Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2008 05:22 - 18% сиво
Автор: zaro Категория: Лични дневници   
Прочетен: 45234 Коментари: 51 Гласове:
0



 

От една седмица съм отново в Калифорния. Джетлага поотмина и след него започнаха да изплуват образи и моменти от някои от най-емоционалните в живота ми седмици. Реших в този постинг да пиша за някои от нещата, които се случиха:

            В средата на май участвах в Тетралния фестивал в Шумен "Друмеви празници". Много, много вълнуваща седмица. Запознах се с това, което се играе в момента в България, видях как се играе, видях какво се поставя и как се поставя. Най-важното- запознах се с хора, с които в бъдеще ще работя.

Седмицата приключи с две събития:

а) Присъдиха Голямата награда за драматургия на моята пиеса "Откат"!

б) Директора на фестивала Рада Спасова почина от инфаркт в нощта преди да награждаването! Бил е четвърти за нея. Не е трябвало да се вълнува никак. А тя организира поредния театрален фестивал и бе от сутрин до вечер там, преливаща от емоции.

 

image

 

 

Отидох на погребението. Рада-мисля- заслужаваше по-различно изпращане.

Според мен, тя щеше да хареса погребението си повече с любимата й духова музика, която всяка фестивална вечер засвирваше на площада пред театъра, стряскаше гълъбите и сбираше минувачи.

Според мен, Рада щеше да пожелае Фестивала официално да се закрие в нейно присъствие, макар и в ковчег, а не да бъде отменена последната тържествена церемония.

Според мен щеше да иска всичко да не е толкова униформено.

Не знам. Може и да не съм прав. Истината е, че никой не знае какво се прави в такива моменти. Аз например бих желал купон на моето погребение. Имам няколко музикални желания, трябва да ги напиша някъде, преди да съм забравил. Както и да е- в онзи лепкав от жега майски ден, след изпращането на Рада Спасова продължих за:

             Созопол.

Там беше писателския семинар организиран от Фондацията на Елизабет Костова. Бях гост на този семинар, не участвах в уоркшопа. Там се запознах и с моя издател- Светльо Желев, ИК "СИЕЛА". Много вълнуващи дни до басейннотихите води на Черно море. Хотел "Диаманти", Стария град. Добър избор, собственички- три сестри,  като в чехова пиеса... Запознах се с Елизабет Костова(изключително мила и тиха жена, истински домакин), няколко американски писатели, чиито неща харесах(Даниел Трусони например), запознах се, с Теодора Димова. Видях се с Ваня Щерева, Кейт Мос(писателката от Англия), и с двете се познавах отпреди. Хубави моменти, които ще помня дълго. С Ваня имаше една история с чоплене на семки посреднощ в моята стая- тя май я разказа вече някъде. 

Една от най-запомнящите се случки на този семинар бе, че за пръв път спах с български писател! Името му е Емил Андреев. Ето как се случи това. След последната нощ, в която трябваше да си тръгвам, а бяхме попили достатъчно, човека угрижено каза- "А бе Захари, недей да караш такъв- остани тук". Викам- "Емо, аз искам да остана, но днес освободих стаята, а нямат свободни- заели са всичко от някаква конференция"... Емо отпи дълбока глътка от ирландското си уиски и вгледан в каквото е останало от бучката лед рече:

" Ами идвай при мен тогава. Може да ти пърдъ и да ти похърквам, ама поне няма да те оставя да пътуваш посреднощ и пил."... И така прекарахме двамата нощта в Стария Град. Аз облечем, Емо по пижама. Не пърдя. Но похъркваше. Аз спах в моята си половина на широкото легло. Ей така се завързва приятелство!

Рано сутринта се измъкнах на пръсти от стаята, качих се в колата си и напуснах  Созопол, а в пролетната утрин се рееха пухчета. Спрях да пия кафе в Обзор, мисля, в малко заведение на центъра, което се казваше "Лас Вегас". В него имаше шумни ротативки, въртяха се от самосебе си и издаваха гадни звуци. Сънена сервитьорка със снощен грим и къса ластична пола ми пусна едно кафе(късо или дълго- вечния въпрос на българските сервитьорки и аз все забравям как го искам). Беше възкиселичко, но го пих, зашото двама бабанки на съседната маса отвън гледаха лошо. И така, продължих до:

 

Варна.

