Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2007 10:19 - ПОРНО И МРЪСНО МАРТИНИ
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 12259 Коментари: 18 Гласове:
1

Последна промяна: 05.04.2007 10:20


ПОРНО И МРЪСНО МАРТИНИ

 

Мистър Апел направи жест да се приближа, огледа се, наведе над бара и каза тихо:

-Зак, имам нужда от помощта ти.

Мистър Апел изглеждаше угрижен този следобед... Мистър Апел е около четирсет и няколко, нисък, тантурест, с голямо поувиснало дупе, вечно червени бузки и изрусени кичури на темето. Мистър Апел се парфюмира обилно и мирише отдалеч на овощна градина, често се случва първо да го подушиш, а после да го видиш, облечен е винаги в много скъп костюм, често- син. Най- смущаващи за мен обаче са обувките. Мистър Апел носи онези противни ниски обувчици с мигли, мокасинки ли, как им викаха едно време, не помня. Без значение колко са скъпи и без значение кой ги носи- тези обувки предизвикават у мен спазми на отвращение. Действат ми ирационално. Не мога да приема сериозно мъж с ниски обувки с мигли- въпрос на принцип.

От първия път, когато мистър Апел се появи във фоайето на хотела, поръча си питие и се представи, аз не успявах да се отърва от чувството, че съм го оритвал в голямото междучасие някъде около Механото във Варна. Естествено- не съм, мистър Апел е израстнал в Ню Джързи, а аз на друг континент, но просто го виждах като онзи зубрач, който винаги получава каквото иска, има шестици по всичко освен по физическо,  и знае, че един ден ще стане някакъв шеф на нещо си. Баща му- сигурен съм- го е водил в работата си и го е настанявал на своя директорски стол, да усети за какво става въпрос. Аз- помня- веднъж като дете ходих с родителите си някъде из Тетевенско и един техен приятел- председател на предприятие за дърводобив, в изблик на великодушие ме настани зад тежкото си бюро, на мекия тапициран кафяв стол, в меката си тапицирана кафява директорска канцелария под портрета на Тодор Живков. Не мога да изтрия спомена! До днес тайно си мечтая да стана Председател на нещо, Директор на дърводелска фабрика, Шеф на завод за фаянсови плочки, Генерален Директора на цех за сухи пасти... директор!

 Но не съм директор на нищо, а барман в хотел.

-Зак- Мистър Апел продължава.- моля те да бъдеш конфиденциален.

-Разбира се, мистър Апел.

-Знам, че мога да разчитам на теб.

-За какво става въпрос?

-Въпроса е много, много личен...

            Мистър Апел е директор на банка Sky Bank”. Отново правя уговорка, че в този дневник ще пиша само истински случки, а  фикцията ще оставя за книга, която ще издам по- късно. Та- имената на участниците в тези разкази са някъде променени, някъде не... Тези конкретно може би са истински, а може би не са, но все пак моля да не се разчуе.

-Зак, тази сутрин нещо е изчезнало от моя апартамент.- Апартамента на мистър Апел е Президентския апартамент на последния етаж на ШЕРАТЪН, който той наема няколко пъти в месеца. Да изчезне нещо, каквото и да е от хотела е нечувано. А какво остава да изчезне от най-скъпия Президентски апартамент на ШЕРАТЪН, до който се стига само със специален код.

-Мистър Апел...- смущавам се аз- уведомихте ли...?

-Уведомявам първо теб- ...към носа ми се приближава навита на фуния банкнота... добре изглеждаща банкнота- рачитам на дискретността ти.

            Какво търси все пак мистър Апел в нашия хотел? Мистър Апел посещава нашия хотел в Охайо(по това време живеех в Охайо) веднъж, два пъти месечно, обикновено уикендите. Идваше с група негови приятели, клиенти, познати... най- много пет души. Неизменно слизаха в бара и мистър Апел черпеше всички. Какво пиеше мистър Апел?- “мръсно джин мартини с три маслини”. Джина трябва да е Bombay Sapphire, а маслините трябваше да са точно определена марка, италиански. Твърдеше, че правя най- доброто “мръсно мартини”, което е пил и аз донякъде съм съгласен с него, но скромността ми не ми позволява да го кажа тук. Тайната на “мръсното мартини” е в количеството марината от маслини, която трябва да прибавиш към питието, след като си го тръскал определен брой пъти в шейкъра с лед и си положил в чашата. Някои бармани тръскат джина, заедно с марината и увреждат сериозно напитката. Въпроса е принципен.

Та- докато мистър Апел надигаше “мръсни мартинита”, той обикновено говореше по мобилния си. Обикновено- четирсет и пет минути по- късно в лобито идват група черни жени. Те са различни по размер и нюанс, но винаги са високи, много високи. Подслушвал съм инструкциите, които мистър Апел дава по мобилния на сводниците и съм забелязвал, че височината е основен момент в поръчката на проститутка. Виждал съм го да връща момичета, след като им купи каквото искат от бара и ги изпрати с такси. Нисичкият бял мистър Апел с червените бузки обичаше високи, черни проститутки. Никога не съм виждал мистър Апел с бяла жена, освен на снимката, която ми показа веднъж на своето семейство- две усмихнати руси деца и усмихната руса жена, кафяв териер и мистър Апел, на брега на Тихия Океан. Май пропуснах да кажа, че мистър Апел живееше със семейството си в Калифорния.

