Тази случка ми я разказаха група американци, консултанти в интернационална software компания, отседнали в хотела. В Сан Диего бяха от няколко дни, работеха по някакъв проект. Всеки ден, след работа прекарваха по няколко часа в бара и си говорехме за какво ли не.

Въпросната вечер, след  няколко чаши вино, единият се заглежда в значката ми и пита откъде съм. От България. А-обръща се той към съседа си- Марин не беше ли от България? Другия се замисля. Май не. Сърбин ли беше? От България май беше.

Как му е фамилното име?- опитвам да разреша спора аз. Ъ-ъ-ъ-ъ... – чеше се по главата единия, Костов май(примерно)... Хм-м-м-м... казвам...  И какво за него?

-Той беше малко особен човек- казва клиента ми, пийва от чашата си и забива поглед безизразно пред себе. Партньорът му се обръща към него, гледа го продължително. И двамата мълчат. После единия прихва да се смее.  След него и другия. Трети от компанията, чул-недочул се навежда да пита за какво става дума.

-За... прасето в Малта- казва първия тип.

Аз наострям уши. Казвайте какво стана в Малта.

Единия вика на другия- казвай ти. Другия- не, ти кажи. Третия към първия хайде, хайде, ти видя всичко. Първия към третия. Ти също.

Без да проточвам началото- ето и случката:

Компанията е американска. Специалистите в нея обаче- от цял свят. Мястото на проекта, по който работят- Малта. Настанени са в някакъв комплекс с малки къщи покрай брега. През времето, когато не работят, местните ги водят по ресторанти, организират увеселителни мероприятия и въобще представят се както си му е реда. В групата консултанти от въпросната компания е и личността Марин, за която ще дойде реч след малко. През първия свободен уикенд американците, донякъде поуморени от местното гостоприемство, решили да направят това, което обичат да правят повечето американци през уикендите си- барбекю.

Отишли те до супермаркета, започнали да пълнят количката с T-bone телешки пържоли, братвурст, пилешки гърди, риба и сигурно някакви зеленчуци. Друга количка била предопределена за бира, алкохолни и безлкохолни напитки.

Заедно с колектива, но изпълнен със съмнения относно качеството на въпросните храни, подозирам, крачил и нашия герой, Марин.

Барбекюто се състояло на определената за целта площ в комплекса. Хората изпекли, каквото донесли, яли каквото яли, пили каквото пили и по едно време тръгнали да се разотиват. В точно този момент на една празна заситеност в ранния следобед, предполагам, точно тогава нещо се е събудило в душата на Марин.  Изправил се той с бирена бутилка в ръка и обявил, че на следващия ден кани отново всички на същото място. Този път барбекюто от него. Не искал помощ от никого, сам щял да се справи, в еди колко си часа- всички да са там. Хората със сигурност оценили жеста, почесали поиздутите си кореми, килнали назад бейзболните си шапки и всеки се запътил към своята си къщичка. Едва ли е имало викове на екзалтация в този следобеден час, а и сигурно Марин не ги очаквал. Те за него щели да дойдат на другия ден, когато майсторлъка му се очаквало да спре дъха на колегите му консултанти. Да им покаже той за какво става въпрос.

Тук се налага да спра повествованието и да облея с Ballantines две буци лед в едно дебело стъкло, така щото да им покрия челата и ако имаха нозе да не стигат дъното. И докато пукат(от яд, че им се види края), аз пристъпвам към тази най-важна част от моята история. И за да не съм подложен на упреци, че натаманявам уж работите в интерес на разказа, ще пристъпя към почти репортажно пресъздаване на истината, така както я чух от консултанта- инженер.

Марин излязал на следващата сутрин рано-рано призори. Обикалял където обикалял, ходил където ходил, намерил село ли, ферма ли, нещо такова. Върнал се по едно време нашият герой с кола и едно живо прасе в багажника. Мисля, било черно.

-И?- ужасено питам аз, макар да подозирам какъв ще е естествения край на историята .

-И, и... толкова.- Казва инженер- консултанта и отпива от чашата си.

Другия продължава:

-Уби го отстрани до къщата. Заколи го с някакъв нож. Прасето квича, той го гони насам- натам, бори го, навсякъде оплескаха с кръв... Отряза му главата. После започна да му вади червата. Ние гледаме зад пердетата, не смеем да излезем. После го наряза на парчета. Изпече там някакви части от него и тръгна от вила на вила да ни вика да излизаме да ядем. Може ли още една чаша каберне?- пита човека, аз наливам и я слагам пред него.

-Е- как беше?- казвам след кратка пауза.

-Кое?- Човека отпива от чашата си.

-Месото. Свинското.

-А-а-а, не знам. Аз не ядох.- Другия до него добавя:

-И аз.- Третия свива рамене:

-Никой не яде. –И тримата надигат чашите си. После единия се почесва по главата и добавя- Не помня все пак Марин от България ли беше.

