Прочетен: 7541 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2023 11:06
Автор: Виктор Кордон
В живота често използваме изрази, като „Срещнах случайно моя приятел еди-кой си”, „Да си виждал случайно телефона ми?”, „Инцидентът беше напълно случаен”, „Случайно попаднах на това предаване” и други подобни. Изглежда, за нас случайността е обективна, реално съществуваща част от ежедневието ни. Освен на навик и внушение, това вероятно се дължи и на липсата на предсказуемост за дадено действие или събитие. Примерите за случайност са много и един такъв е случилото се с мой приятел, който работеше на американски круизен кораб, опериращ в района на Карибите. Той ми разказа, че веднъж, през почивните си дни, решил да отиде от Флорида до Ню Йорк, където на „Рокфелер плаза” срещнал неочаквано свой съученик, с когото не са се виждали дълги години. Това може да се нарече класически образец за случайно събитие, защото дори за миг не допускаме, че такава непланирана среща може да бъде предвидена. А дали е така? Ще разгледаме този въпрос нататък в изложението.
Неслучайно поставям проблема със „случайността” в материал, посветен на детерминизма, защото от неговото разрешаване зависи дали теорията за детерминизма е вярна или не. Ако има случайности, значи не всичко се случва вследствие на някаква причина (или причини), което значи, че причинно-следствената връзка не е общовалидна, и следователно не можем да говорим за предопределеност, което е основната постановка на детерминизма.
Какво всъщност е детерминизъм? Детерминизмът е концепция, според която светът в който живеем, и Вселената изобщо, са каузални (лат. causa – причина), тоест всичко, което се случва, и всички събития и явления (включително нашите мисли, решения, действия) са обусловени от конкретни причини, които ги предхождат хронологично и ги пораждат. Това е представата, че под въздействието на закономерни материални сили и обекти настъпва съответна промяна в други обекти или система от такива. Нагледен пример за каузалност, тоест за причинно-следствена връзка, е хвърлянето на камък във вода. Ако водата е в течно състояние и камъкът е по-тежък от нея, той ще предизвика раздвижване на повърхността й и ще потъне. Всички знаем това, защото сме го наблюдавали. Следователно, ако знаем най-важните условия, можем да предвидим с приблизителна точност какво ще се случи.
Терминът детерминизъм произлиза от латинската дума determinare – да определя, и трябва да се разбира като предопределеност на всички събития и материални обекти вследствие на причинно-следствената им взаимосвързаност. Разбирането, че всичко е свързано в неразривна връзка причина-следствие, води неизбежно до извода, че всичко е предопределено и следователно има само едно възможно бъдеще без никакви алтернативи и вероятности. В тази връзка, ако някой знае по какъв начин са свързани всички материални елементи и как точно си взаимодействат, той може да предсказва бъдещето. Детерминизмът е концепция за универсалната причинност, което означава, че всяко нещо си има причина и няма нищо без причина. Разбирането на това води до осъзнаването на идеята, че всичко е предопределено от самото начало до самия край.
Докато детерминизмът постулира, че причинно-следственият свят, в който живеем, обуславя предопределеността на всичко, случайността е точно обратното. Случайност наричаме липсата на модел и предвидимост на събитията, самите които и/или резултатът от тях не могат да бъдат предсказани. „Случайност” е тъждествено на „незакономерност”, „произволност” и „безпричинност”. Вярвате ли наистина, че е възможно нещо да се случи произволно, тоест без причина и в противоречие с природните закони? В действителност всяка частица материя се намира точно там, където трябва да бъде според природните закони, и най-малкото количество енергия се задейства само под въздействието на природно обусловени причини. Няма нищо излишно, липсващо, не на мястото си и извън времето си.
Да се твърди, че има случайности, означава да се твърди, че има явления или действия, които се случват без причина. В светлината на това има ли някой, който смята, че нещо може да се случи без причина, от само себе си? Напротив, целият ни цивилизационен опит сочи, че нищо не се случва без причина. А щом се случва поради някаква причина, значи е закономерно, което означава неслучайно. Не можем да наречем „случайно” нещо, което е закономерно, защото това би означавало, че всяка закономерност може да бъде окачествена като случайност.