По телефона с издателството обсъждахме последните варианти за корицата. С Краси Гетов- коректурите. С Любен Дилов-син уточнявахме прес-рилийз и така- няколко дни. После книгата излезе. Но излезе в София, аз бях във Варна. Взех автобуса и- към

София.

Вечерта се видяхме с приятели на едно заведение. Гледам едно цигане се мотае и му казвам- ей, искаш ли да спечелиш някой лев.

Да.

Ходи да намериш една книга тогава.

Какво?

Една книга- "18%сиво" се казва.

Какво?- недоумява цигането. Вземам една салфетка и пиша четливо "18 % СИВО". Давам му я. Давам му и 50 стотинки. Казвам:

Намери я тази книга, ела ми кажи и ще ти дам пари да ми я купиш.

Добре- казва цигането и хуква из вечерта. Няма го доста време. Приятелите ми се ебават с мен- къде ми стигал акъла, цигането работа да върши... По едно време детето идва, ама цялото потно, притеснено. Носи салфетката:

Бате- няма я никъде бе! Обиколих барчетата, никъде я няма! Аз се смея- давам му един лев. Сутринта след това влизам в един "Хеликон" и я виждам. Моята книга.

 image

Дизайнера на корицата е един супер талантлив пич на име Минко Ненов, с когото се запознахме в Сан Диего. Върна се в България от няколко месеца.

Веднага ми се наби на очи, че при печатането на корицата името ми е потънало малко, нещо настройките се объркали, незнамкакво се е получило в печатницата... Много се разстроих в началото. Позле избрах да не се ядосвам с това- явно Всевишния така бе решилJ А и дълбоко вярвам в смъртта на Автора!:)

После имаше интервюта, радио и ТВ участия тук-там. Силвия дойде от Щатите, за премиерата. Изненадата ми бе огромна!

Премиерата- 4-ти юни. Яко, яко, яко! Любо Дилов-син откри купона в пиано-бар "Библиотеката" като каза няколко думи за книгата, за мен, за поколението, което избра пътя си далеч от България и т.н... Беше облечен с фланелка MacShit, явно в унисон с книгатаJ и анти-глобализма въобще. Дойдоха много приятели, познати, писатели, музиканти... Много музика, много готино настроение! Никакъв академизъм, никакви слова. Беше купон.

            Премиера имаше след няколко дни и в Пловдив. Тъй като ПР-а ма "Сиела" нямаха кой знае какви връзки там, предложихме на Ваня Щерева да се присъедини(и тя е техен автор). Тя дойде и се срещнахме с читатели, които никак не бяха много-о-о-о... Викам си- ами това беше то... Поотчаях се малко. Което не ни попречи след премиерата със Силвия и редактора на СИЕЛА Краси Гетов да се присъединим към купона на конкурса за Съвременно БГ изкуство организиран от М-тел в Стария Град, където свиреха АКАГА, имаше много художници, неприлично различни ордьоври и всякакви увеселителни напитки. Всичко това- безплатно. Ваня Щерева не дойде. Ние постояхме там, попихме и се забавлявахме, разказвах си вицове с художници, надвиквайки музиката, запомних само онзи с "аналогичния случай", смях се много. По-късно се озовахме в някакъв култов бар с име "Найлона". Там бе адски запушено и се понапих, мисля. Силвия ме затътри до хотела, калдаръма никак не помагаше по стръмните редути на Стария град. 

 imageimage

 

 

 image

 

На следващия ден пихме бира и ядохме до някакви Пожарни. Краси Гетов не спря да ни обсипва с вицове и лафове, това не е човек, не е, а извор! Не знам точно на какво, но определно извират неща от него... Още по-страшно бе на път за Стара Загора в колата. Ваня Щерева дочиташе романа ми и се опитваше да се съсредоточи, Краси отзад в "кучкарника", не спря за миг, а ПР-а на СИЕЛА- Елица на предната седалка само се черви. Ивал Ласкин- шофьора бе като цяло мълчалив. По едно време надвиснаха тъмни облаци- казвам си- охо- лоши предзнаменования- Стара Загора ще ни посрещне мрачно.

            Стара Загора.

