Наливам си пълна чаша пино нуар. Нарязвам малко моцарела и започвам. Барман съм в "Sheraton" в Сан Диего, Калифорния.
Очертаваше се да е една дълга неделя днес. Хотела е в частичен ремонт, наоколо се мотат разни майстори с моливи зад ушите, мъкнат мокети, тапети и т.н... Приготвях се психически за следващите 8 часа. Направих си едно еспресо, после размислих, преборих се с мързела си, превърнах го на капучино и току забих нос в ароматната чаша, отнякъде се чува "е-е-е-ей здраво-о-о". Изнеадано- стреснат вдигам глава и гледам насреща си следната картина:
зелена фланелка с надпис "UKRAINE", доволно издута от едно бирено шкембенце, отдолу към сандалите се проточват чифт космати крака, а над нея едно заоблено лице, червени бузи, мустаци, нос, шапка- идиотка... 
"Здраво-о-о-о! Добър дан! Как си! Чо прайш! Мараба" 
Аз го прекъсвам с по- хладното "what"s up",  но човека продължава да ме засипва с думи от целия балкански вилает. Явно- човека- е или един от онези стари емигранти, които са забравили езика си поради неграмотност, а не са научили английски по същата причина.
"Where are you from?" - минавам аз директно, искам да спра този нон-сенс. 
"United States" - Отговаря човека и пак обръща в  лексикалната амалгама от "наше момче, българин, убаво тука..." и т.н...
"Откъде си?" - казвам аз на български? 
"Аз съм роден тука у Калифорния, но татко ми идва от Грийс... Гръцко... Обаче е македонец. И оттам сборвам бугарски." 
Ясно... 
И се започна едно говорене... Човека си е американец, калифорниец,  и се казва Майк. Но нито една молекула от неговото същество не вибрираше на местна честота. Човека говореше на висок глас, ръкомахаше, смееше се само така както съм виждал да правим ние, там откъде идваме.
Добре- казвам- как разбра  че съм българин? Ами- вика - от рецепцията ми казаха. Аз където и да отида питам- има ли тук македонци, гърци, българи или турци? Защото обичам всичките! Има хиляди дискове с музика от Балканите. Моля- казвам? Хиляди. Сигурно- казвам имаш- "Мистерията на Българските гласове", Юри Юнаков, Иво Папазов... 
А- вика- кои са тези? Ами- казвам... тези и тези...
А- не казва- аз слушам Софи Маринова, Гергана, Малина... и продължава да изброява имена, които аз не запомних... А- познай кой е любимия ми мъжки вокалист? Кой- казвам. Да не е А...
АЗИС- пляска Майк по бара. Азис! Той малко... как викат руснаците "голубой"... ама... пее като ангел. 
Майк- казвам- ти бил ли си в България? Само замалко- казва- в Петрич.
Ясно.
Айде- вика Майкъл- сега ще те оставя, но след час ще се видим. И изчезва...
Аз оставам втрещен зад бара. Наистина- чалгата ли ни свързва със света...
Един възрастен господин се приближава, поръчва чаша каберне и сяда във фотьойл, отваря книгата си и чете. Аз не мога да си намеря място. 
Колко пъти за 8 години в "Шератън" е влизал някой , който да слуша чалга!?
Виждал съм кого ли не на моя бар- говорил съм с Карлос Сантана, Ози Озбърн, L.L. Cool J, Kansas, Cool and The Gang, Black Crows, кой ли не... но за пръв път чувам думите "I like chalga".
Господина с кабернето оставя книгата замалко и ме пита къде е тоалетната. Показвам му и той излиза. Аз- отивам до масата му да видя какво толкова чете- а-ха... "В търсене на изгубеното време" М. Пруст.
След малко идва за втора чаша... Как върви книгата?- питам го. Мисля- казва, че докато я прочета ще остарея с поне три години... Невероятна е, но е...  трудна за четене... Съгласявам се, говорим за Пруст, за Камю и Кафка. Разбирам, че човека чете яко... Научавам за един нов американски прозаик, който решавам да потърся още утре. От своя страна му препоръчвам Кънингам("Часовете"), той плаща за виното си и се разделяме.