Детерминизмът не е просто вяра в причинно-следствена връзка, а разбирането, че вследствие на причинно-следствената връзка всичко е предопределено. Ако вземем който и да е човек, можем, без дори да го познаваме, да посочим няколко напълно сигурни неща за него. Първо, той със сигурност е заченат от своите биологични родители (близо девет месеца преди раждането си) или инвитро. Второ, майка му със сигурност го е носила около девет месеца в утробата си (периодът на бременност в случая няма значение). Трето, майка му със сигурност го е родила (вероятно след около девет месеца бременност). Четвърто, той със сигурност е останал жив достатъчно дълго време, за да достигне възрастта, на която е в дадения момент. Пето, той със сигурност ще умре. Шесто, тялото му със сигурност ще се разложи (освен при някои особени обстоятелства). Седмо, той със сигурност диша, храни се, пие течности и изхвърля ненужните вещества.
Този списък може да бъде продължен още. Ето как, без да познаваме някого, можем да кажем няколко абсолютно сигурни факта за него. Така е, защото нашият свят е причинно-следствен, тоест всеки резултат си има конкретни причини, които обуславят неговото случване. Ако ние не знаем кога точно е роден същият човек, кои са неговите родители и други подробности, това е поради непознаване на биографията му, но не означава, че той се е родил случайно, например, нито че останалите детайли от живота му са случайни. Означава единствено, че ние нямаме информация за тях, тоест става въпрос за незнание, а не за случайност. Ние не знаем защо този човек постъпва по един или друг начин, защото не са ни известни нито неговите психосоматични особености, нито всички условия на средата, нито всички фактори и механизми, които оказват влияние на неговите решения. След като не знаем това, няма как да знаем как и защо той ще постъпи в дадена ситуация. Отново невъзможността да направим сигурни предвиждания е плод на незнание, а не на случайност.
Аз мога да предскажа със сигурност, че утре Слънцето отново ще изгрее, че всички някога ще умрем, че водата ще се изпарява при определени обстоятелства, че Земята ще продължи да се върти около Слънцето, докато нещо не се промени. Но освен такива елементарни прогнози ние можем да правим и далеч по-сложни предвиждания. Учените пресмятат въз основа на своите изследвания, че в близките няколко милиона и дори милиарда години Слънцето ще продължи да свети, независимо дали хората ще продължат да съществуват. И още. Познавайки в достатъчна степен процесите при разпадането на атомното ядро, ние можем да ги впрегнем в наша полза, строейки атомни централи, генериращи електроенергия. Ако не бяхме изучили тези явления, нямаше да сме в състояние да прозрем резултатите от тях и евентуалните изгоди.
Изводът, който можем да направим от горното, е, че нашите прогностични способности се основават изцяло на знания, базирани на наблюдения. Без знание не можем да предскажем абсолютно нищо, дори и най-обикновените събития. Например, дете, което никога не се е изгаряло и не е виждало друг да се изгаря, няма да може да предвиди последиците от допира с горещи предмети и повърхности. Тоест без знание няма никаква предвидимост, следователно предвижданията са възможни само при наличието на достатъчно информация. И ако не можем да предвидим нещо, значи ни липсват необходимите данни, но не и че то е случайно. Колкото повече фактори участват в едно явление, толкова по-сложно е то, и толкова по-трудно е да бъде прогнозирано то самото или резултатите от него, защото големият брой фактори затруднява тяхното откриване и намирането на връзката между тях. Ето защо някои явления остават неразгадани и неразбрани, което води до определянето им като случайни. А всъщност става дума за неразбиране, породено от незнание.
Да се замислим над следния пример. Вие нямаше да съществувате, ако вашите родители не се бяха срещнали и не ви бяха заченали. Те също нямаше да съществуват, ако техните родители не бяха сторили същото (можем да продължим това до първите ви прародители). Всички ваши прародители не биха съществували, ако хората не бяха еволюирали до вида хомо сапиенс. Хората изобщо не биха съществували, ако не съществуваха други животински и растителни видове, които ни служеха за храна. Животинските и растителни видове не биха съществували, ако не се беше зародил животът на Земята. Животът на Земята не би съществувал, ако планетата ни се намираше на друго разстояние от Слънцето. Слънцето не би съществувало, ако липсваха градивните елементи, изграждащи звездите, и силите, които свързват тези материали заедно. Материята и енергията в молекулярните облаци – родилният дом на всяка звезда, нямаше да съществуват, ако не беше Големият взрив (или каквото и да е онова явление, породило Вселената), който дава началото на всичко съществуващо и законите, по които то функционира.
