Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2010 11:20 - Мисли в предновогодишната нощ
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 15397 Коментари: 11 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В модните среди черния цвят е универсално сполучливо решение почти във всеки контекст, затова и черното е прието като мярна единица за добро. Израза “новото черно” означава, че еди какво си нещо е на мода сега. Ако лилавото в този сезон е “новото черно”, значи лилавото ще е стандарт. Ако в следващия “новото черно” е зеленото – модните тенденции ще са в тревисти цветове и т.н...
2009-та беше добра за мен и нещата, които правя. Разказите ми в“Кратка история на самолета” се приеха повече от добре, пиесите ми се играят, а “18% сиво” се превърна в “новото черно”. Всъщност всичко, което съм публикувал напоследък е било номинирано и/или наградено.
Това за което не се говори е, че зад всеки мой успех стои най-малко един сериозен неуспех, а в повечето случаи плеяда от такива. До успеха с АСКЕЕР на “Неделя вечер” стои неуспех с друга моя пиеса. Зад успеха ми с наградата ХЕЛИКОН е неуспеха ми с други литературни конкурси. До наградата на Фондация ВИК за “Роман на годината” стоят откази на други Фондации. До приемането за печат на “18% сиво” от френско издателство има откази на друго френско издателство. А докато пиша тези редове, в предновогодишната вечер, пристигна писмо от американска литературна агенция, на която много разчитах, че харесват “18% сиво”, но за съжаление не са склонни да ме представляват. Честито. Въобще, зад всичко положително, което ми се е случило през 2009-та стояха откази, много откази, мълчания, безразличия или чисто и просто провали – финансови, професионални, всякакви. Те идваха от издатели, агенти, американски списания, от Българското Министерство на Културата, от руски, британски и полски източници, от Българската съдебна система, от финансовите институции на щат Невада, от калифорнийски катаджии... 2009-та бе една върволица от успехи и разочарования. Какво правим с всичко това? Как се справяме с провалите си? И дали не са точно те по-важните за нас? Добрия артист(както и добрият политик, което е едно и също), аз разпознавам не толкова по това какво прави, когато получава признанието, което заслужава, а по това какво прави, когато не го получава. В тези най-болезнени моменти на отказ, на не-признание и не-сбъдване, тогава, когато сме най-уязвими у нас проличава от какво сме всъщност направени. Тогава, когато сме изправени пред оценката на другите за нас и тя се оказва не в наша полза.
Искам да говоря за хубави неща тук. За способността да празнуваме, въпреки всичко. И ако няма какво толкова голямо да празнуваме около самите нас(при мен са минавали години без сериозни поводи за това) – да можем празнуваме с другия. Не умееш ли да празнуваш успеха на другия, вероятно никога няма да изпиташ радост от своя собствен, ако такъв те сполети.

2009-та година бе интересна година. Световно-кризисна, ясно, всеки го знае. Но аз искам да пиша за това как някои неща у нас, в България сякаш се поразмърдват -- културата се отваря, имаме международни кино и театрални успехи, имаме художници, музиканти, въобще артисти, прекарвайки времето си между България и света. Успехите на тези автори са реални и те идват, само когато се случи срещата на професионализъм, талант и търсене от страна на публиката. Можем да имаме добро кино, ако в България има нормални кина и зрителите има къде да седнат. Сега има мултиплекси, но как бе допреди няколко години, помним нали? Можем да имаме добри книги, ако имаме книжарници и читателите има откъде да си ги купят. Сега има, но допреди десетина години, те бяха изпоприватизирани, помним нали? Сега стана ясно, че имаме и зрители, и читатели. Културата се случва, ако имаме реален пазар и условия за нея. Скоро идва и времето, когато законодатели на тази култура няма да са шуби от осемдесетте и лелки с мохерени елеци на държавна заплата, а нормално мислещи люде. Сега България има реална конкуренция на реални автори с реални произведения. Не че няма да има още фаворити на фондации, министерства и агенции – винаги ще ги има, навсякъде по света ги има. Но сега има надежда и за нас, останалите. За тези от нас, идващи отникъде, без каквито и да е връзки, роднинства и протекции. За тези, които вярваме, че думи на хартия могат да отварят или врати на доброжелателност, или дупки в дуварите на безразличието.
Нека празнуваме това!

