Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2007 22:08 - Мивката на Боб Дилън
Автор: zaro Категория: Забавление   
Прочетен: 3419 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2007 01:15


 Забелязал съм, че най- интересни образи се появяват на бара в Шератън през неделните дни. Обикновено това е слабо време за бизнес и аз чета или пиша нещо или правя и двете. Това беше точно такава неделя.

 Надвечер се появи един господин, седна на бара и си поръча мартини. Джин или водка? Джин. Лимонова кора? Маслини? Маслини. Окей. Мартинито е пред него, той вади очила и “Wall Street Journalи се зачита в дългите колони с цифри от борсата.

Аз го оставям на спокойствие. Идва след малко една дама на средна трудноопределима възраст... Хубаво лице, малко изморено, но хубаво... Тя иска бяло вино, аз я насочвам към едно шардоне...

След малко в бара влиза един тип с бейзболна шапка на главата, леко русоляв и с някаква развеселена походка. Седна на бара, свали си шапката и я прасна на барплота. Огледа се, попремижа, за да фокусира обстановката и рече:

-         Бира.

-         Каква?- Казвам, леко раздразнен от поведението му.

-         Няма значение.- Окей тогава като няма значение- давам му най- гадната- Bud Light. -Аз- вика човека- след един месец ще се женя.

Браво- казвам – и нещо си намирам работа.- Аз- вика ще се женя след- гледа си часовника- след 29 дни и ... осем часа... -Този път господина с вестника казва “браво” без да вдига глава. Жената се поусмихва, отпива от виното си и почти без глас казва- “Поздравления”...  -Аз- вика новодошлият- живях пет години на палатка.-Привлече ни вниманието този път. Колко пъти виждам аз хора да са живели пет години на палатка!?- В Аляска!- добавя човека и изпива половината от бирата си.- Имах коса ей до тука и брада ей до тука. И живях 5 години на палатка в Аляска.

            -Не беше ли студено?- Пита господина с вестника.

            - И водех радиопредаване. Знаеш ли как се казваше моето радио- предаване?

            -Как.

            -Имах печка...

            -Имах печка?

            -Не- казвам, че имах печка и не ми беше студено. А предаването ми се казваше “Часът на просветлението”!!!- и думка по барплота.

            -Интересно.- Господина изтърсва вестника си и пак се чачита.

            - Много интересно беше.

            -Още ли сте радиоводещ?- Пита жената плахо.

            -Не. Сега работя като стюардеса на UNITED AIRLINES.

            -А радиото?

-Няма вече радио. Няма вече “Часът на просветлението”! Само мрак! Мрачен мрак... Още една бира, може ли?

            -Същата ли?

            -Не.

            -Каква?

            -Няма значение. Аз съм от Минесота. От същия град, в който е роден Боб Дилън. Знаеш ли как се казва Боб Дилън?- Казвам му.- Браво! Малко хора знаят, че Боб Дилън не се казва Боб Дилън. Обаче ти знаеш. Няма радио вече в Аляска. Купиха го някакви гадове и сега пускат същите 6 песни, каквито пускат навсякъде по света и... няма “Часът на просветлението.” Наздраве. Обаче аз ще се женя след един месец. Жена ми е сладка. Тя е стюардеса. Ще се виждаме веднъж на две седмици. Ще живеем в Ню Джързи. Тя малко пушеше трева, като я срещнах и живееше на едно място дето млада жена няма работа, но... аз й казах- виж какво- ти ще си стоиш удома и ще гледаш детето, а аз ще летя и ще вадя пари за семейството. Две стюардеси в едно семейство- не става...

            - Имате дете?- Пита жената.

            -Тя има дете. 13 годишно... Аз учех политически науки в колежа. Исках да ставам историк. Обаче нямаше кой да ми каже... нямаше кой да спомене, че в цяла Минесота имало 3 места за историци и трите били заети... Пет години в колеж и пет години в Аляска, на палатка и брада ей до тука и коса ей до тука... И радиопредаването “Часът на просветлението” , аз госъздадох и го водех, благодаря и... сега отварям кутийки с пепси в самолет!- Пауза.-  Може ли още една бира?

            -Внимавай с бъдещата си жена. Направи си предбрачен договор.- Казва ни в клин ни в ръкав човека с вестника.

            -Ние ще се женим във Вегас. Аз обичам Елвис Пресли.

            -Ти познаваш ли я добре?

- Тя е свестен човек. Щом се нави да се оженим. Свестен човек е. Предложих й преди час и тя каза- да.

