
Прочетен: 5897 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 20.05.2007 22:15


TOOL имаха два концерта един след друг в Сан Диего, в спортната арена на Щатския Университет. Бяхме първата вечер. Не запомних името на откриващата група. Това, което ми остана от нея е един китарист, съсредоточено натиска ефект-педалите в краката си със сериозността на сапьор. От това нито музиката ставаше по- силна, нито по- увлекателна. Парчетата бяха банални, за сметка на това пък- безкрайни. TOOL откриха с второто парче от албума си "10 000 days" .
Няма смисъл тук въобще да опитвам да пресъздам атмосферата на този концерт. Бил съм на предишния, в същата зала преди 3 години. Тогава бях смазан от визия, звук и поведение. Никакви компромиси с нито един аспект на спектакъла. Видео-прожекции, осветление, лазерни инсталации- тотално ангажиране на всичките ти сетива. Основни цветове- черно, сиво, бяло. Тази година концепцията бе по- различна(повече огън, повече червено), но еднакво силна.
Meynard е модел на съвременен артист, един от малкото, които все още те карат да се сещаш, че Линдзита, Бритнита и Джесики не са всичко, което този континент има да предложи на света.
Както и да е- концерта бе смазващ. Края му дойде почти неочаквано. Групата излезе, поклони се учтиво на публиката, прегърнаха се, взеха си довиждане със Сан Диего, напуснаха сцената и извенъж от тонколоните звукна... чалга. Чалга. Не мисля, че бе българска чалга(не се чуваше достатъчно добре,а и какво е "българска" чалга така или иначе?), но бе чалга. Лекичка, ориенталска, мазничка чалгичка. Нашата малка българска група избухна в смях. Тълпите неохотно започнаха да се насочват към изходите. Едва ли на някого му правеше впечатление каква музика бяха избрали тон-режисьорите за изпращане на публиката, някакви там екзотични мелодии, хората бяха все още под въздействието на шоуто.
Чалгата, разбира се свърши работа- прогони публиката. Проблема, уважаеми читателю е, че дни по- късно, аз не мога да прогоня мелодията от чалгичката- тан-да-га- дан-да- да- да, тан-да-га дан- дан- да-да-да... Изслушах тонове музика след това, но досадното мотивче е заседнало в главата ми. Някакви идеи как да се справя с него?
20.05.2007 22:26
21.05.2007 10:23
Не ми е мястото във ада да горя,
за ада аз не съм достатъчно добра,
но ти ще бъдеш отмъстен,
когато влюбя се във някой като мен...
разкодиране на тъмното послание:
ада не е най-голямото наказание за това което ти причиних,но ще получиш възмездие едва тогава когато аз се влюбя в някой и той ме накара аз да страдам така, както аз нараних теб...
viovioi- забележи момента
"за ада аз не съм достатъчно ДОБРА"
Понятието АД не би трябвало да се свързва с ДОБРА. В Ада отиват лошите, нали? Какво всъщност внушава този ред? В него лирическата героиня използва похвата на самоиронията и предизвикава у четящите/слушащите комплексна реакция от състрадание, симпатия и таканататъкитаканататъкитаканататък...
Истината viovioi е, че мотивчето е упорито като кожна болест...
21.05.2007 21:41
21.05.2007 21:43
4e ne e dostaty4no gre6na ))
09.06.2007 20:33
петър
После разбрах, че Varekai означва "където и да е"...на езика на циганите Рома...