Какво научих през 2009-та:
Хората в България гледат прекалено много телевизия по непонятни за мен причини.
Забавеният успех е много по-желан от преждевремената екзалтация.
Няма нищо по-жалко от една пиеса/книга/идея, чието време не е дошло.
Известността променя хората – най-вече тези, които я искат, а не я постигат.
Завист съществува, а не е просто мойсеева измислица.
Интернет може да бъде използван, освен за плюене по форуми и порно, така и като позитивен модел на общуване – Facebook.
Най-добрият начин да провериш кои са истинските ти приятели е да успееш в нещо важно за теб. Лесно е да имаш приятели, когато си нереализиран и в дупка. Те се чувстват по-силни и, успокоявайки те, осмислят себе си. Но, опитай, когато си на могилата на някое свое постижение да потърсиш с очи приятелите си? Там ли са? Ще се учудиш, когато забележиш колко малко от тях са наоколо. Ще се изненадаш колко от тях споделят истински радостта ти.
Сходномислещите, позитивни и свестни хора около нас са повече, отколкото допускаме, че са.


Какво не научих от 2009-та:

Да се държа по-тежко.(“Камъка си тежи на мястото” - ужас!)
Да се вземам насериозно.(И слава богу.)
Да си затварям устата.(Така винаги ще правиш впечатление на по-умен, отколкото си.)
Да си “обирам” емоциите и говоря по-лайфстайлно.(Защото снобарията иска жертви.)
Да се изказвам с възхищение за книги, които не харесвам.(Само защото са на автори, които познавам.)
Да съм политически коректен.(Защото знаеш ли кой какъв е и с кого е.)
Да казвам “не” всеки път, когато трябва да кажа “не”. (Това всъщност ми яде много от времето, наистина трябва да го науча.)
Да си премълчавам, ако нещо много ми е харесало, да спестя похвала.
Да не потискам ентусиазма си. (Защото трябва да съм един улегнал, сериозне мъж.)
Да не се радвам чак толкова на хубавото.(“Много хубаво не е на хубаво.”)
Да не обръщам внимание на разглезени момченца, бягащи между масите в ресторанти.(Я си озаптявайте дрисльовците, ако обичате!)
Да говоря за себе си, без да ме питат.

Това, което не мога да си простя през 2009-та:

Не засадих нито едно дърво.

Това, което искам от 2010-а:

Да прочета една разтърсваща българска книга.
Да гледам нискобюджетен и истински увлекателен български филм.
Да се возя по-често на влак. Но до прозореца.
Да съм по-често сред природата.
Да не чета пощата си преди 13:00.
Да намеря всичко на “Пинк Флойд” на плочи.
Полицаите по българските улици да не чоплят семки.
Да са здрави жените в живота ми – Силвия, Сара, Ивето, майка ми.
Таксиметровите шофьори, ало, знам, че четете това – не пушете в колите си, ако обичате!
И последното ми много силно желание е, ние черногледите българи да започнем да сваляме най-сетне тъмните очила. Нека не ги заменяме с розови, а просто да опитаме да погледаме без тях. Нека е замалко. Въпреки световната криза, въпреки зимата, Дирекцията на пътищата, Държавна хазна и за вечно виновните ни за всичко политици. Нека опитаме един сезон и видим как е.
Нека, позитивното следващата година да е “новото черно”. 
                                                                                                                                31-12-2009
                                                                                                               Захари Карабашлиев

                     


Тагове:   мисли,


Гласувай:
6



1. pilcho - 2010
11.01.2010 11:24
е много добра година - повярвай й!
цитирай
2. lubara - Поздрави, zaro !
11.01.2010 12:41
Разбирам, пожелавам, подкрепям, и дори намирам някои от всички постигнати и непостигнати неща за миналата година и в себе си.
Здраве, здраве, здраве, после останалите неща. Това да Ви се случи през тази година, на близките и обичани хора също.
цитирай
3. анонимен - Захари, поздрави за отличният п...
11.01.2010 16:30
Захари,поздрави за отличният пост.Много мъдрост има в него.Вероятно изстрадана мъдрост.
Желая ти една отлична 2010 година и разбира се,да бъде изпълнена с много вдъхновение!

