Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2010 19:26 - ЧУЖДА ЯРОСТ
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 18899 Коментари: 13 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                     ЧУЖДА ЯРОСТ
image
                                                Захари Карабашлиев

Най-трудно е, когато трябва да реша какво да взема да чета в самолета на път към Калифорния – ще прекарам по летища и в небето общо 20-ина часа. За две седмици в България отново накупих книги за две години напред с виновно-тъжното чувство, че повечето от тях няма да прочета никога. И така, в ръчния багаж има място за не повече от няколко, затова избирам една на френски автор, една на сръбски, един сборник съвременна полска драма, романа Lush Life на Ричард Прайс(почти непревеждан на български), последния брой на ЛИК и един Esquire. На летището Враждебна- никакви неприятели, всичко минава бързо и безболезнено. Автобус ни откарва от терминала до самолета, и докато ни стоварва и се качваме по стълбите задухва силен вятър, захвърча сняг. В топлия самолет, пленителна стюардеса ме посреща, поздравява ме и се усмивка, сякаш знае какви съм ги вършил снощи. Освен нея, виждам много красиви жени и всички, по дяволите заминават нанякъде. Има и много млади майки с дънки, кожени якета и малки деца.
      Намирам мястото си и с облекчение откривам, че съм до прозореца, а двете седалки до мен са празни. Вадя книгите, разстилам ги отляво, за да избера с какво да започна. Тръгвам с полската драма, но се отказвам, не ми се четат пиеси сега. Избирам друга, на която пише с дразнещо червени букви, че е най-продавания сръбски роман за последните две десетилетия. Заглавието- твърде тъпо- “Хищни нокти”. Не съм и пленен от корицата. Започвам. Преодолявам съпротивата си към първата страница. Излитаме. Няколко минути по-късно се засмивам на глас, после пак, после пак, а после пак и пак. После ми става криво, после пък нещо се разчувствам, тъжно ми е, спомням си 96-та и 97-ма(тогава се развива действието), дояждат ми се зелеви сърми, хиля се, проронвам и сълза, през няколко минути поглеждам на корицата името на автора(Марко Видойкович) и няколко реда по-късно пак го забравям. Половин час, след като съм започнал “Хищни нокти”, знам, че това е най-яростната, най-честна, най-необуздана книга, която съм чел в последните незнамколко години! “Хищни нокти” е дива симфония, композирана на крак; любовна поема, надраскана върху черно-бяла репортажна снимка от сблъсък на студенти и власт... “Хищни нокти” е литературен пънк. Това е роман, който бих искал да съм написал аз. Няма литературни конкурси, няма академични ‘осанни’, няма снобарски изгъзици, които да ти дадат това, което ти дава Марко Видойкович. Няма претенциозни постмодерни перформънси и четения на скудоумна, изсмукана кой знае откъде “проза”, които да ти предложат това, което ти предлага “Хищни нокти” – радост, радост, радост. Радостта да поскиташ в света на героя(на когото така и не научаваме името), да гладуваш с него, да се напушиш с него, да чукаш с него, да плачеш с него и да се смееш с него, да студуваш с него и да хвърляш павета по ченгетата с него, да се влюбиш с него и да вземаш решения, които той я вземе, я не, с две думи- радостта да четеш. 
         Изведнъж усещам, че докато съм все още в началото на този роман, аз летя над памучно бели облаци, а под тях е Сърбия. Действието в романа се развива по същото годишно време- преди Коледа. Някаква странна синхроничност е предопределила късия път на тази книга към сърцето ми. Идва ми да вия от кеф, но едва ли ще ме разберат. Идва ми да се изправя, да помоля пътниците за внимание, и да чета всяка страница на глас, всяка страница от книгата на автор, чието шибано име така и не успявам да запомня- Марко. Марко. Марко. Видойкович. Видойкович. Видойкович. Плаче ми се през цялото време. Плаче ми се всеки път, когато разпозная талант, а този негодник е точно това- талант. Не се разревавам, разбира се. Но, по някаква причина се разциврят бебетата в самолета. Първо едно отпред някъде вдясно. После друго зад мен вляво. После други две отпред, а изведнъж виква да реве и някакво по-голямо дете, пак отпред, но съвсем близо. Какофонията е пълна. Ревете бебета, ревете и не спирайте, никак не ми пречите – аз чета.
         В романа има един великолепен момент, в който главния герой, поканен на тъпо семейно събиране, се влюбва в момиче изглеждащо ето така: “Кестенява коса. Червена блуза с деколте. Кафяви очи. Усмивка. Устни. Ярко червило. Обеци във вид на слонове. Коса, сресана на път, малко по-вляво от средата. Нос, закривен три милиметра наляво, навярно уцелен от народна топка. Дънки. Черна очна линия. Червен лак. На врата верижка с ацтекско слънце. Черни обувки ‘kickers’. Лице на фотомодел, не. И ако носът и зъбите й не бяха криви, щеще да е грозновата. Но така беше съвършена.”
         Романът “Хищни нокти” не е най-гладко написаната сръбска книга. Нито е най-добрата литература. И ако всичко й беше наред щеше да е грозновата. Но така е съвършена.
        Евала, Марко!