Изключителен прием, изключителни хора. Топлота, емоции. Макар и деня да бе много горещ дойдоха много хора, имаше цветя, въпроси, разговор, после коктейл, ордьоври... Местния вестник бе подготвил плакати- стана чудесно посрещане. Спахме в чудесен хотел, от който сутринта видях това:

 

image

Сутринта рано със Силвия тръгнахме за Варна. Автобуса мина през безумните архитектурни струпеи около Слънчев бряг. Ето какво привлече вниманието ми в напеченото пладне: 

image

Нямаше как да не снимам тази Дейвидлинчова атмосфера.  Какво беше това?

 

После- Русе. На път затам спряхме в Разград, за да видя гроба на Кембъла. Докато чакахме сестра му на центъра, край нас мина ето този човек. Поиска цигара и запуши. Казвал се Армандо. Едно от най-вдъхновяващите лица, които съм виждал. 
image

Защо не бях художник!

 

Исках да видя гроба на Кембъла. Не знам защо имах нужда, просто исках.

Леко встрани от редицата, на ъгъл, подобаващо за начина, по който живя се чернееше мраморната плоча на това, което бе останало от някогашния ми приятел.

Беше много силно усещане, почти свръхестествено. И точно тогава, когато се чудехме какво да кажем, отникъде, безпричинно заваля кротък дъждец. Ей така за минутка- две. Сякаш сълзите дето толкова си ги стисках се изляха от друго място, отгоре. Беше пречистващо и странно изживяване.

 image

Разделихме се със сестрата на Кембъла Невена и продължихме за Русе. По пътя видях това:

 

 

 image

Напомни ми на картините на някои от старите български художници и помолих Митко да спре, да обърнем колата и да се върнем да снимам. Добре, че го направих.

В Русе беше адска жега и по центъра дрънчеше дърхолски рок. Имало бирен фест.

Представянето мина пред няколко души. Независимо от броя на дошлите, аз се държах както навсякъде- давах каквото мога от себе си, отговарях на всякакви въпроси... Тръгнахме от Русе ведна след като свърши срещата.

 

На другия ден - Бургас. Оттам нямам май снимки, защото не си взех апарата.

Представянето мина супер. Имаше доста хора, беше в "Хеликон", много ми хареса дизайна на плаката, който бяха подготвили за срещата. Любо Дилов-син дойде, откри срещата, поговорихме с читатели, смяхме се доста. След това продължихме в Морската градина на маса. Голям купон беше- такива случки се разказваха, такова смеене!

            На следващия ден- Шумен. И оттук нямам снимки, защото нямах фотоапарат! Организацията бе чудесна, плаката отново бе със страхотен дизайн- шефката на Регионалната библиотека( Красимира) бе невероятна. Втория етаж на библиотеката- пълен. Приятели, бивши колеги, състуденти, преподаватели, непознати... В адската жега... Съвестно ми беше да седим там дълго. Откри Дилов-син. Поговорихме с хората. Имаше доста въпроси, имаше весели моменти, срещата мина готино и отново много вълнуващо- все пак една от жилките в повествованието пряко засяга Университета в Шумен. Сава Сивриев беше там- при него писах дипломната си работа.(Преди много години той бе поканил Виктор Пасков, който дойде в една зимна виелица на среща с нас- няколкото студенти. Беше след издаването на "Германия- мръсна приказка". Боже толкова отдавна ли беше!-15-ина години. Тогава видях- за пръв път мисля- жив, нормално говорещ писател. Харесах тогава скромността му.)  След срещата в библиотеката- отново малко увеселителни  напитки и с автомобил на приятели(Румен, Силвия, Митко) газ към Варна. Слушахме само стар рок и доста силно пяхме! На една бензиностанция купихме бира и чипс и продължихме да слушаме стар рок, да пеем и пием...

            Варна

Представянето там има нужда от отделен постинг. Накратко:

Случи се в галерия АКТИВ АРТ. Управителката на това място, Ваня е невъзможна за описване в няколко изречения тук. Тя е- както казват американците "larger than life" човек, скроена с друг, твърде щедър аршин. Познахме се, веднага щом се видяхме. Тя направи нужното всички, които дойдоха да се почувстват на мястото си. В галерията бе изключително уютно, осветлението- свещи, настроението- невероятно. Приятели, приятели, познати и непознати- в едно пространство, в което се бяхме събрали да отпразнуваме рожденния ден на един български роман- "18% сиво". Много позитивна енергия, чудесни думи и интересни диалози се случиха там. Накрая се появи и човека-шоу на град Варна- Кирчо Аспарухов и купона взе още един неочакван завойJ... Както казах, най- добре е това да бъде оставено за отделен постинг... И една снимка от Балчик, ни в клин, ни в ръкавJ