Ако ти остане някой ден повече време,и ако ти се пише по темата,бих се радвала да прочета от теб повече за процеса на случването на историите ти,за процеса на редактиране,въобще,за етапите през които преминава една история,от самото и хрумване,до възможността да си я купиш от някоя книжарничка.
Аз се опитвам да пиша,бих искала някой ден да пиша като теб,не зная дали ще успея,но бих искала.Та,наистина ме интересува процеса.Как може човек да си намери редактор,или поне някой да му прочете нещата.Въобще,всичко свързано с темата.Ако ти се пише,бих се радвала да го прочета.

Бъди здрав

Албена
цитирай
4. zaro - Към Албена(3)
11.01.2010 18:34
Албена,
вярваш или не, изключително малко хора са се интересували от това. Затова и не зная дали ще е интересно за останалите, които не са изкушени от писане.
Аз самия, винаги съм бил любопитен именно от акта на писане, от процеса, кога, как и защо един автор започва една книга, през какво минава, докато пише, как завършва това "пътуване" към себе си, читателите и т.н...
С удоволствие бих писал по тази тема. А за редактор(тази най-важна фигура) мога да говоря наистина много.
Захари
цитирай
5. анонимен - за пътуването
11.01.2010 20:41
Колкото и да са малко хората, които се интересуват от процеса на писане, от историята, скрита зад историята в книгата, мисля, че си струва да им/ни подариш разказите си за това...:) Ще ги чакаме с нетърпение и огромно любопитство! Virginie
цитирай
6. анонимен - за процеса
11.01.2010 23:47
Много ползотворна 2010 година ти желая Заро.Личи си през какво си минал през изминалата година от поста който си напасил и ти пожелавам през настоящата година положителните емоции в живота ти да имат по-сериозен превес.

Аз също съм изкушен от писането,още повече от четенето разбира се,дори имам няколко дребни неща публикувани в България.Преди седмица си купих разказите ти.Изчетох ги на един дъх и ги усетих много близки до моето светоусещане.
Благодаря за прекрасните мигове.Днес пък съвсем случайно открих,че имаш блог,прочетох с огромна наслада поста ти и след като видях какво е писала Албена,то и аз се престраших да ти напиша няколко реда.

Това за което е писала Албена е нещо което вълнува и мен самият.Би било прекрасно ако се решиш да напишеш няколко поста по темата.
Лично на мен това би ми било изключително приятно да го прочета и разбира се,много полезно.
В момента пиша разкази,или както Албена по-горе добре го е написала,"опитвам се да пиша" разкази,дори имам няколко готови,и вероятно до края на годината ще са около дузина напълно завършените,и в тази връзка,би било наистина полезно за мен да прочета как са се родили твоите разкази,и още повече,за процеса на редактиране и въобще,за всичко в този аспект.
Доколко един разказ се променя след редакцията,колко редакции са търпели някой от тесктовете ти,доколко се доверяваш на редакторите си,доколко е важна идеята в един разказ,или по-скоро е важен езикът и налагало ли ти си е да пренаписваш всичко наново.
Прочетох в самата ти книга благодарностти към една жена,Пепа Николова ако си спомняма добре името,която ако не греша е твоят редактор.Та,искам да те попитам тя професионелен редактор ли е,тоест занимава ли се и с други писатели или се е само твой,персонален такъв.Защото аз самият не зная когато съм готов с тесктовете си,има ли хора в България които се занимават с това.Хора които редактират, рецензират,хора към които можеш да се обърнеш когато имаш готов текст за съвсем професионални услуга, съвет или просто мнение-този или тези текстове които имам,имат ли според тях потенциал,на какво точно трябва да наблегна като усилия,дали въобще има и зрънце надежда така да се каже.Разбира се,аз съм готов да си платя за услугата колкото е необходимо,но тъй като съм далеч от цялото това литературно общество в България(икономист съм)въобще не зная механизма на случването на една такава книга(пак се позовавам на Албена)и не зная към кой бих могъл евентуално да се обърна.
Безброй въпроси ме вълнуват по темата,но ще спра до тук,защото вероятно ще те отегча ако продължа.

