ДЕНЯТ, В КОЙТО…

 

За цял живот ще го запомня! Започна с деяние, непростимо за интелигентен човек, за какъвто ме мислят всички. Макар и сънен, в ранното утро на този ден си спомних, че съм ядосан от случващото се в последно време в къщи и… направих, каквото направих. Погледнах си ръцете, по тях нямаше кръв, но убийството си е убийство. Застанах по средата на калоферския двор, насечен от каменни тераси и обрамчен с високи зидове, допрях дланите една до друга като в църква и отправих поглед нагоре. Погледът ми отскочи от високите салкъми в горния край на двора към потъналия в облаци небосвод. И с атеистично лицемерие се помолих на Господ-Бог да ми прости стореното. Запалил бих и свещичка в някоя от нишите на къщата, но те не са още изографисани. След този непринуден ритуал не ми олекна, а тъй като щяхме да пътуваме за София, заех се с последните приготовления. Натоварих багажа на раздрънкания СААБ, изкарах го в тупика и заизправях сам металната пътна врата, свалена на пролет заради влизащите и излизащи машини. И наказанието свише не закъсня, макар да се помолих за прошка. Остър ръб разпра кокалчето на десния среден пръст на ръката. Шурна кръв, а аз се защурах да я спра… Успях по примитивен начин – с тоалетпапир и изолирбанд, след като изтече преди това поне една ракиена чаша.

Час-два по-късно бяхме вече на магистралата. Летим си ние със сто – сто и двайсет, гледам на таблото, излязъл червен надпис „Чек енжин”. Ми сега?! Ако се случи нещо? А ние гоним самолета за Виена. Изпращаме си гостенката… Спираме на първата бензиностанция след разклона за Калугерово. Слизам, проверявам маслото, решавам, че трябва малко да долея, устремно отварям багажника, уж се наведох да взема бутилката с полусинтетично масло и… О, Боже! Толкова голям грях ли сторих като удавих хванатата в капан през нощта плъхеса, дето ни крадеше пъстроцветните кухненски ръкавици и кърпи?! Амортисьорите на капака не го задържаха и аз си разцепих тиквата, два пръста над челото, в косата. Рукна червена гъста кръв, навярно повече от една винена чаша. Изкарах акъла на гостенката и съпругата си. Красива шофьорка, току що спряла и тя да си купи кафе навярно, предложи да ме превърже, но аз гордо отказах с думите: „Сигурно и аз имам аптечка.” Натиснах пачка тоалетпапир на кървящото място и заскърцах със зъби.

Какъв контраст между младата жена и удавената мишка в Калофер!

Послепис: Пиша моята изповед с крака в леген с вряла вода и морска сол. Кашлям, подсмърчам, очите ми сълзят, т.е. всестранно си плащам вината, че лиших едно Божие създание от живот. А то такъв естет беше! Съжалявам.

Не вълнения, ами направо земетресения:)
Живота Който го е дал, Той може да го отнема. Дълга тема.
На младини бях авджия. Осъзнах някои неща и се отказах. Леле, що бягащи и хвърчащи животинки съм изтрепал. Сега и кокошка не коля.
Но това няма да ме спаси от вренето в казана.
Навремето се запознах с покойния вече отец Василий в Кръстова гора. Много приятен човек. Изпихме само по няколко дъмпълчета, но вече в Нареченски бани.Попитах го, отче, това грешно ли е, онова...
Каза слушай чадо, колкото е по-голям греха, Бог повече прощава, само трябва да Му се помолиш от душа и сърце.
:)))

Да, Николай, благодаря за съдържателния коментар, но от него ще запомня най-важното, а то е, че "...колкото е по-голям грехът, Бог повече прощава, само трябва да Му се помолиш от душа и сърце." Чудех се защо ме е оставил жив до тази възраст, а отговорът бил лесен - защото съм грешил. Правя си и втори извод, че продължа ли да греша, ще ме направи столетник, въпреки моето желание. Уморих се, братко, но това не означава, че съм се отчаял. Грешките са непредвидими, рядко планирани. Амбицираш ме да планирам бъдещи грешки, та да получа поздравления от неизвестния Президент, когато чукна сто. Първата грешка, която ще направя, е да не гласувам до края на живота си. Всяка грешка трябва да има оправдание. Не зная какви са истинските амбиции на тези, които ме агитират. Говорят едно, после вършат друго. За оправдание ще ти цитирам едно псевдо стихо, което бях приготвил за постинг, но днес пътувам с колата за София и ако някой рогач ме блъсне, стихото ще остане непубликувано. Ето го:

ИСТИНАТА, КАЗАНА ПО ДРУГ НАЧИН

Старият плъх,
добре прегладнял,
надзърна в капана
и в него се хвана.

На пенсионера с бастун
обещаха напудрен локум
и в кандърма кюшето
последва мишлето.

Но ако гризачът плахо прекрачи прага на Рая,
пенсионерът с бастуна взе, че ни смая –
остана си в Ада с гола надежда поне да сънува
невестата своя маааааааалко по-млада.

Последния ред променям предвид обстоятелствата при мен:

… поне да сънува невестата своя, че още е жива.

Не очакваше от мен такъв отговор на коментара ти, нали? Е, направих една малка крачка към столетието.
Бъди жив и здрав!
ПС – Признавам още няколко грехове от детството,когато костенурките и скокливите жаби не бяха защитен вид. Защо признавам? Защото Господ, колкото и да е всемогъщ, едва ли е забелязал какво съм правил с детския си акъл…

Благодаря ти за обширния отговор!
Малко дълго ще стане, ще го съкратя.
Господ е винаги навсякъде, денонощно и ...
Знае защо една мравка след 10м защо ще завие на ляво, а не на дясно, като пример.
Важното е да не повтаряш грешка /не лично, ама е за всички/. Това е. Да не доскучавам.
:)))

.....................
Важното е да не повтаряш грешка /не лично, ама е за всички/. Това е. Да не доскучавам.
:)))[/quote]

Хъм. щом Господ командва всичко, дори мравката кога и накъде да завие,значи той ни кара да правим грешки, а дали ще ги поправи, пак от него зависи. Ако успееш да отговориш, една двойна от мен, а ако рече Господ, може и да е греяна. Я какъв студ се задава!

Правилно разсъждаваш.
Господ е дал на дявола да прави само зло, на ангела, само добро. Не могат да избират.
На човек е дал възможността за избор.

Ако отговорих, двойната я обичам с две капки вода. Действа срещу стреса. Греяната пък я обичам в равни количества с чай и мед, поръсена с черно пиперче. Гони всички бацили.
:)))

Добре, всичко това го имам в наличност, но понеже аз не пия, ще трябва да съберем по-широк кръг блогъри в Калофер, та да е още по-весело. Ще заредя и бира, тъй като имаме с теб един общ приятел. който я боготвори.

По въпроса с прошките не съм особено компетентен.
Но винаги съм се водил от максимата , т.е. Мъдрия съвет на Татко Ми / Бог да го прости/ , който казваше : "Синко , бъди арабия с всички и им прощавай. Само на жена не прощавай !" :)))

Бил е в настроение Татко Ти, Стефчо, затова така те е посъветвал.
Един мой колега на тържество по случай 8-и март спечели торта за награда заради отговора ма въпроса кой какво мисли за жените. На своето листче, пуснато в нечия шапка, беше написал: "ЗА КЪДЕ СМЕ БЕЗ ВАС?"
Поздрави за д-р Надя и й помагай! Послушай ме, нали съм ти батко.