 

 

 

                                                                                                                               

 

... ама от България трябва да е бил. Не знам как колят прасета из другите балкански страни, но желанието да покажеш колко добре ги приготвяш пред очите на всички, без да си наясно как се гледа на тези неща ТАМ може май само българин да го има. Ужас! Аз понякога плюя по западняците, но като се замислям сега за този варварски акт на колене на прасе в 21 век .... от нашенец .... мани-мани!!!
Благодаря, че сподели тази случка! :)

sunflower, същото се отнася и за американците. Значи ако се заколи пред теб е варваство и няма да го ядеш, но като ги убиват с чук в кланниците - няма проблем...

Aми те западняците "нежно" ги колят прасетата!
И още по "нежно" ги ядат пържолите!
Въобще изтънчени люде!

... не ми говорете!
Още може да не съм вегетарианка, но и това ще стане ... а заколването на прасето си е отвратителна работа (особено като го гониш с нож в ръка по двора пред очите на всички) и това си е ... само не знам дали ще ни стигнат плодове и зеленчуци, за да се изхрани населението на цялата планета, ама хайде ... няма да го мисля сега това ...

Няма по голям кеф от гергьовско агне - чеверме, или печено малко прасенце с лимон.Просто е трябвало да им покажеш пренебрежително високомерие и тънко да намекнеш за индианците в прериите, войната във Виетнам и агресиите на други места по света.Да видиме тогава колко ще са чувствителни.Гадни са с това лицемерие и защита на човешките права която раздават по света.

иначе щели да се впечатлят вместо ужасят.

некоде щерката може да ти пуснат, като част от гостоприемството:)

пуснах си поста - по темата!

:):):)

Надявам се, че с тоя пост не искаш да ни кажеш- колко "ужааааааааааасни Бай Ганьовци" сме! Ние си го знаем това! Според мен твоят герой не е уцелил нито мястото, нито публиката, която искал да впечатли. А и ако последното е била идеята му- жалко, защото го е направил заради себе си!Поздрав,

и трябва да се избиват. Поне така мисли един съсед, който не гледа зайци или кокошки, защото му е жал да ги коли. Добър човек е. Суеверен, по собствените му думи.
Други пък смятат свинята за нечисто животно и не ядат свинско по религиозни причини, независимо как е убито прасето. За тях това е все едно да ядеш куче или маймуна.
Свинята е умно животно и стои много близо до човека в генетично отношение. За свинята са характерни груб материализъм и огромен апетит. Именно поради нейния безпардонен егоизъм много хора биха искали да приличат на свине, но на някои не им стиска. Мисля, че зрелищното и хладнокръвно заколване на свинята е справедлив край за такъв живот. Непредвидена смърт от ръката на самодоволни колачи. За нас е свойствено да се храним с това, което ценим, но не само с хляб се живее, така че в случая освен свинското поглъщаме и един ободряващ пример за подражание. Ето защо в този ритуал все пак виждам нещо жизнеутвърждаващо.

super tapo e kato go kupuvash opakovano da ne se zamislqsh otkade idva, a ako mojesh da opitash prqsno meso da se pravish, 4e si ujasen. te i zatova tuk ne znaqt mlqkoto otkade idva i ima obrazovatelni programi mesoto otkade se vzima...

Ако съдя по латиницата, сигурно е в Щатите... Където пък е забранено със закон да се пие прясно (непастьоризирано мляко) и даже се преследват тези, които продават подобно. Въпреки това във филма разказваха за един фермер, който, дори и след като беше полежал дори малко в затвора, не се беше отказал и продължаваше да произвежда и продава на клиентите си такова мляко. Хората съответно пътуваха по 100 мили, за да си купуват от него (нелегално) такова мляко, защото вярват (сигурно с право), че то подсилва имунната система и изобщо е много по-полезно за организма от вече обработеното.

Що се отнася до това да си купиш месо от магазина или сам да заколиш - определено има голяма разлика. Сигурен съм, че ако трябваше аз да си убивам храната, щях да съм вегетарианец.

ОК, както казвате отвъд океана...въпросът е, че съм бил няколко пъти в МАЛТА!!!!! в различни сезони и не за кратко и това там е невъзможно да се случи, нито с Марин, нито с Майкъл-
1. Няма села, няма прасета, няма как да коли и то да врищи -дувар до дувар, турист до турист...хмммм...

може да е било преди 15 години.

Томас, - ако опиташ от тяхното мляко 1% ще разбереш, че истинското със сигурност е повишава имунната система.
А това с фармацията в САЩ е много голяма тема!!!

Най-слабата част от разказа, според мен е тази: "-Той беше малко особен човек- казва клиента ми, пийва от чашата си и забива поглед безизразно пред себе. Партньорът му се обръща към него, гледа го продължително. И двамата мълчат. После единия прихва да се смее. След него и другия. Трети от компанията, чул-недочул се навежда да пита за какво става дума.

-За... прасето в Малта- казва първия тип.

Аз наострям уши. Казвайте какво стана в Малта.