 

image

 

  И една последна. От Варна. 

image




Гласувай:
0



1. anastasiia - Като прочетох
10.07.2008 18:30
поста ти, си помислих, че книгата ти би трябвало да се казва
"100% Цветно":)
Поздравления за театралната награда!:)
Споменаваш Виктор Пасков...Много обичам книгите му...Прекрасен е..."Аутопсия на една любов", "Балада за Георг Хених" са ми любими...
Пожелавам успех на книгата ти!...
И все така многоцветни преживявания:))
цитирай
2. zaro - 100 % цветна е, да...
10.07.2008 18:41
Само че без излюстрации:) Вярвам, че думите имат способността да правят по-точни снимки, дори от най-скъпия обектив:)
Благодаря за пожеланието!
Захари
цитирай
3. cocolina - и
10.07.2008 19:12
аз ти пожелавам голям успех на книгата:)!!!!!
цитирай
4. анонимен - Наистина?
10.07.2008 19:36
Не знаех, че ти си автора на тази книга, човече!
Прочетох я преди няколко дни. Влязох в книжарница и поисках книга от някакъв нов български автор и момичето ми препоръча "18%..." Прочетох я за един ден на плажа, на един дъх. Не съм се чувствал така от години. Не живея в България отдавна, но си идвам всяко лято и винаги търся българска литература. Романът ти ме разби. А сега научих и повече за теб. Успех. А на английски ще излиза ли? Искам да го споделя с приятелите си отвъд океана? Най- после съвременна книга, с която да се гордея! Книга за нас, момчетата и момичетата от прехода! Благодаря ти!
Валери
цитирай
5. ianchefff - страхотно.
10.07.2008 19:42
Поздрави.
:)
цитирай
6. ikoni - :-))),
11.07.2008 11:56
Съгласна съм с мнението ти за изпращането на Рада Спасова, Бог да я прости! Много казионно подходиха, но....
Има ли новини за книгата ти с разкази? Кога ще излезе?
Поздрави, Рости!
цитирай
7. sis - хи хи
11.07.2008 12:28
Честито!
Поздравления и аплодисменти.

:):):):)
цитирай
8. анонимен - Avtora, avtora?!
11.07.2008 18:30
Sluchaino popadnah na tozi blog i razbrah, che vie ste avtora na 18%. Neveroiaten roman, pozdravlenia. Chetohme go sas sakvartirantite edin sled drug. Pozdravlenia! Ne sam chel tolkova jiv i istinski bulgarski roman. Pozdravlenia. Imam tolkova mnogo da kaja i iskam da vi pitam kakva chast ot nego e istina i kakva e fikcia. Mnogo e interesen.
Ivailo
цитирай
9. анонимен - Джованино проклет!
15.07.2008 11:24
Абе, Джовани! Ти куче проклето, като си бил тук - що не се обади?! Толкова ли нямаше кой да ти даде телефонния ми номер? Ако не се досещаш - Асен съм. Онзи, когото трябваше Ася да го поздрави от твое име. Е, вече съм поздравен, щото съвсем случайно попаднах на нейния блог, а от там - на твоя!
asen_milica@gbg.bg
Това на устройва ли те на първо време?
цитирай
10. salzaismiah - най-после
18.07.2008 14:48
да качиш нов постинг! Хитро си измислил как да рекламираш романа! Браво! Виждаш ли, че дори и под лоша корица, хубавата книга си личи...можеше и мен да ме спонеше някъде, но карай...не съм суетна...пиши Захари, пиши...правиш много хова щастливи! ремедиос
цитирай
11. matt - The f/ stops here
18.07.2008 16:07
На 81-ва страница разбрах, че си овен. Незнам как и защо. Бях сигурен, и google почти митически изкара датата 14-ти Април. На 64-та страница загнездих подозрение, че Стела е лъв. Но няма как да проверя. Сигурен съм, че е лъв. Но ако ти можеш да разкриеш за успокоението на душата ми, ще съм безкрайно благодарен. Невероятен роман, напомня ми на последните неща на Уилям Гибсон, но в по-еволюирал вид.
цитирай
12. candysays - Не съм чела още твоя роман,
23.07.2008 10:51
но ще го потърся, ще си го купя и ще го прочета- толкова суперлативи вече чух (т.е. прочетох :) за него вече!..