Надявам се, оценявате ключовата важност на този аргумент. Той направо крещи, че без случилото се в самото начало на света нямаше да го има това, което съществува в настоящето, нямаше да го има съществувалото в миналото и нямаше да го има онова, което ще съществува в бъдещето. На практика нямаше да има нищо. Това доказва правдивостта на детерминистичния модел, основан на причинната взаимообусловеност на събитията във времето. Поради тази неизбежна взаимосвързаност, всички ние сме пряко следствие от Големия взрив и всеки от нас е изграден от същите елементи, от които са съставени звездите, защото това явление е родоначалник на материята, енергията, времето и пространството, които са вградени във Вселената и във всеки материален обект, включително и в нас.
Друг пример за детерминизъм. Всеки човек и всяко живо същество със сигурност ще умрат. Нима това не е доказателство, че всичко е предопределено? Да, ние не знаем кога и как, но не защото смъртта им ще бъде случайна, а защото нямаме представа как ще протече техният живот и точно какви фактори ще доведат до края им. Хората умират основно от старост, болести, катастрофи, невнимание, природни бедствия, инциденти, самоубийства или причинена от други насилствена смърт. Обаче нито една форма на смърт не е случайна.
Предполагам, за всички е ясно, че от изброените по-горе всички, с три изключения, имат предистория и следователно трябва да се смятат за предрешени. Вероятно за някои катастрофите, инцидентите и невниманието могат да изглеждат случайни, затова нека разгледаме един въображаем пример за катастрофа. Всички сме виждали на видео и по-рядко на живо как автомобил, движещ се по магистралата, изведнъж рязко кривва и се блъска в друго превозно средство, което нерядко води до верижна катастрофа. Някой би казал, че това неочаквано и непланирано отклонение е пример за случайност. Обаче дори и за това си има логично обяснение. Водачът може да получил криза или да е заспал и неволно да е отклонил волана. Също така неволно може да е завил докато вниманието му е било заето с друго – телефон, разговор с пътник в купето, хранене, наблюдаване на нещо извън автомобила и т.н. Възможно е да е имало нещо на пътя (предмет, животно…), което той се е опитал да избегне. Но каквото и да се е случило, за него си има причина и логично обяснение. А щом има причина, значи не може да бъде случайно. Ние може да не знаем причината, но незнанието ни не е основание да твърдим, че е станала случайно. Този „шаблон” можем да приложим към който и да е друг случай или пример. Дори и да не ни е известна причината за нещо, ние можем да бъдем сигурни, че такава има, защото всичко си има причина и следователно не е плод на случайност.
Ако бъдещето е следствие от настоящето, настоящето е следствие от близкото минало, а то от предшестващото него, то можем да продължим тази връзка до началото на всичко – раждането на Вселената. Следователно всичко, което се е случило и предстои да се случи, е предопределено още от първия акт на сътворението, какъвто и да е той, защото всичко след това е непосредствено следствие от него. Потвърждение на тази логика можем да получим, когато си зададем въпроса дали съществуването на каквото и да било е възможно, без за бъде създадена Вселената. След като нищо не би съществувало, ако Вселената не е била сътворена, значи с нейното раждане е задействана веригата от събития, която води до мен, вас и всичко останало. Ако не знаем (а ние наистина не знаем) какви точно процеси и явления са довели до нашата поява (започвайки от самото начало на Всемира до настоящия момент), това не означава, че сме плод на случайност, а показва само, че нямаме достатъчно познания. Ако не знаем как точно е възникнал даден пожар, това означава ли, че той е възникнал случайно, тоест без причина? Пожар без причина – как ви звучи това? Също толкова абсурдно звучат твърденията, че едно или друго събитие, едно или друго действие са станали случайно.
Въз основа на гореизложените факти и логически аргументи можем да изведем петте основни закона на детерминизма:
1. Всичко има причина.
2. Щом всичко има причина, значи нищо не е случайно.
3. Щом нищо не е случайно, значи всичко е закономерно.
4. Щом всичко е закономерно, неслучайно и има причина, значи всичко се намира в причинно-следствена връзка.
5. Щом всичко се намира в причинно-следствена връзка, значи всичко е предопределено.
Да анализираме по-внимателно тези принципи. Първият гласи, че няма нищо без причина. Например, ако не намирате нещо там, където сте го оставили, значи или някой го е взел, или го е преместил, или е съборено от децата, въздушното течение, кучето или котката, или някой го е откраднал, или има замесени мистични сили (духове, призраци, извънземни, Бог). Последните са малко вероятни, ала не ги изключваме напълно. Но каквото и да се е случило с липсващия предмет, дори и да сме пропуснали да го назовем, то със сигурност е станало по някаква причина, защото няма нищо без причина. Няма причина – няма нищо.