Единия вика на другия- казвай ти. Другия- не, ти кажи. Третия към първия хайде, хайде, ти видя всичко. Първия към третия. Ти също."

Хайде, хайде, чак пък толкова... Някак не звучи убедително.

и затова там всяка некомерсиална алтернатива се преследва от закона. Ще ми пиете вие непастьоризрано мляко, ама ха!

"Стевия е вечно зелен храст, чийто листа са естествен и безвреден подсладител (Парагвай, Бразилия). Тя е полезна за диабетици.

Но FDA забранява използването й като подсладител поради конкуренцията, и унищожава готварските книги на Stevia Co."

("СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО", Д-Р АТАНАС ГЪЛЪБОВ)

16- Аз пиша разкази, но това е истинска история! Нахвърлял съм я тук за 16 минути, не ми дири кусур на стила.
14. zari- Така ми е останало в главата, Малта. И не съм я измислил. Аз си имам принцип- не преебавам добрите истории с измишльотини.
8. monnio- ти за ескимоси ли говориш? Защото технически и те са американци.
7. андейчо- това е истината.
6.voivoi- за Гергьовден е ясно. За лицемерие и т.н... какво да говорим... всеки го знае:) Хората са си бяха съвсем добронамерени обаче. Никакви подигравателни нотки. Просто- културно недоумение(не шок).
- за всички- гледайте "Fast food nation" Не знам как е преведен на български и дали го има. Гадост.

Не е вярно че не можеш да си купиш сурово мляко в Калифорния. Законно е и можеш .
ето тук :www.organicpastures.com

Човекът беше ОСЪДЕН за това в своя щат. Не помня кой точно беше, но беше факт. А днес във въпросния щат се обсъждаше дали все пак да не разрешат този продукт да се продава легално, след като хората го искат, и да оставят отговорността за тяхното здраве в собствените им ръце.

Не ми се скача от малтийско прасе на политика и икономика, но Калифорния е различен от другите щати. Който живее тук знае за какво говоря... В Калифорния съжителстват най-напредналите технологии с най-назадничавите умове, планини и океан, вечно лято и снежни планини, урбанизация и аграрно мислене... всичко това е на няколко часа с кола едно от друго. Аз живея в градски условия, на океана, но ако искам отскачам до село Рамона нагоре в планината и след три часа ще се върна с одрано агне или прасенце и с колкото си искам прясно мляко. Ще спра на арабския магазин да си купя българско овче сирене(твърде качествено), ще спра на сергията с мексиканеца пред "Ралфс" за пресни домати и краставици и зелен лук, купувам олио от "Трейдър Джо'с" , а също и "Сливовиц" за 10 долара(тройно препечена и отлежала) и съм готов с шопската( мачкано сирене, не стъргано, моля), и с ракията и с агнето. Друг е въпроса с кого споделяш тези благини. Ясно е- роднини и приятели са на няколко хиляди мили растояние... Но без мрънкосване... Наздраве!

Ако някой беше видял как преди десетина години гонихме прасето на едни роднини в 5 декара двор и градини, мале-е-е-й! Просто нямам достатъчно талант да го опиша. Ако разполагахме тогава с днешните технологии, би се получил клип-шедьовър! И Б Б щеше да ни друсне такава критика, че ...
(ББ не е Бойко Борисов).

Сещам се за нещо малко тъпо.Ако ни обвземе една безумна обич към животните и не убиваме нито една жива твар , какво ще се случи моля? Ше ни почнат нас бе хора!И ви казвам няма да има никаква прошка..

и не каза нищо за голия англосаксонец с горящия задник.

zaro, pich, pishesh strahotno, za vtori put se opitvam da napravya nyakakva vruzka s teb, obahce yavno ne ti se zanimava.az sum v oklahoma, seleniika do shiika...material -kolkoto iskash.
didiverter2@gmail.com

Какво те задържа в Оклахома?

i az se chudya...uchia..zavurshih minalta sedmiza magistraturata si, sega samo imam da dovzemam letni semestri. inache s 300 palim s muja mi ot tuka. nagledali sme se na prostotii...vidyahme iztochnoto kraibrejie, vidyahme diviya zapad.. sega ni se iska da vidim dali naistina sa tolkova zle amerikanzite i v kaliforniya.no shte tryabva da pochakam do kraya na liatoto...

Никой не е зле тук в Калифорния:)
Тряба да си ненормален, да не ти харесва. Е- поне тук , където живея аз...

are preraboti go de n e suho tova e veliak istoria

Аз и приятелката ми живеем във Финландия, първо да те поздравим за книгата от сърце, донесе ни я един българин след ваканцията му в Бг...... какво да кажем - на един дъх от...до, с малки препирни на кой му е ред :-) Та за прасето .... тука чухме за същия случай само дето става пред блока и погледа на смаяни Финци, и пак си е било колоритен случай с кръв, крясъци , гоненици и т.н.

Ako tozi Martin ne e bylgarin, az si reja glavata D-O-B-R-O-V-O-L-N-O!!!!!!!! Takiva mryvkari kato nas drugi nqma !