С всичкото това по-горе искам съвсем простичко да призная,че споделянето на твоят опит би ми бил изключително полезен и най-вероятно,би ми помогнал да избегна поне някой евентуални грешки

Димо
София
цитирай
7. zaro - За писането и фигурата на редактора
12.01.2010 11:23
Здравейте!
Съвсем накратко... Тези няколко коментара по-горе ме накараха да се замисля да опиша това, през което минавам, докато пиша... Не че е кой знае колко интересно преживяване, нито пък съм цъфнал и вързал като писател, че да "ръся мозък", но ако ще е от полза за някой друг - защо не. Разбира се, всичко това е строго индивидуално и доста лично, но общи моменти има сигурно много. Така че... ще направя нещо по въпроса.
За редактора Пепа Георгиева тук няма да ми стигне мястото да говоря. Но, моя опит е - ако писането е нещо, с което правиш добре и искаш да се занимаваш занапред и то професионално, нямаш по-важна задача от това да намериш своя редактор.
Един добър редактор не може да направи от една лоша книга една добра книга. Но е в състояние да помогне на една добра книга да стане много, много по-добра.
Ето е-майла на моя редактор.
Дано Пепа няма нищо против, че го публикувам тук:)
pepageorgieva@abv.bg
Успех, здраве и късмет!
на добър час!
Захари
цитирай
8. анонимен - Благодаря!
13.01.2010 09:50
Привет Захари,
Първо за мейла на Пепа Георгиева,ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ!
Със сигурност ще и пиша и то скоро :)
Не съм от тези които досаждат излишно,затова дано наистина няма нищо против :)
С интерес ще очаквам да прочета това което ще напишеш за твоят начин на писане.А и каквото и да си говорим,поне в моите очи,ти си един наистина добър писател,и аз съм убеден,че има какво да се научи от теб.
За ролята на редактора,макар засега чисто теоретично да го казвам,аз съм напълно съгласен с теб.Огромна е.
За добрата и лошата книга си абсолютно прав.Аз самият разглеждам процеса на изграждане на една история като един строеж.Ако имам отлични основи,то не е проблем да строя не само един етаж,а и повече дори.Но ако нямам основи,то няма как да се получи нищо.Който и майстор да дойде да гради нагоре,все ще се провали.
Още веднъж голямо благодаря за мейла,и най-вече,благодаря за времето което ми отдели.
За в бъдеще ще продължа да наминавам от тук и да те чета.
Успех здраве и късмет и на теб
Димо

цитирай
9. анонимен - Късмет, Писателю!
24.01.2010 09:32
Здравейте!
Научих тази сутрин за вас, естествено не съм и чера книгите ви....само малък откъс от "18% сиво"
Бих желала да прочета книгата ви и всичко написано от вас.
Но видях, че в търговските сайтове е означено, че книгата е изчерпана....
Поздравявам ви за таланта и смелостта да го използвате!!!
Късмет и занапред!
Една българка, живееща във Франция
Хриси
цитирай
10. анонимен - Браво!!!
24.01.2010 09:34
Браво!!!
цитирай
11. анонимен - поздравления!
01.02.2010 13:33
Здравейте, Захари! В момента чета 18% сиво - доставя ми истинско удоволствие. Оставих си четенето й за награда след тежка задачка, с която трябваше най-после да приключа и тя наистина ми е като награда за свършената работа! Сърдечни поздравления и не преставайте да пишете!
Стела
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 1034835
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1222
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031