Свеж, увлекателен пост, явно наистина са ти били доста наситени- емоционално и всякак- седмиците, прекарани в България тази година :)

Поздрави и успех на книгата!

П.С. Извинявам се за обръщението "на ти", предвид че не се познаваме - дано не те дразни.. Но така сме свикнали в "блогосферата" ;)
цитирай
13. zaro - матт
23.07.2008 19:36
Благодаря ти, Мат за добрите думи! Зак е овен, това е ясно. За Стела, не мисля че трябва да издавам тук какъв знак е:) И не мисля, че с този роман съм дирил успокоение на душата ти:) Напротив!
Захари
цитирай
14. анонимен - ...и аз съм овен,
24.07.2008 12:31
и открих блога ти случайно и книгата открих случайно и ми харесаха...случайно.
Поздрав от един не толкова успял филолог и фотограф:)
цитирай
15. zaro - към 14-ти анонимен овен
24.07.2008 18:51
Нищо случайно няма тук, приятелю. А успеха е относителна работа. Дори и да забравяме- живота ни го припомня:) Прави, каквото сърцето ти обича и нещата ще се наредят отсамо себе си. Опитай. За книгата- благодаря!
цитирай
16. анонимен - Julia
09.08.2008 18:27
Един Пътуващ -Зак - съживява Глобалното село с присъствието си.:)
Поздрави!
цитирай
17. анонимен - Заро, четох един откыс от книгата ти ...
07.09.2008 08:01
Заро,четох един откыс от книгата ти и сым много впечатлена,но кажи ми моля те,от кыде мога да си я намеря тук,в Чикаго?Много искам да я прочета.
И между другото-пишеш страхотно!!!
цитирай
18. zaro - към 17
07.09.2008 21:46
За Чикаго...хм... Опита ли www.mobilis.com ?
Там знам, че шипинга е по- скъпичък от самата книга, но... Прати ми е-майла си някак и ще видя какво мога да направя...
цитирай
19. анонимен - Violka
17.09.2008 14:18
Не обичам да лаская някой просто така, но тази книга...тази книга... влезе под кожата ми в сърцето ми .... невероятна е, начина на писане , разбива ме! Подарила съм я на поне 3-4 приятели. Искам да я прочетат! Трябва да я прочетат! В интерес на истината, аз я нямам, но след като я прочетох заедно с един скъп човек, я нося в мислите си, сялата... Сега съм като наркоман, който иска още и още....но това си е мой проблем . Захари, благодаря ти .....
цитирай
20. анонимен - За пръв път ми се случва да пиша отзив ...
24.10.2008 14:35
За пръв път ми се случва да пиша отзив за книга, но съм толкова възторжена, че не мога да се въздържа. Библиотекар съм в Математическа гимназия в гр. ВАРНА и ще направя всичко възможно да научат за Вас повече хора. Преди време случайно се запознах с майка Ви, която дойде в библиотеката да търси вестник "Култура". Каза ми, че търси статия за Захари Карабашлиев и аз си помислих, не знам защо, че става въпрос за някой възрожденец. След това гордо ми съобщи, че Ви е майка и, че сте автор на много успешен роман. Намерих статията в интернет и като изпратих жената реших да видя за какво става въпрос. След два дни бях издирила книгата, а от тогава говоря само за нея. Съжалявам, че не бях чела романа, защото щях да поздравя майка ви. Разбира се поздравленията са основно за Вас. По някакъв странен начин съм особено горда, че сме от едно поколение и от един град. Надявам се да не спирате да пишете.
Още веднъж поздрави Соня Янчева - ВАРНА
цитирай
21. анонимен - bravo
08.11.2008 15:34
Поздравявам те за книгата ти! Страхотна е. Имаш голям талант, наистина. Мога ли да ти пиша нещо повече на мейла ти? мира душкова, русе
цитирай
22. анонимен - Pozdravi
08.11.2008 21:00
Kazvam se Rado i jiveia v London.
Otkade moga da si kupia knigata? Chetoh ia do polovinata ot edin poznat, no toi triabvashe da se varne v Bulgaria i si ia vze :( Super e romana. Iskam da go procheta dokrai...
цитирай
23. zaro - Благодаря...
08.11.2008 21:06
... за думите. Радвам се, че романа достига до българи пръснати къде ли не... Скоро ще бъде готов и превода му на английски...
Към 21- да- виж сайта ми www.18procentasivo.com
и влез във връзка с мен.
към 22. Опитай mobilis.bg или сайта на ХЕЛИКОН- книйарниците. Или- отново на сайта ми- влез в STORE.
Поздрави на всички!
Захари
цитирай
24. анонимен - Романът
22.11.2008 11:30
Без да искам да засегана автора, искам да отбележа, че уличния му и дързък език не е онова което би се харесало на всички онези, които са над 30 г. Романът има нишка, но нищо повече. С две думи РАЗОЧАРОВЪН съм. Не виждам почти никаква стойност и положително послание в него!
цитирай
25. анонимен - Честно казано и аз съм разочаров...
24.11.2008 13:23
Честно казано и аз съм разочаровАна, но от правописа на по-горния разочаровЪн анонимник!
цитирай
26. miradushkova - Хахаха
24.11.2008 19:59
Съжалявам, че вземам още веднъж отношение по романа (аз съм номер 21), но съм в графата "над 30 години". Да, езикът е дързък, но моля номер 24 да прочете Буковски, Хенри Милър, които са големи сквернословници, но са признати за класни автори! В 18% сиво езикът не е самоцел, а е част от общата система на романа. Героят е един мъж, който е такъв, какъвто е. Той не иска да ти се хареса, а казва - това съм аз, имал съм своите големи планове, но и своте провали. Бил съм нежен, но не винаги. Наричам всичко с истинските им имена, не проповядвам фалш. Хубаво е, според мен, като читател да се стремиш да гледаш нещата по-общо.
цитирай
27. zaro - към 24-ти...
25.11.2008 03:58
Явно не ти е допаднал романа. Нормално е. Колкото до това дали ще се харесва " на всички..."
Забелязал съм- най-сигурния начин да не те харесва НИКОЙ е да опиташ да се харесаш на ВСИЧКИ.

