопляш...Дали вече подготвяш следващата си книга?
цитирай
12. анонимен - Пейо Димитров ми е бил преподавател и на мен
11.02.2010 09:06
Много е мило това,което си написал за него.За съжаление аз не го познавах отблизо,не знаех и че е починал.Сега се опитвам да си припомня нещо повече за него,но уви...когато бях студентка изобщо не е умеех да се вглеждам в детайлите ,както ти го правиш.Благодаря,че те има.Чета всичко,което намеря от теб.Само не се променяй,не се надувай,че няма нищо по-страшно от нарциси.
цитирай
13. анонимен - Чудесни разкази
05.09.2010 06:23
Поръчах си "Кратка история на самолета" и я прочетох. Пишете леко и плавно, интересно! Препрочетох някои разкази наново, защото ми харесват и продължават да ме вълнуват, да ме привличат..."Разсейки", "Къща в планината", "История с торта", "Кратка история на самолета"...
Продължавайте да пишете!
Имате талант, засега имате и голям късмет!
...Да ви попитам: пишете ли разкази още, продължавате ли...аз съм привърженик на разказите.
Христина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 676323
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1213
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031