От една седмица съм отново в Калифорния. Джетлага поотмина и след него започнаха да изплуват образи и моменти от някои от най-емоционалните в живота ми седмици. Реших в този постинг да пиша за някои от нещата, които се случиха:
В средата на май участвах в Тетралния фестивал в Шумен "Друмеви празници". Много, много вълнуваща седмица. Запознах се с това, което се играе в момента в България, видях как се играе, видях какво се поставя и как се поставя. Най-важното- запознах се с хора, с които в бъдеще ще работя.
Седмицата приключи с две събития:
а) Присъдиха Голямата награда за драматургия на моята пиеса "Откат"!
б) Директора на фестивала Рада Спасова почина от инфаркт в нощта преди да награждаването! Бил е четвърти за нея. Не е трябвало да се вълнува никак. А тя организира поредния театрален фестивал и бе от сутрин до вечер там, преливаща от емоции.
Отидох на погребението. Рада-мисля- заслужаваше по-различно изпращане.
Според мен, тя щеше да хареса погребението си повече с любимата й духова музика, която всяка фестивална вечер засвирваше на площада пред театъра, стряскаше гълъбите и сбираше минувачи.
Според мен, Рада щеше да пожелае Фестивала официално да се закрие в нейно присъствие, макар и в ковчег, а не да бъде отменена последната тържествена церемония.
Според мен щеше да иска всичко да не е толкова униформено.
Не знам. Може и да не съм прав. Истината е, че никой не знае какво се прави в такива моменти. Аз например бих желал купон на моето погребение. Имам няколко музикални желания, трябва да ги напиша някъде, преди да съм забравил. Както и да е- в онзи лепкав от жега майски ден, след изпращането на Рада Спасова продължих за:
Созопол.
Там беше писателския семинар организиран от Фондацията на Елизабет Костова. Бях гост на този семинар, не участвах в уоркшопа. Там се запознах и с моя издател- Светльо Желев, ИК "СИЕЛА". Много вълнуващи дни до басейннотихите води на Черно море. Хотел "Диаманти", Стария град. Добър избор, собственички- три сестри, като в чехова пиеса... Запознах се с Елизабет Костова(изключително мила и тиха жена, истински домакин), няколко американски писатели, чиито неща харесах(Даниел Трусони например), запознах се, с Теодора Димова. Видях се с Ваня Щерева, Кейт Мос(писателката от Англия), и с двете се познавах отпреди. Хубави моменти, които ще помня дълго. С Ваня имаше една история с чоплене на семки посреднощ в моята стая- тя май я разказа вече някъде.
Една от най-запомнящите се случки на този семинар бе, че за пръв път спах с български писател! Името му е Емил Андреев. Ето как се случи това. След последната нощ, в която трябваше да си тръгвам, а бяхме попили достатъчно, човека угрижено каза- "А бе Захари, недей да караш такъв- остани тук". Викам- "Емо, аз искам да остана, но днес освободих стаята, а нямат свободни- заели са всичко от някаква конференция"... Емо отпи дълбока глътка от ирландското си уиски и вгледан в каквото е останало от бучката лед рече:
" Ами идвай при мен тогава. Може да ти пърдъ и да ти похърквам, ама поне няма да те оставя да пътуваш посреднощ и пил."... И така прекарахме двамата нощта в Стария Град. Аз облечем, Емо по пижама. Не пърдя. Но похъркваше. Аз спах в моята си половина на широкото легло. Ей така се завързва приятелство!
Рано сутринта се измъкнах на пръсти от стаята, качих се в колата си и напуснах Созопол, а в пролетната утрин се рееха пухчета. Спрях да пия кафе в Обзор, мисля, в малко заведение на центъра, което се казваше "Лас Вегас". В него имаше шумни ротативки, въртяха се от самосебе си и издаваха гадни звуци. Сънена сервитьорка със снощен грим и къса ластична пола ми пусна едно кафе(късо или дълго- вечния въпрос на българските сервитьорки и аз все забравям как го искам). Беше възкиселичко, но го пих, зашото двама бабанки на съседната маса отвън гледаха лошо. И така, продължих до:
Варна.
По телефона с издателството обсъждахме последните варианти за корицата. С Краси Гетов- коректурите. С Любен Дилов-син уточнявахме прес-рилийз и така- няколко дни. После книгата излезе. Но излезе в София, аз бях във Варна. Взех автобуса и- към
София.