След малко се появяват муж и жена с laptops, отварят ги на бара, поръчват си по едно вино и забиват носове в екраните. После един господин с бейзболна шапка NY сяда, поръчва си шардоне и си отваря мобилния и започва да пише емайли по него... Споделя ми, че след 28 години брак се разделял с жена си и сега се псували по чат-а. 
Това е... Комуникацията е достигнала висоти, които не съм мечтал- мисля си...
Изведнъж в бара влиза зелената "UKRAINE" фланелка- Майк с обичайното "здраво-о-о-о". Това което привлича вниманието ми този път е дълга около половин метър франзела, и шумоляща найлонова торбичка. 
Майк сяда на бара, отваря торбичката и от нея вади- бурканче маслини, един триъгълник кашкавал, парче салам и малко пъстърма. Всеки , който чете този блог, нека ме прокълне, ако си измислям! Ей- хора- това се случи. Пред очите ми. На моя барплот. В Сан Диего, Калифорния.
Майк- вече дъвчейки- все пак пита- може нали?- и сочи с очи "вечерята" си... Аз- ни ума- ни дума... Дай един Будвайзер. Наливен. Пълня чашата с бира.
Тези с лаптоповете не вдигат очи от екраните. Онзи продължава да се псува с жена си чрез интернет в мобилния. По изражението му разбирам, че е огорчен повече отколкото си може да си въобрази...
А нашия герой Майк сияе и мляска на бара. Най- зловещото е миризмата от салама... Разбирам, че е италиански по опаковката и леко чеснов по уханието... Чудя се къде да се дяна... Майк яде и ме кани да се присъединя към него... А- забравих да добавя- този салам и сирене, Майк наряза с чекийка, която извади от пояса си- "Най- острата в света"- каза и я заби в кашкавала.  
Целия диапзаон от емоции, които могат да минат през един барман в такъв момент минаха и през мен... Представете си ги- недоумение, срам, гняв, съжаление... какво ли не... И изведнъж си казвам- ама чакай- защо? Човека е клиент, клиента е винаги прав, той дори не е българин, аз съм възпитан човек, ще го изтрая, сега салама ще свърши и толкова... няма да го видя повече...
Майк настоя да ми отедли една чиния с маслини, кашкавал и салам "за после", аз приех... Виж сега- казва Майк- аз след две години се пенсионирам и отивам в България. Къде?- питам. Варна. Ами- аз съм оттам. О!? 
Викам му- има един клуб на морето през лятото само хубава музика пускат, Казва се Планета! О-о-о-о- виква Майк- аз има 10 DVD-та с клипове на Планета и Пайнер и т.н... Очите на нашия герой пламтят, гласа му е силен и кънти из тихото лоби на хотела... Аз все още се чудя как да продължа тази вечер. По едно време от рецепцията към бара се запътва гей- двойка. Сядат близо до Майк. Майк не спира да ми обяснява кои песни на Азис най- много харесва, кои на Оркестър Кристал и т.н... Пее ми, за да се сетя и аз... Лудница...
И разбирам, че навремето бащата на Майк е оставил Балканите, но Балканите никога не са оставили бащата на Майк. И Майк ги е наследил от баща си както сините си очи, както черните си коси и чувството, че където и да се намира, Майк е удома си и кой съм аз да му кажа да не яде салам и кашкавал на барплота. 
Майк работи като социален работник в един щатски затвор на 150 мили от Сан Диего...
Майк обича чалга.
Майк обича всичко българско.
На изпращане Майк отиде до колата си и ми донесе 3 диска с българска чалга. Също и една бира "Загорка". Остави ми и визитката си. Да му пиша непременно, да си дам адреса, за да ми прати Майк още много дискове с чалга.
На връщане от работа пуснах- срам не срам- единия от дисковете. Дори се развълнувах на една песен... Но това да си остане между нас...
Виното ми свърши, също и сиренето. Сега свършвам с този блог и си отварям "Загорка"- та.

Цял живот съм бягал от пошла музика, литература и хора. Ако някой някога ми беше казал, че един ден чалгата ще ме застигне по този начин!
Все пак- аз съм на ръба на Западната Цивилизация! От Калифорния по- запад няма! 
Ще продължа по темата друг път...

Заро

zaro