Според втория закон, щом всичко си има причина, значи нищо не е случайно. Една от характеристиките на случайността е нейната произволност, което означава, че действието или събитието се е случило от само себе си, самоволно, безпричинно, необяснимо. Но ако не можем да си обясним изчезването на нашия предмет, това изобщо не означава, че се е случило без причина и произволно, а само, че ние нямаме обяснение за това. Защото нищо не е причина на самото себе си, тоест трябва да бъдат задействани определени сили, за да се промени нещо. Без действие няма следствие. Следователно, щом нещо е причинило изчезването (или каквото и да е друго събитие), значи то си има причина и затова не може да бъде случайно, тъй като случайността е липсата на причина. Ако наричахме „случайност” нещата, които имат причина, тогава всичко щеше да бъде случайно, защото всичко има причина.
Ако нищо не е случайно, значи всичко е закономерно, казва третият закон на детерминизма. Закономерно е всичко, което се случва според законите, които управляват света. Няма значение дали това са природните сили, божиите повели, желанията на духовете, или някаква комбинация от тях. Щом нещо става съобразно тях, значи е закономерно. И тъй като няма нещо на този свят, което да не се ръководи от властващите в него принципи, значи всичко е закономерно.
Четвъртият детерминистичен закон сочи, че щом всичко е закономерно, неслучайно и има причина, значи всичко се намира в причинно-следствена връзка. Тук всичко е ясно. Щом всяко нещо си има причина, а тази причина има своя причина, тя на свой ред има нейна причина и т.н., значи всичко е взаимосвързано и взаимообусловено като котвена верига.
Последният закон на детерминизма заявява, че щом всичко се намира в причинно-следствена връзка, значи всичко е предопределено. Ако първото причинява второто, второто причинява третото, третото причинява четвъртото и така нататък, значи последното е взаимосвързано с първото чрез намиращите се между тях брънки. Ако първото беше друго, то и последното нямаше да е същото. Но последното не може да бъде различно от онова, което му е определено от предишните нива. А това непредотвратимо води до извода, че всичко е предопределено от изходната фаза, от първоначалната комбинация от условия, която задава всички параметри на следващите събития, като тези параметри са незиблеми, тоест непоклатими и неизменни. Това означава, че те не търпят колебания, отклонения, изключения и вариации.
Освен всичко друго, детерминизмът неизбежно поставя въпроса за свободната воля, защото двете са несъвместими, тъй като предопределеността на всичко изключва свободата на избор. Ние наистина правим това, което решим, но решенията ни всъщност са предопределени от различни фактори, независещи от нас. Тоест изборите ни не са обусловени от „свободна воля”, а са ни наложени от комплекс от предпоставки, които съществуват в нас и извън нас – наследени инстинкти, умствени и физически характеристики и способности, естествени нужди, формирани от средата и обществото нагласи и представи, конкретните условия, моментното ни емоционално и здравословно състояние, наличните възможности за избор. Дори всеки път да избираме нещо различно, то също е предрешено от гореизброените фактори, а вероятно и от други. Дори когато мислим, че нашите решения и избори са плод на свободна воля, те всъщност са продиктувани от нашата биология и влиянието на средата.
Ние наистина можем сами да избираме какво да правим (освен ако не сме под външен натиск), но всъщност изборът ни е ограничен и предрешен от нашите лични умствени и физически способности, инстинктите ни и външните условия. Изборът, който ще направим от различните възможности, е изцяло продиктуван от предварително установени фактори, което го прави предопределен. Ако приемем, че живеем в причинно-следствен свят, в който всички явления, процеси и материални обекти са закономерни, то тогава няма място за свободна воля. Но ако не вярваме в каузалността и закономерността на физическите закони, тогава всичко е възможно… но само във въображението ни. За „свободна воля” можем да говорим (с много уговорки) само в случаите, когато вземаме решения, без да сме принудени да направим нещо под заплаха. Но пък не трябва да изпускаме от внимание, че самите ни решения са предопределени предварително от редица фактори.
Ако някой е изправен пред широк набор от артикули, изглежда така, сякаш има богат избор. Но всъщност тук не става въпрос за никакъв избор, на практика той не избира, а действа според заложените предварително условия. В действителност „изборът” му е предопределен от Големия взрив, който е фиксирал законите, по които всичко съществува и се случва, включително и законите, по които правим избор. Или може би смятате, че нашите избори не се подчиняват на всеобщите закони? Ако приемем, че решенията ни са съобразени с всемирните закони (а има ли друг вариант?!), трябва да приемем също така и че са предрешени, понеже тези закони ни диктуват как да постъпваме, тоест те предопределят нашите действия. Тия закони не са пожелателни, а задължителни, те са абсолютни и неизбежни като смъртта. Те не могат да бъдат заобиколени, нарушени или измамени, защото са част от нас и от всичко останало.