Захари
цитирай
28. anastasiia - Невероятно много ми хареса "18% сиво"!
25.11.2008 20:17
Браво, Зак/хари/!:)
Просто не можех да оставя книгата, до като не я прочетох до край...
Кинематографичен изказ... Роман, но всичко се разгръща пред погледа ми...
Искрените, интересните, уникалните мисли, разсъждения на героя... Трите сюжетни линии..., пътуването, снимките... Всичко това - в едно!
Всичко е обмислено, за да се превърне в нещо неповторимо...
А накъде си се отправил в момента, Зак?:) На изток/към родината си/; на запад/да се забавляваш/; на север/по работа/...или на юг...:)
Поздравявам те! Сътворил си нещо наистина прекрасно - романът "18% сиво"!
цитирай
29. анонимен - Коментар на 18% сиво !
26.11.2008 13:48
Съжалявам, но останах малко разочарована след като прочетох романа. Има действие, но не окрих никакво послание. Има доста цинизъм, но нима това не е нещо положително? Николина Атанасова, 27 г. от Пловдив.
цитирай
30. zaro - Послание към "Николинка" и други неблагонастроени анонимници...
27.12.2008 21:09
Разбира се, мога да изтрия всички отрицателни коментари на анонимни мрънкалници (блога си е мой), но избирам да не го правя...
Скудоумието, никой не е съумял да спре. То е безсмъртно като чупакабра.
Аз не мисля дори и да опитвам да се боря с него... Но ще го изложа скудоумието "на ачик" , за да могат и други люде хубаво да му се насладят...

Захари
цитирай
31. анонимен - За скудоумието
28.12.2008 19:31
Добре си решил, Захари.
Оставяй коментари от всякакъв тип.