Вечерта се видяхме с приятели на едно заведение. Гледам едно цигане се мотае и му казвам- ей, искаш ли да спечелиш някой лев.
Да.
Ходи да намериш една книга тогава.
Какво?
Една книга- "18%сиво" се казва.
Какво?- недоумява цигането. Вземам една салфетка и пиша четливо "18 % СИВО". Давам му я. Давам му и 50 стотинки. Казвам:
Намери я тази книга, ела ми кажи и ще ти дам пари да ми я купиш.
Добре- казва цигането и хуква из вечерта. Няма го доста време. Приятелите ми се ебават с мен- къде ми стигал акъла, цигането работа да върши... По едно време детето идва, ама цялото потно, притеснено. Носи салфетката:
Бате- няма я никъде бе! Обиколих барчетата, никъде я няма! Аз се смея- давам му един лев. Сутринта след това влизам в един "Хеликон" и я виждам. Моята книга.
Дизайнера на корицата е един супер талантлив пич на име Минко Ненов, с когото се запознахме в Сан Диего. Върна се в България от няколко месеца.
Веднага ми се наби на очи, че при печатането на корицата името ми е потънало малко, нещо настройките се объркали, незнамкакво се е получило в печатницата... Много се разстроих в началото. Позле избрах да не се ядосвам с това- явно Всевишния така бе решилJ А и дълбоко вярвам в смъртта на Автора!:)
После имаше интервюта, радио и ТВ участия тук-там. Силвия дойде от Щатите, за премиерата. Изненадата ми бе огромна!
Премиерата- 4-ти юни. Яко, яко, яко! Любо Дилов-син откри купона в пиано-бар "Библиотеката" като каза няколко думи за книгата, за мен, за поколението, което избра пътя си далеч от България и т.н... Беше облечен с фланелка MacShit, явно в унисон с книгатаJ и анти-глобализма въобще. Дойдоха много приятели, познати, писатели, музиканти... Много музика, много готино настроение! Никакъв академизъм, никакви слова. Беше купон.
Премиера имаше след няколко дни и в Пловдив. Тъй като ПР-а ма "Сиела" нямаха кой знае какви връзки там, предложихме на Ваня Щерева да се присъедини(и тя е техен автор). Тя дойде и се срещнахме с читатели, които никак не бяха много-о-о-о... Викам си- ами това беше то... Поотчаях се малко. Което не ни попречи след премиерата със Силвия и редактора на СИЕЛА Краси Гетов да се присъединим към купона на конкурса за Съвременно БГ изкуство организиран от М-тел в Стария Град, където свиреха АКАГА, имаше много художници, неприлично различни ордьоври и всякакви увеселителни напитки. Всичко това- безплатно. Ваня Щерева не дойде. Ние постояхме там, попихме и се забавлявахме, разказвах си вицове с художници, надвиквайки музиката, запомних само онзи с "аналогичния случай", смях се много. По-късно се озовахме в някакъв култов бар с име "Найлона". Там бе адски запушено и се понапих, мисля. Силвия ме затътри до хотела, калдаръма никак не помагаше по стръмните редути на Стария град.
На следващия ден пихме бира и ядохме до някакви Пожарни. Краси Гетов не спря да ни обсипва с вицове и лафове, това не е човек, не е, а извор! Не знам точно на какво, но определно извират неща от него... Още по-страшно бе на път за Стара Загора в колата. Ваня Щерева дочиташе романа ми и се опитваше да се съсредоточи, Краси отзад в "кучкарника", не спря за миг, а ПР-а на СИЕЛА- Елица на предната седалка само се черви. Ивал Ласкин- шофьора бе като цяло мълчалив. По едно време надвиснаха тъмни облаци- казвам си- охо- лоши предзнаменования- Стара Загора ще ни посрещне мрачно.
Стара Загора.
Изключителен прием, изключителни хора. Топлота, емоции. Макар и деня да бе много горещ дойдоха много хора, имаше цветя, въпроси, разговор, после коктейл, ордьоври... Местния вестник бе подготвил плакати- стана чудесно посрещане. Спахме в чудесен хотел, от който сутринта видях това:
Сутринта рано със Силвия тръгнахме за Варна. Автобуса мина през безумните архитектурни струпеи около Слънчев бряг. Ето какво привлече вниманието ми в напеченото пладне:
Нямаше как да не снимам тази Дейвидлинчова атмосфера. Какво беше това?