Ако имате подозрение, че дадено събитие е случайно, можете да направите два малки теста, които наричам детектори на случайност. За първия трябва да отговорите само на два въпроса:
Първи въпрос: смятате ли, че конкретното събитие се е случило без причина?
Втори въпрос: смятате ли, че конкретното събитие се е случило в противоречие с природните закони?
Ако отговорите поне на един от въпросите отрицателно, значи събитието не може да бъде случайно, защото закономерността (тоест съобразността със законите на физиката) и каузалността (тоест причинно-следствената обусловеност) са главните характеристики на неслучайните събития. Ако отговорите и на двата въпроса утвърдително, значи приемате, че има събития, които се случват без причина и в несъответствие с физичните закони, което подлага на съмнение не нещо друго, а когнитивните ви способности.
За втория тест трябва да си зададете въпроса има ли случаен елемент сред всички, участващи в събитието. Ако ги анализирате прецизно един по един, непременно ще установите, че случайни сред тях няма, просто защото случайни неща не съществуват. Тогава се замислете възможно ли е от пълен набор от неслучайни фактори да се получи случаен резултат, и не е ли това практически невъзможно. Защото всички опити и наблюдения сочат, че закономерните, тоест причинно обусловените и неслучайни фактори пораждат само неслучайни резултати. Случаен резултат може да се получи само от случайни фактори. Но тъй като случайни фактори не съществуват, не може да има и случайни резултати.
Мой приятел, привърженик на случайността, предложи като пример за такава поведението на Александър Македонски по време на битката при Граник през май 334 г. пр.н.е., което, според него, по никакъв начин не може да бъде предсказано. Съгласен съм, че не можем да предскажем със сигурност не само неговото (на Александър Македонски) поведение, но и това на който и да е друг. Но причината е не в това, че хората действат случайно, а в непознаването на всички условия и механизми, които оказват въздействие върху мислите и реакциите на отделните индивиди.
Нека разгледаме примера с Александър под друга светлина. Съгласете се, че човекът Александър, наричан Македонски или Велики, не е случаен. Мястото, на което се е състояла битката, също не е случайно. Хората, които са участвали в тази битка, също не са случайни. Конят на Александър, не е случаен. Реката, край която се е случила битката и в която Александър побеждава своите противници, не е случайна. Атмосферните условия също не са случайни. Изобщо който и аспект от това събитие да вземем, ще установим, че не е случаен. В такъв случай какво може да ни принуди да приемем, че от напълно закономерни и неслучайни условия, може да се породи случайно действие?
Можем също така да попитаме дали Александър е действал без причина, тоест не е имало никакво основание за неговите действия? Ако е действал без причина, излиза, че е напълно самостоятелен и автономен субект, който не се влияе по никакъв начин от външни фактори. Не звучи логично, нали. Обаче ако е действал под влияние на някакви причини, без значение дали ги знаем, или не, значи действията му са били предопределени от тези причинни фактори, които от своя страна също са били предизвикани от други предхождащи ги фактори, те – от други и т.н. до самото начало на всичко. Тази верижна взаимосвързаност и взаимообусловеност, ръководена от физичните закони, предпоставя строго линейното развитие на всички явления, процеси и събития (от които не може да има отклонения) и предопределя всички техни параметри – време на случване, продължителност, интензитет, мащаб – както и начинът, по който ще въздействат на други фактори, превръщайки се самите те в причина на следващите явления.
В нашия свят (а друг не ни е известен, освен като умствена инвенция) всяко действие се превръща в причина, водеща до следствие (ефект, резултат). Това означава, че най-първото действие при зараждането на Вселената (каквото и да е то) е поставило в движение цялата съществуваща материя и енергия и е предизвикало ефекти, които ще траят до нейния край, защото ако или когато въздействието на тези ефекти заглъхне, ще настъпи смъртта на Вселената, тъй като нейното съществуване се основава на движението. Първоначалният акт е задвижил всички материални елементи и е заложил законите за тяхното функциониране, по които са протекли всички последващи събития. Тоест задействана е била верижна реакция, която води до този момент и част от която сме и ние, хората.