Илия
цитирай
32. анонимен - Благодаря за емоциите в "18% сиво"!
30.12.2008 14:04
Прочетох романа ти точно на Коледа,25.12.08.И съм над 30 годишна-беше подарък от сина ми за същата
тази Коледа.Прочетох го на един дъх и съм много доволна,че те има,Захари...Продължавай,ще чакаме
още от теб!
Диана Драгиева
цитирай
33. miradushkova - 4NG!
01.01.2009 12:10
Захари, всичко най-хубаво през новата година, на теб и на семейството ти! Пожелавам ти да реализираш всички свои проекти през годината, за да зарадваш своите почитатели и да ядосаш критиците си :)))))))
цитирай
34. zaro - Честита Нова Година!
01.01.2009 23:23
Хей... Честита Нова Година на всички тук!
2009-та ще бъде точно толкова красива, колкото успеем да я направим.
Мира Душкова- благодаря за пожеланията! Поне половината от проектите да реализирам- ще е супер:)
Диана Драгиева- благодаря ти, за хубавите думи. Къде живееш?
anastasiia- също благодаря от сърце. Продължавай да заразяваш света с позитивизъм:)
С най-добри чувства,
Захари
цитирай
35. anastasiia - Честита Нова година!...:)
02.01.2009 17:06
А ти продължавай да пътешестваш..., непримиримо, борейки се срещу равнодушието, безразличието наоколо... Пробуждай..., вълнувай..., така, както само ти умееш!...
Продължавай да пишеш!...Невероятно го правиш...
А аз пък ще ти изпратя безброй много частички позитивизъм и усмихнатост!...:)
Светлина по пътя ти...:)
цитирай
36. анонимен - Не се впрягай !
27.01.2009 18:07
На вниманието на автора! Един съвет: Не се впрягай толкова от отрицателните рецензии. Самия факт, че хората сядат да пишат означава, че са прочели книгата, което само трябва да те радва. На мен също не ми хареса романът ти, но мисля че това е напълно логично и обяснимо – аз съм на 42 г., а книгата както личи е писана основно за доста по-младите какъвто навярно си и ти. Гледай напред и не се терзай, че голяма част от читателската ти аудитория не е така възторжена както би ти се искало, защото за сметка на това имаш доста истински и предани съмишленици. Успех.
А. Попов – писател
цитирай
37. анонимен - Hmmm
29.01.2009 06:08
36... Kato te gledam kolko nazidatelno razmahvash prast, samniava me da si pisatel. Alek Popov ne si, tova e iasno... A za drugi znachimi pisateli s tvoiata familia neshto ne moga da se setia. A i pravopisa ti po- zle i ot moia. Kakto i da e de. Ne razbrah kakvo tochno iskash da kajesh.
цитирай
38. enjoy6 - Привет Зак!
07.02.2009 20:31
Поздравления за чудесната книга, изчетох я на един дъх!
Както казва героинята ти, ако нещо се случва, значи така е трябвало! И това е цяло щастие за нас, твоите читатели.Случването е едно много увлекателно, качествено и образно четиво -днес цял ден съм под въздействие на великолепните фотографии-истински парченца живот, които оживяват в съзнанието ми !
Преди години съпругът ми пое пътя на емигрантите в тази чужда за мен страна, благодаря, за възможността да усетя духа и през очите на един достоен българин!
Всичко най-добро на теб и семейството ти!
цитирай
39. анонимен - без думи
16.02.2009 15:12
зак, знаеш ли какво е "зовирак". Лекува херписи .. Трябва да лекува херписи .... Това са много гадни язви. Като тези дето не болят , а дълбаят ...преди и след многоточието. Има лекарства, но лек - няма. Но има моменти, в които не усещаш болката - след тройно еспресо , при "наслада" или когато наистина затвориш дяволчето и то поне за известно време не може да излезе -... от теб; или когато си надрусан от изкуство без "пигменти" или ...Има толкова много такива моменти, а ти толкова истински сподели своите с нас, че ни ги подари. Не всеки може с 18% труд да постигне 100% успех. Е. Р.
цитирай
40. анонимен - zahari
24.02.2009 23:02
zaro, Zahari, vsushtnost, pishe ti maria lipiskova- ot sjumennskia university- ti beshe 5 kurs togava - az 1-vi ;-) tova njama znachenie sega.
mislaj da procheta romana ti. ne obicham helikon knigarnizata no ako ne moga da go namerja drugade shte otida i do tam...iskah vsushtnost da ti kaga che mnog se radvam che pishesh- i oshte poveche na tova koeto pishesh...znam za nagradite ti- sledja mnog mulcheshkom bg literature- no za ot teb mi ostanalo edno vpechatlenie ot predi- za nja naj misleshtia literauren kritik togava. a sega. moge bi za naj misleshtia pisatel ot togava ;-) a razlikata megdu tjah se e iztrila...mnog se radvam za teb- naistina-
pak maria
цитирай
41. zaro - поезия, време, критика
04.03.2009 10:59
Мария, здравей!
Благодаря за топлите думи.
Разбира се, че помня и теб и стиховете ти. Харесвах ги страшно много. Пишеш ли още?
Надявам се да пишеш. Не спирай. Просто, не спирай.
С най-добри чувства,
Захари
цитирай
42. анонимен - luda rabota!
12.03.2009 13:52
Na towa mu kazvam az vylnuvashta kniga - da ne mozesh da ja ostavish nito za mig.... dori samo, za da otskochish za salfetki. Priznavam si .... razplakah se, za pyrwi pyt nad kniga! Blagodarja za izzivjavaneto!
Kratko, stegnato, kato na film, no s mnogo, mnogo poveche dylbochina na obraza - slovoto e zivot. Bezsporno! Dori po-istinsko ot samija zivot ponjakoga...
Blagodarja otnovo!!! Che Vi ima. I blagodarja na gospod, che me izprati chak v Praga, za da mi ja dadat tuk i da ja procheta...
Blagodarja!
цитирай
43. анонимен - Мимето
14.06.2009 14:47
Книгата е чудесна!Авторът е прекрасен !Имах удоволствието да се сблъскам и с двете!Коментарът е излишен!Продължавай напред,българино! :)
цитирай
44. slaveya - Славея
27.06.2009 23:03
Радвам се ,че има такива готини хора като Заро! Количествените натрупвания скоро ще доведат до положителни качествени промени.Поздрави!
цитирай
45. анонимен - unikalna
25.08.2009 15:50
Захари прочетох книгата ти благодарение на майка ми ,която обсипа и нея и теб със суперлативи ... изумена съм ... чакам с нетърпение следващата ... през цялото време се чувствах част от историята ...успех!!! и не спирай :)
цитирай
46. bella2008 - Поздрави от една варненка
14.09.2009 12:37
аз си бях във Варна това лято за представянето на моята книга и всички в Радио Варна вкупом ме уверяват, че с теб трябва да се познаваме, защото сме работили там по едно и също време, ама аз не те помня. Нищо, де. Книгата ти ми хареса. Прочетох я на един дъх на дългия презокеански полет. Сега се предава от ръка на ръка по австралийско.
Сърдечни поздрави от другата страна на океана!

