Докато пиех кафе на терасата мярнах в едно българско списание нещо за туршии, зимнина и суджук и от очите ми текнаха сълзи. Сериозно. Не сълзи на умиление или- да пази Господ- носталгия- а просто сълзи на жал. Жал. Имах жал, когато се разделяхме с приятелите на Черноморец, имах жал в къщата- музей- на Емилян Станев. Имах жал, когато почина приятел наскоро. Жалта е чиста емоция. Красива. Тя е точно обратното на радост.

Бележка към себе си: Да видя етимологията на думата жал, да обходя семантиката й и да добавя моето значение към нея.

ЖАЛ.  Има много чистота в тази дума. Кой жали? Имам чувството, че жалта е не към човек, а към идея. Например- не жалиш за това, че любимия е далеч, а че ти искаш да си с него. Ти жалиш. Жалиш по вечерите, които сте прекарали заедно.

Жалта сякаш е свързана с миналото и абстрактното в по- голяма степен, отколкото с нещо конкретно и видимо. Ето примера по- горе: зимнина, Коледа, буркани с туршия, прасе... Неприятни, общо взето ритуали, дори не ми се и мисли за тях. Ако трябва да съм радикален- диващина е това. Но изпитвам жал за хората около тези ритуали, хората които вече ги няма, тези, които още не са ни напуснали. Жал. Жал...И си мисля за родината сега. С голяма буква ли да я пиша? Къде е Родината? Какво е тя? Яворов си блъска главата в стихотворението “Родина” със същите въпроси.

 

 “Но що си ти? Земя ли в някои предели?

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

Еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм,

Която днес един- друг утре ще насели?”

 

Географско понятие ли е? Днес един- друг утре ще насели. Гениално! После се сеща:

“... не си ли ти на майчиното слово,

що най- напред погали моя слух...”

Разбира се, че е. И е ясно оттук нататък за поета, че родината се случва само и точно в него.

“И ти си в мене- ти, родино моя!...

И аз те имам- за да бъда сам в безброя”

 

Ебати пича е Яворов-  “ И аз те имам”- ТОЙ има родината, а не ТЯ него. ТОЙ я притежава. Егоистичен, арогантен тип. И велик- “за да бъда сам в безброя”.

Наливам си още една чаша червено вино. Да.  Родината не е географско понятие, а линвистично. И какво значи въобще Родина в началото на 21-ви век?, в глобалната картина на нещата? Родина ли е този “блог”? Или имитация на родина?

Дали не подменям България с Блогария?

Хм-м-м-м...

                                                26-4-2007, San Diego, California                                

 

 

 

 

на Яворов :).

Учи за теста.
"България може без всеки един от нас. Ние не можем без България." Това го пише един умен българин преди 80- 90 години. И тогава е имало много българи зад граница, повечето от тях са ходили да учат. После са се връщали.
Заро

Разжали ме, разчувствах се. Това "сам в безброя" е много жално.Родината освен езика е може би миризмата на бибините(мамините) манджи от детсвото,дебелата филия с масло-с мнoго холестерол ,мустака от лютеница,миризмата на печени чушки и ОЩЕ ХИЛЯДИ НЕЩА.
Айде да пием боза- тва пък е много ориенталско.Но пак е родно, мило, като мазна баничка.

изтървал си коня,друже.озапти патетиката.

м-да-а-а- така е май

celia jivot, vsichko za koeto chovek jali e spomen

Nostalgia tyi ostra i bezkraina po tova koeto imam