Следователно ние сме просто брънка от веригата от събития, началото на която е поставено при възникването на Всемира. Тъй като всичко е започнало от този първичен акт, следователно абсолютно всяко следващо действие или явление се намира в зависимост от него. А това неизбежно го прави предопределено от него. Значи всички събития, действия, импулси, всички наши мисли, решения и постъпки, са неумолимо и безвъзвратно предрешени от първия момент. Именно тази линейна причинно-следствена взаимовръзка между материята, енергията, времето и пространството, от която се подразбира и предопределеността на всичко, стои в основата на доктрината за детерминизма.
Ние не знаем защо Александър е постъпил точно по този начин, но не знаем не защото той е действал случайно (тезата, че някой може да постъпва случайно, звучи несериозно), а защото не познаваме човешката психика като цяло и конкретно психиката на Александър. На нас не ни е известно как съзнанието и физическото тяло са свързани и си взаимодействат, не знаем с точност под въздействието на колко и какви фактори е бил Александър и как точно са му влияели. Именно това незнание е единствената причина, поради която не можем да предвидим поведението на който и да е човек. Затова често приемаме, че хората постъпват „случайно”, без да си даваме сметка, че неспособността ни да предвиждаме и да си обясняваме постъпки и събития се дължи само на липсата на знание.
Имайки предвид тези аргументи, можем да кажем, че поради същите причини не бихме могли да предскажем и не можем да си обясним ненадейната среща на моя приятел с неговия съученик в Ню Йорк, описана в началото на това изложение. Няма как да сторим това, след като не са ни известни всички фактори, влияещи върху тях в онзи момент, както и характерът и степента им на въздействие.
За пореден път се убеждаваме, че в основата на нашата прогностична недостатъчност стои дефицитът на информация. С наличните данни възможностите ни за предвиждане са силно ограничени, но все пак са значително по-големи от тези на нашите предшественици. Защото постоянно и неуморно трупаме знания, които увеличават нашия прогностичен капацитет и ни позволяват да хвърлим светлина върху събития, които някога сме смятали за случайност или чудо. Но, въоръжени с познания, ние постепенно осъзнаваме и непрекъснато се убеждаваме, че чудеса и случайности не съществуват, защото навсякъде властват неумолимите и непреодолими закони, които движат света и управляват всички процеси и явления във Вселената. А това изключва случайността и свободната воля и същевременно презумира предопределеността.
Един от най-известните примери за случайност несъмнено е дяволски непредвидимият резултат от хвърлянето на монета. Ако някой все пак познае какво ще се падне, това би било щастливо съвпадение (съвпадението не е тъждествено на случайност), но не и основана на закономерности прогноза. Изглежда като че ли това забива нож право в сърцето на детерминизма, развенчавайки една от централните му постановки – тази за несъществуването на случайности. Но не бързайте. През 2007 година екип от учени провежда експеримент, при който използват несложно устройство, подхвърлящо монета във въздуха. Както пишат в своята научна публикация „Динамично отклонение в хвърлянето на монета”* (Dynamical Bias in the Coin Toss): „С внимателна настройка, монетата, поставена с ези нагоре, винаги пада с ези нагоре в сто процента от случаите. Ние заключаваме, че хвърлянето на монета е „физика“, а не „случайност“.
Разбира се, този стопроцентов резултат се дължи на възможността да бъдат контролирани основните условия, влияещи върху монетата, и най-вече да бъде елиминиран човешкият фактор, който е най-несигурният елемент в системата. Но защо човешкият фактор е несигурен? Ами защото не знаем с каква сила, колко нагоре, с какво отклонение встрани човекът ще запрати монетата във въздуха. Нещо повече, той самият не знае това, защото не може да контролира напълно движенията си. Но нима това не е случайност? Всъщност не е, защото ако не можем да контролираме нещо, това не значи, че то се случва случайно. Ние не контролираме метаболизма си, кръвообращението си, отделителната си система, температурата на тялото си и май всички процеси в организма си. Но това не означава, че те функционират случайно, нали. Нямаме контрол и върху гравитацията, но това не й пречи да си работи безпроблемно и да бъде главната движеща и градивна сила във Вселената.
Аз не знам как точно работи гравитацията и затова мога да правя само много прости предвиждания, основани на оскъдните ми лични наблюдения и наученото от научнопопулярната литература. Например, знам, че ако хвърля предмет във въздуха, той със сигурност ще падне на земята, ако не му попречат други фактори. Но не знам каква скорост е необходима на един обект да напусне орбитата на Земята. Това означава ли, че извършването на такова действие е случайно? Не, означава единствено, че аз нямам необходимите познания. Затова пък благодарение на натрупаните знания, учените знаят, че за да се откъсне един обект от гравитационното поле на Земята, минималната му скорост трябва да бъде 11,2 километра в секунда. Това се нарича Втора космическа скорост и се изчислява чрез специална формула. Тези знания позволяват на хората да изпращат в космоса построени от тях летателни апарати и също така да ги връщат. По този начин събраните данни ни помагат да отхвърлим случайността като несъстоятелна и да приемем детерминистичната позиция за закономерната предопределеност на всичко.