Това, което го водеше веднъж- дваж месечно на няколко хиляди мили в Охайо бяха курвите и любовта му към дигиталната кинематография.

Мистър Апел филмираше оргиите си прецизността на холивудски режисьор. Няколко камери, инсталирани в различни ъгли на апартамента имаха за цел да филмират всеки по- интересен ъгъл от порно- приключенията на нашия герой. Мистър Апел бе безкомпромисен в избора си на апаратура, светлини и персонал, въвлечен в инсталирането на техниката. Апартамента трябваше да е покрит възможно най- добре визуално и звуково, така че всяко движение на увлечените в секс-играта черно- бели двойки да бъде уловена на лента. Виждал съм аудио- видео специалисти да пресичат лобито на хотела с техника, която би задоволила средно- голям филмов екип. Рум- сървиз сервитьора- бивш алкохолик, тогава редовно ходещ на църква тексасец знаеше всичко, което става в този апартамент, тъй като често бе викан да носи шампанско и десерти горе, но бе дискретен, както всички в хотела. Мистър Апел бе нашата обща малка тайна. Със сигурност в авантюрите на мистър Апел имаше някакъв елемент на незаконност, но поведението му не позволяваше и мисъл на недоволство да жегне хората, които са имали вземане- даване с него. При  мистър Апел винаги имаше повече вземане, отколкото даване. (Спомням си, че за Коледа изпрати на целия персонал на ШЕРАТЪН по бутилка вино, кошничка с разни подаръчета, писалки, фланелки и други неща.) Да... мистър Апел бе щедър.

-         Как мога да бъда полезен, мистър Апел?

-         Моля те да имаш предвид, че нещо е напуснало моята стая. Без мое знание.

-         Съжалявам.

-         И ще съм изключително обезпокоен, ако не го намеря.

-         Разбирам.

-         Това е кашон.

-         Кашон.

-         Кашон.

-         А- какво имаше в кашона, мистър Апел?

-         Този кашон, Зак... Съдържанието на този кашон е много, много... деликатно. В кашона са всички мои филми. Всички. Оригиналните копия. Има ли нужда да говорим повече?

-         Не.

-         Мога ли да те помоля за...

-         Мръсно мартини?

-         Да. Много, много мръсно този път.

-         Разбира се, господин Апел. Много мръсно.

Тази история завършва тъжно. Порно- кашона не се намери, независимо от опитите на всички нас да помогнем за каузата. Целия камериерски състав бе многократно разпитван от кого ли не, но мексиканците, които работят в този сектор имат чудната способност да не разбират английски, когато не им отърва.

Една част от мен искаше да вярва, че някой амиго все още бие маймунката пред телевизора, до него е зяпнал кашон с видео- материали, а дебелото бяло дупе на мистър Апел пулсира в прегръдката на чифт черни крака... Не мога дори да предположа колко часа порно е имало в този кашон. Не мога да си представя какво е коствало на мистър Апел съдържанието на този кашон. Разбира се за истинско полицейско издирване не можеше да става и дума.

Последния път, когато видях мистър Апел, задника му сякаш бе по-увиснал, бузите му изглеждаха жълтеникави, той си поръча бира и седя сам в единия край на бара.

Не го видях никога след това.

Години по- късно, когато се преместих да живея в Калифорния, по чиста случайност се запознах с неговия счетоводителя- Лео от Венецуела(който ще е обект на друг разказ) и от него разбрах, че малко след злополучното изчезване на кашона с порно, “Sky Bank фалирала, мистър Апел останал без работа, а по- късно отворил цех за производство на степенки за “Harley Davidson. От Лео научих, че мистър Апел не разбирал абсолютно нищо от мотоциклети, брадатите рокери му нямали доверие и не си поръчвали части от него, бизнеса умрял и голяма част от заемите, които той вземал от различни институции се погубили в казината на Лас Вегас...

 Зная, че амиговците нямаха нищо общо с изчезването на кашона с порно на мистър Апел. Откъде зная? Може би в една от онези мъгливи охайски нощи, когато след работа съм хвърлял боклука от бара в контейнера зад хотела, под пикливата светлина на лампата съм мярнал кашон с надпис “Sky Bank”. Може и да съм бил прекалено уморен да любопитствам, а може и да ми е било скучно и съм се чудел какво ли има в този кашон. Може и да съм се протегнал да го извадя от контейнера. А може и да не съм се протегнал. Какво точно е станало няма значение, а и аз още нямам доверие на тези, които четат този блог.

Истината е, че не харесвах ниските обувки с мигли на мистър Апел.

Въпроса е принципен.

 

                                                                                                                        zaro



Тагове:   мръсно,   Мартини,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - за принципите и продължението
06.04.2007 06:20
Аз мисля, че този разказ ще има продължение, когато авторът започне да ни има доверие...
"Въпросът е принципен"... авторът също.