            -Как й предложи?

            -По телефона.

            -Аз на моята бивша жена й виках “обвиняемата”.- Казва господина.

            -Ти си се развел?- Искрено учуден, моя човек отпива от бирата си.

            -Току що. За трети път.

            - Уау!

            - И много ли ти струва?

Господина се зачита пак във вестника:

-         Доста.

Човека от Аляска се почесва по главата:

            -Аз притежавам мивката на Боб Дилън. Купих я от антикварния магазин. Със сертфикат, със всичко. Купих я и я качих на пикапа отзад и я завързах с въже и я закарах удома. Сега стои в мазата. Кой знае колко струва на e-bay. Обаче никога няма да я продам.

            -Защо?

            -Защото не ми трябват пари. И на жена ми, на бъдещата ми жена така ще кажа- не ми трябват пари. Искам да съм щастлив!

            -О-хо.

            -Да.

            -Късмет!

            -Във Вегас. След 29 дни и... седем часа и четирсет и...

            -Защо Вегас?

            -Защото само там може да ни венчае поп облечен като Елвис Пресли.

            -Хитро.

            -Трябва да й купя халка. Колко струваше твоята халка? – Господина се замисля.

            -Ами халката на първата ми жена беше 10 000, а Обвиняемата си тръгна с халка за 80 000. Развода ми струваше милиони.

            -Брей, ти к’во работиш?

            -Адвокат съм.

            - Хм.

            -Аз познавах един адвокат в Аляска... Ама той... малко така...гребеше от двете страни на кануто.- Следва намигане.

            -Моля?- Не разбира господина.

            -Гребеше от двете страни на кануто.- Човека от Аляска пак намига и чупи китка, за да имитира “гей”.

-О-о-о!- Господина започва да се тресе от смях и оставя вестника на страна.- От двете страни на кануто... Ще го запомня това...

            -Може и да продам мивката на Боб Дилън. Ако ми потрябват пари, ще я продам.

            -Млади човече- Господина се приготвя да става- аз ще трябва да тръгвам. Много приятно си поговорихме.-После се обръща към мен.- Може ли още едно мартини, същото, чудесно беше. Ще се качвам горе в стаята си. Може ли да го взема със себе си?

            -Може.

            -Колко ви дължа.

            -21 долара.

Човека от Аляска се изправя, протяга ръка към адвоката.

            -Чест бе за мен, господине да се запознаем. Благодаря за професионалния съвет. Може ли да ви платя сметката?

            -Разбира се.

            -Смятайте въпроса за решен. Приятна вечер.- Господина прибра вестника си, благодари, взе си мартинито и се отправи към асансьора. Ние всички го изпратихме с поглед. Човека от Аляска се почеса по главата, приближи жената с бялото вино:

            -Бас държа, че сте много, много сочна.- Тя се позасмя и направи опит да се изчерви, но не мога да кажа, че репликата й беше неприятна.- И вкусна.- Продължи моя герой.- Ако трябва ще продам мивката на Боб Дилън.- Последва дълга пауза, в която той усърдно зачопли етикета на бирата си. Изведнъж прекъсна мълчанието и се плесна по челото. – И к’во стана сега!? Аз трябва да платя сметката на адвоката!? Е как стана така!? Обвиняемата го завлякла с милиони. Които той явно има. На мен ми стана мъчно за него и му предложих да му платя двете мартинита... И той каза- разбира се! Разбира се! С толкова много мангизи, аз да му платя сметката! Е- честно ли е това!?- Пауза.- Но аз ще се женя другия месец.- После Човека от Аляска седна на бар-столчето до жената и се наведе към нея.- Ама вие сте сигурно много вкусна, госпожо. Ако се наложи ще продам мивката на Боб Дилън... Какво толкова.

 

                                                                                      zaro                          



Тагове:   Мивката,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Великолепно!
03.04.2007 23:04
Не мога да коментирам, просто нямам думи!Героите ти са толкова земни.Дана
цитирай
2. milionche - Май не скучаеш
04.04.2007 10:30
никога в този бар? Но все пак - защо си там? Заради образите, които описваш или...? Поздрави,
цитирай
3. анонимен - супер:)
04.04.2007 13:22
Заро, пишеш много увлекателно. Удоволствие е да те чета. Успех !
цитирай
4. comfy - Хе-хе-е.....
05.04.2007 21:37
Готино е!!!!!!
Поздравления! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaro
Категория: Забавление
Прочетен: 694471
Постинги: 56
Коментари: 714
Гласове: 1214
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031