В крайна сметка, щом всичко се подчинява на вселенските закони, значи всичко е предопределено, защото те определят какво, къде, как и кога да се случва. Затова онзи, който твърди, че нещо е случайно, трябва да докаже, че то не следва общите принципи, управляващи света, тоест нарушава ги. Но за да не бъде нещо в съгласие с тези принципи, то не трябва да принадлежи към този свят, защото всичко в него е създадено според тях и е невъзможно да ги престъпи, тъй като те са вградени в неговия фундамент, в неговата структура. Следователно нищо, което не се числи към нашия свят, не може да присъства в него, защото всяко нещо може да съществува само в тази среда, в която важат законите, по които е създадено. Извън тази среда то ще се дематериализира, тоест ще престане да съществува. Разбира се, в случай, че изобщо има светове, различни от нашия, което засега е само в сферата на фантастиката.
Разбираемо е, че вярата на някои в детерминизма е разколебана вследствие на откритията в квантовата физика, които показват неопределеност и непредсказуемост в поведението на атомите и субатомните частици. Но очевидно тази непредвидимост на субатомно ниво по никакъв начин не влияе на материята над това ниво, което означава, че детерминизмът продължава да бъде валиден във всички състояния на веществото, освен в квантовото. Но и там не е казана последната дума, тоест предстои да разберем дали тази „неопределеност” е действителна, или е плод на неразбиране от наша страна или пък на невъзможност да измерим достатъчно прецизно параметрите на квантовите частици.
Как може да бъде доказан детерминизмът? Колкото и пъти да хвърляте камък във въздуха, той неизменно ще пада на земята (освен при някакви извънредни обстоятелства, които също в никакъв случай не са случайни). Това е предопределено от всемирното привличане, познато като гравитация. Гравитацията се е появила още при раждането на Вселената и е отговорна за формирането и траекториите на небесните тела, в това число и нашата планета. Гравитационното привличане на първоначалната газообразна материя във Вселената я кара да коалесцира (коалесценцията най-общо е сливането и уголемяването на капки и мехурчета в газове и течности и е обусловена от силите на междумолекулното привличане), образувайки звезди, а звездите от своя страна се групират заедно в галактики. Следователно без гравитацията Слънцето не би съществувало, без Слънцето не би съществувала Земята, а без Земята не биха съществували хората. От това можем да обобщим, че без гравитацията (както и без останалите физични сили) не би имало хора и вие нямаше да четете този текст.
Ето как сили и материя, формирани в самата зора на Вселената, си взаимодействат и определят съществуването и поведението на материалните обекти, включително и на човешките същества (защото ние сме под непрекъснатото въздействието на това универсално притегляне, благодарение на което и съществуваме изобщо), много милиарди години по-късно. А всички останали сили (сред които и еволюцията), както и случилото се преди нашата поява като вид или като отделни индивиди, определят как мислим, какви решения вземаме и как постъпваме, което често е подсъзнателна реакция на външни или вътрешни дразнения. Това означава, че абсолютно всичко е детерминирано, тоест предначертано още в първия миг от живота на Вселената, но не от мистични и свръхестествени сили, а от природните закони, които неумолимо определят всеки аспект от микро и макрокосмоса, както и нашето съзнателно или несъзнателно поведение.
*Dynamical Bias in the Coin Toss
https://gradebuddy.com/doc/2663449/dynamical-bias-in-the-coin-toss/
Една причина може да е еднаква за много събития, но може ли една ПРИЧИНА да е в основата на всички вероятни събитийни развития?
И така, причините за събитията могат да са много или, като частен случай, една (за няколко събития). Най-сетне, една причина може да породи различни по характер събития.
Постройката (надявам се да не е Ваша) е погрешна в основата си.
Има нещо като причинно-следствена връзка.
Умира милиардер. Децата му ликуват, любовницата - също, но престарялата му майка плаче и умира скоро след него.
Причината за всички тия събития е една, но самите събития - не.
Мисля, че го обясних добре.
