Това е истински случай... Съдия в Илиноис осъди мъж, който се прозявал в съдебната зала, докато обявявали присъдата на бартовчед му. Клифтън Уилямс, 33 годишен, явно недоспал или отегчен от протяжната процедура се прозял твърде гръмко.  Прокурорът(явно е бил от тези, на които не минават номера) веднага повдигнал дело срещу прозяващият се братовчед, искайки шестмесечна присъда. Братовчедът Уилямс обаче, явно попаднал на свестен съдия, затова излежал “само” 3 седмици и бе освободен миналия вторник. Съдията поясни, че наказанието е било наложително, тъй като не ставало дума просто за прозявка, а за неуважение към съдебната система. 
  Междувременно, военопрестъпниците Буш, Чейни и Ръмсфелд почиват заслужено след 8 години тежко управление.  Поуката- влезеш ли веднъж в съдебна зала, могат да те осъдят и за хълцукане.

Аз лично нямам търпение да видя хунтата на Буш на съд в Хага.
Дали ще се случи скоро?  

не; зак.
няма
съжалявам .
те не са само военнопрестъпници;трябва да отговорят за престъпленията си към човечеството и предателството към държавата

най - много да ги осъдят на още няколко годинки управление ....

Бях на дело в Н- ския районен съд (малък районен съд в Североизточна България). Преди моето дело се гледаше дело някакво наказателно дело- подсъдимият, при пиянска свада, набил някакъв човечец. Започва разпит на свидетел как точно е станал боят- какви са причините, които са го предизвикали и как точно подсъдимият е бил пострадалия. Свидетелят разправя всичко подробно, но когато го питат как точно подсъдимият е набил жертвата, той отговаря само: "Ми хавана го и го наби". И така три пъти. В един момент съдията не издържа и каза: "Моля Ви, кажете как точно го наби- с юмруци, с шамари, имаше ли ритници, разкажете всичко подробно". Свидетелят направи пауза, обърна се към съдията и изтресе: "Е, как го набил? Както едно време те биехме в училище- така го наби" ... :)

Смешно на пръв поглед. Признавам си- и аз бях от присъстващите, които се разсмяха. Но като се замислих после въобще не беше смешно. Защото макар и абсурдна, случката поставя въпроса за уважението към Институциите. При нас такова нещо отсъства. "К`ъв е тоя бе, той ли ще ми каже на мене" е най- яркия израз на криворазбраното ни бунтарство, на квази свободолюбието ни. Не че тези, които са част от Институциите са направили нещо, което да заслужи уважението или признателността ни. Напротив. Но го има и другото- без уважението към Институциите- Правосъздаващи, Правоприлагащи или Правораздаващи, без уважението към човека до нас гражданско общество и Държавност са немислими. Или както казваше Башмайсторът: "Няма да го построим, нямаааа" ... :)