Изабела
цитирай
47. анонимен - Много хубава книга си написал, човече
29.11.2009 11:47
Къде мога да прочета пиесата ти?
цитирай
48. анонимен - Невероятна книга
10.03.2010 02:29
Аз лично много харесах книгата Ви, изпратиха ми я като подарък от България, който изклюютелно много ме зарадва. Осбено близка я почувствах, защото преди година изминах същия маршрут от Калифорния до Канзас.
Но не разбирам защо хората търсят смисъл и поука навсякъде и във всичко, за мен тя е пътуване, което те оставя със затаен дъх. Съгласна съм, обаче че е насочена към по-младата аудитория.
Пожелавам Ви успех!
П.С.
Само съм любопитна, Кембълът ли е един от вдъхновителите?
цитирай
49. jackdaniel - браво, батка
27.11.2010 21:13
Книгата ти ми я даде наш общ приятел от Охайо. Почвах я на неколко пъти ма ми вървеше тегаво с честите смени на сцените. Откакто се качи на десетката не можах да заспя докато не я свърших. Лекичко ме издразни фелациото което правиш на българската публика - тва там с дебелите американци, мръсните кенефи и че Черно море си е твое пък океана ти е чужд. И равнената в дясно пряка реч ми бърка в гъзъ. Има около 200 други начини да се отдели някой епизод от друг. Иначе по-интересна книга не съм чел от години. Браво, пич!
цитирай
50. анонимен - Bravo, strahoten roman
15.02.2011 06:20
Mnogo mi haresa knigata, skoro ne biah chela neshto tolkova dobro, koeto da ne moga da ostavia. Az syshto zhiveia otvad okeana i niakak mnogo ot neshtata mi biaha blizki.
Interesno mi e da naucha kakva chast ot knigata e istinska istoria.
Bravo, pozdravlenia za uspehite, zhelaia ti oshte mnogo takiva!
цитирай
51. анонимен - мечо пух
06.09.2011 23:21
Една от най-хубавите книги, които съм чела. Въобще. А аз съм чела много :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 1034802
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031