09.03.2023 20:52
Да, всяко събитие е "детерминирано" т.е. напълно определено от действащите природни сили, обобщени от Човека в Закони. Но.
Молекулите в един съд запълнен с газ например, въпреки еднаквите условия, имат РАЗЛИЧНИ СКОРОСТИ, които се подчиняват на ВЕРОЯТНОСТЕН закон за разпределение. Ние не можем да наблюдаваме всяка молекула, чиято скорост се определя от цялата история на нейното движение и безброй сблъсъци с други молекули. За щастие, това и не ни е нужно. УДОБНО е да разглеждаме ОБЩАТА енергия на движението. А НЕ-НАБЛЮДАЕМОТО да отдадем на СЛУЧАЙНОСТТА. При което все пак е полезно да ЗНАЕМ, че отделните молекули имат различни скорости и даже температури. Това може да е полезно. Примерно за нещо като термо-помпите.
Опитът е ограничен от сетивата и инструментите ни, предвидимостта не е константа, нито е задължителна.
По същия начин, когато употребявам названието "причина", аз смятам, че публиката ще подразбира, че е възможно върху някакъв обект да въздействат няколко причини. Затова се учудвам, че изобщо повдигате този въпрос.
Вие казвате в коментара си, че "Никой не може да предвиди нито целия брой последствия от една причина, нито моментът на появата им, нито нейната поява", с което съм съгласен. Но тук отново става въпрос за невъзможност да се предскаже нещо, която невъзможност е породена от някакви наши ограничения (сетива, инструменти). Ала това по никакъв начин не означава, че причините са случайни (тоест за тях няма закономерна причина/причини) и че не са в съгласие с природните закони. Означава единствено, че ние не сме в състояние да ги предвидим.
Така че законът, постановяващ, че всичко си има причина/причини, продължава да е валиден, независимо дали ние знаем или не знаем причините. Обратното би означавало, че има неща, които нямат причини, което е неуместно.
10.03.2023 10:50
Броят на възможните частици във Вселената, която познаваме, би могъл да се приближи до безкрайност минус едно. В случай, че тя има някакви граници.
Броят събития, в които тия частици могат да участват, участвали са или ще участват, е безкрайност минус едно, умножено по безкрайност минус едно и така безкрайно минус 1 пъти. В тази област на математиката нямам необходимите познания, за да го изразя правилно, пък и не искам да имам :).
А сега избройте причините за тия събития - минали настоящи и бъдещи - една по една?
След това се запитайте дали светът може да бъде детерминиран изобщо...
Отговарям - да, може. Ако бъде наблюдаван от някой, който не е ограничен от пространствено-времевите измерения на нашия свят.
Някои му казват бог.
В изложението си съм представил пример с пожар, чиито причини са ни неизвестни. Следвайки Вашата логика, трябва да приемем, че след като не знаем причините му, пожарът е безпричинен, а от това следва, че се е случил в противоречие с природните закони, защото те определят случването на всичко.
Но, когато не можем да я определим, за каква детерминираност говорим?
Кой природен закон може да определи от кой точно фас е пламнал пожарът? Сещам се и за някои недотам цензурни примери :):):).
Нямам за цел да влизам в спорове. Това за преопределеността може да е вярно в случаите, които разглеждате в статията, но, г-н Кордон, та те всичките са частни до един :):):).
Ако не можем да определим причината за дадено събитие, това съвсем не означава, че такава няма. Можем да провокираме или предотвратим отделни събития, дори и много голям брой такива, дори да контролираме случването на някои от тях, а за останалите, случващи се всяка секунда и случвали се поне 15 милиарда години назад, колко причини можем да намерим?
Случайността СЪЩО Е ПРИЧИНА и не противоречи на природните закони.
14.03.2023 07:30
Случайността и вероятността НИКОГА няма да бъдат изгонени от науката и практиката.
Никога? В науката нищо не е установено завинаги и Вие трябва да го знаете много добре. Така че предстои да видим дали квантовата неопределеност е наистина абсолютна (до този момент няма нито един научен принцип, който да не е бил ревизиран и за който да не е установено, че е относителен)
или, както в много случаи досега, е следствие от неразбиране и/или невъзможност за по-прецизно измерване.
В същия коментар заявявате: "Не съм казал никъде, че нещо може да се случи без някаква причина." В това съзирам противоречие с Вашия първи коментар, в който категорично твърдите, че "Закон" №1 е грешен." Първият закон на детерминизма гласи, че всичко има причина. Ако смятате, че той е грешен, значи приемате, че не всичко има причина, защото само в този случай законът може да не е верен.