Тагове:   ярост,


Гласувай:
10



1. zahariada - Аз също се казвам Захари. Андреев.
07.01.2010 20:31
Това няма значение, но, ако мога да те нарека "адаш", от мен да знаеш, че сме малко на брой, много умни и много трябва да се пазим! И още нещо, днес е Иванов ден или Йоан Кръстител! Знаеш ли кой е баща му? Тук е мястото да се похвалиме взаимно, заради името, де! Това е св.Захаария и св. Екатерина, които дълго време не са имали деца и накрая се ражда Йоан, който по-късно хвърля Исус в река Йордан! Боже, колко съм досаден! Знам за теб, чел съм всичко и ми е драго да ти досаждам! Благодаря ти, ако ми отговориш!
цитирай
2. kobata - Привет! ОТ известно време се опи...
07.01.2010 21:02
Привет! ОТ известно време се опитвам да прочета всичко, което си заслужава да бъде четено... Преди няколко дни за пръв път чух за теб, но това бе направено от хора, чието мнение ценя. Ще се опитам да намеря произведенията ти и да се запозная с тях. Поздрави от Търново.
цитирай
3. анонимен - Към kobata - не се опитвай да ги на...
07.01.2010 22:02
Към kobata - не се опитвай да ги намериш, ами директно потегляй към Хеликон - Велико Търново - има ги...и двете книги на Захари са в годишната класация на книжарници Хеликон, и двете са с награди...Моето мнение - те ще са ти дастатъчни за доста време напред - Захари знае как да те завладее още от първите страници - предполагам ще изпаднеш в същото състояние, в което е изпаднал и той като е чел Видойкович..............Приятно четене!
Към Захари - защо не стана да почетеш малко, Захари - аз почти си те представих как го правиш и как никой не може да те свали от самолета - все пак това не е нито автобус или влак :))) И в същото време си представям какво ти е било на душичката - и аз съм изпадала в такива състояния - чета, искам да плача и да се смея от еуфорията, която ме завладява от думите, които се леят пред очите ми и в същото време няма с кого да споделиш чевството...точно на момента...и чак ти се крещи...че няма с кого! И все пак трябваше да почетеш на глас :))))))))))))) за експеримента! Поздрави от Бургас!
цитирай
4. zaro - :)
07.01.2010 22:11
към анонимен - ... Следващия път на самолета- забивам литературно четене. Ще осъществя първия литературно-терористичен акт.
към Захари - адаш, не знам колко умни сме, едва ли повече от останалите, но със сигурност сме малко:)

цитирай
5. kobata - Мдаа, аз това исках и да кажа, че по ...
07.01.2010 23:21
Мдаа, аз това исках и да кажа, че по принцип избягвам да чета неща "поставени" в някакви класации или взели някакви награди...
цитирай
6. анонимен - :D
08.01.2010 08:42
Ееее, 8,12 сутринта е, аз още се чудя работи ли ми се, или - не и прочитам това. Всичко е много хубаво, обаче..."литературно-терористичен акт"...представих си го и много се смях!!! Предстои ми чудесен ден, благодаря, Заро!
Цве
цитирай
7. анонимен - zahariada Ако....
08.01.2010 10:10
....задаваш един въпрос, на когот си искаш, няма как да ти отговорят!
Въпросът е следния: Защо смъртта е разположена в края на човешкия живот? Ако не знаеш, ще ти кажа , кой го е задал и кога. И отговора! Бъди жив и здрав!
цитирай
8. анонимен - прекрасно "ревю", Зак
08.01.2010 10:14
Разбиващо и емоционално! Откривам и своите /понякога смущаващи/ емоции, когато попадна на нещо наистина добро, силно, завладяващо за четене. Още утре си я купувам тази книга. На кой беше, Марко, Мирко...Войкович, Видойкович... Я да си го запиша на китката - мястото за важни бележки и reminder-и :)
Бъди жив!

Марина
цитирай
9. анонимен - zahariada
08.01.2010 16:55
Преди 150 год. Козма Прутков, "Ни пуха, ни пера!"
цитирай
10. анонимен - Разбирам те, изпитах нещо подобно, ...
09.01.2010 08:11
Разбирам те, изпитах нещо подобно, когато една сутрин се излюпих от леглото с идеята да си изхарча всичките пари за книги, опустоших си заплатата, чувствах се като на митинг, все едно че бях цялата тълпа, върнах се с две торби почти никому неизвестни заглавия, в абсурдна еуфория, отворих само две малки книжки и едната ме грабна така, че ми идеше да пищя от болка - нямах с кого да я споделя в онзи миг. После всичко утихна по рафтовете в библиотеката и осъзнаването, че всичко е свършило и просто няма как да прочета книгата отново за първи път.
цитирай
11. анонимен - dada
11.01.2010 11:06
Super e romana! I az go proqetoh skoro.
цитирай
12. анонимен - Благодаря!
18.01.2010 21:23
Като преводач на книгата и от името на автора й- Марко Видойкович, искам да кажа БЛАГОДАРЯ на Захари за хубавите думи. Ето и малко от писмото на Марко по повод представянето на книгата пед бг публика: "Хищни Нокти е книга, която разобличава политиката като най-отвратителното занимание на този свят; занимание на университетски революционерчета, които, пленени от идеали, влизат в политиката, но задължително ги оставят на входа й, точно както оръжието се оставя на входа на една дискотека. Идеалите са най-опасното ни оръжие. Ако ги изгубим, губим и Надеждата, че нещо може да излезе от нас.
Целувки от Белград и ако минавате насам, обадете се да свием по цигара.
С комшийски поздрав,
Марко Видойкович"
цитирай
13. анонимен - И аз ще я прочета!
11.02.2010 09:31
Нали съм си от старото поколение(1961-ва-уви) едва наскоро открих ,,пътя" към този блог.Щастлива съм,че така съм по близо до любимия си български автор.Поразена съм,че толкова много хора четат.А на пасажерския кораб,където работех всички се чудеха ,че идвам с по 4 книги в куфара,а нали се досещате,че те са за седмица,две...Хайде сега да потеглям към Хеликон за Марко и хищните му нокти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 1062396
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1223
Архив
Календар
«  Декември, 2024  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031