Който е живял в Америка или е гледал американски филми знае как изглежда американската обществена тоалетна. Вратите са отрязани отдолу, така щото ти се виждат краката до коленете, а също и отгоре, за да ти се вижда главата.
В повечето случаи американските тоалетни са много чисти и безкрайно неуютни. Предполагам това е с цел, посетителите да не се навъртат из тях с нечисти помисли(каквото и да означава това в една обществена тоалетна), а да свършат каквото трябва да свършат и да излизат.
С този увод искам да пристъпя директно към операта “Тристан и Изолда” на Вагнер, която гледах събота в новата концертна зала “Дисни” в Лос Анджелос.
Залата е едно от чудесата на архитектурата, автора е Франк Гери.
Отвън погледната, тя е излъскан метал на фона на почти вечно синьото калифорнийско небе. Отвътре, залата е най-уютното нещо на света- топли цветове, дърво, мекота. Операта на Вагнер бе третирана различно- без костюми, без декори, всички в черно, като на репетиция. Отзад- голяма видео-стена с прожекции на Бил Виола(важен видео-артист през последните 30 години)
Акустиката в залата бе невероятна. Никакви микрофони не висят никъде по сцената, всичко е така както е звучало по времето на Вагнер.
Диригента- комбинация между интелект, страст и доброта. Красив човек на име Еса- Пека Салонен. Оркестъра- перфекционисти с човешки лица. Всичко беше- “цън”.
Но за какво пиша това? Колко хубава била сградата на филхармонията и колко добре звучал оркестъра? Не. Пиша го заради кашлячите! Дали тази нощ в залата не бе дошъл един автобус с бронхо-пневмотици от близкия санаториум? Дали пък не бе заговор на завиждачи-музиканти, които да бойкотират успелите си колеги на сцената? Не знам. Кашлянията бяха аранжирани около всички тихи, нежни моменти в операта. Кашлиците варираха от почти безгласни “кхъ-кхъ”, до мощни КХ-А-А-А, К-Х-Х-ХА пристъпи. И докато вторите някак мога да разбера(болен е човека, кашля), онези по- тихи изяви определено ме вбесяваха повече. Кхъ- отляво горе, Кхъ, по диагонал долу вдясно, Кхъ, кхъ някъде точно пред сцената, Кхъ няколко реда зад мен. Проблема е, че кашлячите никога не са достатъчно близко, за да реагира човек с убийствен поглед или заплаха, но и никога достатъчно далеч, че да не са дразнещи. Но- какво значи достатъчно далеч в зала проектирана така, че звука да достига равномерно навсякъде до двехилядите места, които има! Кашлячите бяха подредени равномерна навсякъде из залата. Това са дразнители, способни да провалят всичко и навсякъде. Къде са кашлячите на концерт на TOOL обаче?! Не мога да се сетя да съм чувал кашлячи на концерт на AC/DC също. Или на METALLICA. Както и да е- минахме първия акт и в антракта посетих тоалетната. Тоалетните в тази зала са тема на цяло есе по архитектура, но тук ще се огранича с това, че бяха просто идеални. И пак се връщам към това, което започнах- замисъла на американската тоалетна- да ти се виждат краката и главата.
И така, в тази нова и удивителна сграда, след първия акт на “Тристан и Изолда”, в който успяваш да се справиш с кашлячите, влизаш в тоалетната и виждаш кого? Серача. Виждаш чифт скъпи обувки, около тях насукани чифт скъпи крачоли от сивкава материя, чорапи на тъмно каре, катарама на колан. По това, което се вижда изпод вратата ти става ясно, че човека му държи края, навярно има сезонни билети за филхармонията. Със сигурност е човек на възраст, с положение. Това, което не разбираш е- какво търси този човек в тази зала, тази нощ, в тази тоалетна. Разбирам да е някакъв пристъп на разстройство- всеки ги е имал и все на най- неподходящите места. Това бих го приел като оправдание, напънало те, едва си издържал края на първата част и едва си се добрал до белия лебед със сухи гащи. Това се е случвало на всеки. Но да се изправиш от мястото си, да си оставиш програмата на седалката, да излезеш бавно, да отидеш до тоалетната, да избереш централната кабинка, точно срещу външната врата и да седнеш на спокойствие да пуснеш едно въже, ей така щото няма с какво да запълниш двайсет минути- това не го разбирам. И да не ти пука, че обувките ти се виждат, и голото ти теме отгоре се вижда и... всички, които са влезли замалко ще отбележат присъствието ти там. Ами не можа ли да изчакаш да свърши представлението, да си отидеш в къщата, да седнеш като хората, да си отвориш я книга, я списание, да се отпуснеш. Какво мислене трябва да имаш, за да си свалиш панталоните на такова красиво място, след час красива музика и то при първия повик отзад! Не го разбирам. Това ли е твоето отношение към изкуството?
zaro
Любопитна случка, свидетелстваща за това...
Промяната на държавната визия и отношени...
19.04.2007 20:00
20.04.2007 05:42
20.04.2007 06:36
anonimen 5- interesno mi e da ti vidia zapiskite.
felix- Uspeh s filma.
anonimen 1- "common sence" v America e dalga tema:)))
Що се отнася до класическата музика и операта - не посещавам често, щото са ми отегчителни, но когато ходя ми прави впечатление, че публиката културно изчкава паузите между отделните части на произведението и тогава кашля.