Забележете - всички герои имат своите принципи...Апел, Шератон, брадатите рокери, амигосите...даже и директорът от Тетевен.

И така очакваме продължението, дори да е за книгата с фикция.

петър
цитирай
2. анонимен - искам книгата
06.04.2007 11:57
айде издавай я вече тая книга, че нямам търпение:)
цитирай
3. анонимен - Смях и тъга - примесени като в мар...
06.04.2007 21:52
Смях и тъга - примесени като в мартини,но това е всъщност,което провокира в мен разказът.Хубава вечер, хубави празници, от здраве да не се отървеш/мисля, че е родопско пожелание/.Дана
цитирай
4. анонимен - Благодря за...
06.04.2007 22:37
добрите думи и родопското:)
Да се връща:)
заро
цитирай
5. zaro - за доверието и принципите...
06.04.2007 22:46
М-да-а-а... Петър- как си забелязал! Не бях обръщал внимание, честно казано на това, че всички в тази случка имали принципи... Обаче е вярно! Странно как пропускаме да търсим смисъла понякога в собствените си разкази... А може би пък, ако го намираме винаги, ние няма да има защо да ги разказваме... Благодаря за наблюдението!
заро
цитирай
6. fugitive - И какво?
06.04.2007 23:23
Човекът си е държал порното в кашон с името на банката? И втори въпрос - ако той е наемал апартамента само отвреме-навреме, къде е държал въпросния кашон през останалото време?! - Едва ли го е мъкнел всеки път със себе си от Калифорния до Охайо?! - Едва ли го е оставял в апартамента, едва ли го е носел у дома и едва ли би бил толкоз тъп да го даде на сторидж...
цитирай
7. zaro - а-а-а, не знам:)
07.04.2007 00:14
нямам представа...
цитирай
8. анонимен - Порно, мръсно мартини или за принципите в живота
07.04.2007 04:51
"Странно как пропускаме да търсим смисъла понякога в собствените си разкази... А може би пък, ако го намираме винаги, ние няма да има защо да ги разказваме... " точно това би казал един творец!!!

Спомням си една мисъл на Унамуно (лека му пръст на Кембъла много я цитираше), за авторството след точката поставена от автора...и т.н. , но т'ва е др. тема.

За мен т'ва е един страхотен разказ за Принципите в нашето сиво (зависи кой как гледа на него) ежедневие.

към fugitive: допускам че, мистър Апел е бил собственик на пентхаус в хотела, и е нямало нужда да си ходи с кашона. В негово отсъствие обаче, някой амиго от камериерите не е сдържал любопитството си и е спрегнал глагола тенго в 1 л. ед.ч.; кашона е изхвърлил в контейнера, където Заро го е мярнал последно.

Мисля си обаче аз - този разказ заслужава продължение, Заре! Ако ще да е в книгата с фикциите.

петър
цитирай
9. анонимен - njama nuzda ot produlzenie
10.04.2007 14:32
absolutely fuckin brilliant !!!
цитирай
10. zaro - оп-па-а-а
10.04.2007 19:20
...brilliant!?
Ей, анонимен, благодаря, ама... спокойно:) Това е просто прима виста... В този блог така съм решил да пиша... На едно сядане. Разказите с повече редакции ще ги познаеш... текста за Кембъла е такъв... Макар и доста суров, все пак съм го редактирал преди да го пусна тук...
zaro
цитирай
11. анонимен - а така
10.04.2007 22:25
Авторът добре флиртува с публиката :)
цитирай
12. zaro - :)
10.04.2007 23:58
хей- анонимен 11- защо си написал "публиката" с малко "п" :) ?
аре малко повече уважение...:)
цитирай
13. анонимен - анонимен 11
11.04.2007 08:51
Е! Разчитай значението, не буквата, не думата :)
цитирай
14. анонимен - За мустаците на О'Хенри
11.04.2007 15:59
Този разказ е страхотен. Ако О'Хенри можеше да го прочете, щеше да си оскубе мустаците от благородна или недотам благородна завист. Всъщност аз откъде-накъде ще знам какво щешеш да направи О'Хенри, но знам, че финалът на този разказ на Заро е... А бе О'хенри да си гризе мустаците и това е...
Познай кой е тоз Веско, дето ти написа това...Твато... Може и да познаеш, а може и да не... Какво пишеше на кашона?
цитирай
15. zaro - Sky Bank...
11.04.2007 18:50
може би е пишело на кашона:) Може би.
А може би ти си един Вълевус! Ха!

цитирай
16. jiovanio - М-р Апел...като Appeal ли?
14.04.2007 05:36
Хехе, добре, добре ...името е успешно подбрано. Г-н Appeal (Умоляващ за прошка)....тънко избрано, елегантно. Еваларка.
цитирай
17. анонимен - za imeto
14.04.2007 06:02
Jiovanio
nishto izmisleno niama tuk. Tova e istinska istoria.
Az prosto sam ia razkazal.
Zaro
цитирай
18. анонимен - Отново улавя детайлите!
01.08.2009 16:11
Каквото и да чета от писателя Захари Карабашлиев,все повече се докосвам до човека в него!
русалка...о...де...тц...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 1034795
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031