После- Русе. На път затам спряхме в Разград, за да видя гроба на Кембъла. Докато чакахме сестра му на центъра, край нас мина ето този човек. Поиска цигара и запуши. Казвал се Армандо. Едно от най-вдъхновяващите лица, които съм виждал.
Защо не бях художник!
Исках да видя гроба на Кембъла. Не знам защо имах нужда, просто исках.
Леко встрани от редицата, на ъгъл, подобаващо за начина, по който живя се чернееше мраморната плоча на това, което бе останало от някогашния ми приятел.
Беше много силно усещане, почти свръхестествено. И точно тогава, когато се чудехме какво да кажем, отникъде, безпричинно заваля кротък дъждец. Ей така за минутка- две. Сякаш сълзите дето толкова си ги стисках се изляха от друго място, отгоре. Беше пречистващо и странно изживяване.
Разделихме се със сестрата на Кембъла Невена и продължихме за Русе. По пътя видях това:
Напомни ми на картините на някои от старите български художници и помолих Митко да спре, да обърнем колата и да се върнем да снимам. Добре, че го направих.
В Русе беше адска жега и по центъра дрънчеше дърхолски рок. Имало бирен фест.
Представянето мина пред няколко души. Независимо от броя на дошлите, аз се държах както навсякъде- давах каквото мога от себе си, отговарях на всякакви въпроси... Тръгнахме от Русе ведна след като свърши срещата.
На другия ден - Бургас. Оттам нямам май снимки, защото не си взех апарата.
Представянето мина супер. Имаше доста хора, беше в "Хеликон", много ми хареса дизайна на плаката, който бяха подготвили за срещата. Любо Дилов-син дойде, откри срещата, поговорихме с читатели, смяхме се доста. След това продължихме в Морската градина на маса. Голям купон беше- такива случки се разказваха, такова смеене!
На следващия ден- Шумен. И оттук нямам снимки, защото нямах фотоапарат! Организацията бе чудесна, плаката отново бе със страхотен дизайн- шефката на Регионалната библиотека( Красимира) бе невероятна. Втория етаж на библиотеката- пълен. Приятели, бивши колеги, състуденти, преподаватели, непознати... В адската жега... Съвестно ми беше да седим там дълго. Откри Дилов-син. Поговорихме с хората. Имаше доста въпроси, имаше весели моменти, срещата мина готино и отново много вълнуващо- все пак една от жилките в повествованието пряко засяга Университета в Шумен. Сава Сивриев беше там- при него писах дипломната си работа.(Преди много години той бе поканил Виктор Пасков, който дойде в една зимна виелица на среща с нас- няколкото студенти. Беше след издаването на "Германия- мръсна приказка". Боже толкова отдавна ли беше!-15-ина години. Тогава видях- за пръв път мисля- жив, нормално говорещ писател. Харесах тогава скромността му.) След срещата в библиотеката- отново малко увеселителни напитки и с автомобил на приятели(Румен, Силвия, Митко) газ към Варна. Слушахме само стар рок и доста силно пяхме! На една бензиностанция купихме бира и чипс и продължихме да слушаме стар рок, да пеем и пием...
Варна
Представянето там има нужда от отделен постинг. Накратко:
Случи се в галерия АКТИВ АРТ. Управителката на това място, Ваня е невъзможна за описване в няколко изречения тук. Тя е- както казват американците "larger than life" човек, скроена с друг, твърде щедър аршин. Познахме се, веднага щом се видяхме. Тя направи нужното всички, които дойдоха да се почувстват на мястото си. В галерията бе изключително уютно, осветлението- свещи, настроението- невероятно. Приятели, приятели, познати и непознати- в едно пространство, в което се бяхме събрали да отпразнуваме рожденния ден на един български роман- "18% сиво". Много позитивна енергия, чудесни думи и интересни диалози се случиха там. Накрая се появи и човека-шоу на град Варна- Кирчо Аспарухов и купона взе още един неочакван завойJ... Както казах, най- добре е това да бъде оставено за отделен постинг... И една снимка от Балчик, ни в клин, ни в ръкавJ
И една последна. От Варна.
"100% Цветно":)
Поздравления за театралната награда!:)
Споменаваш Виктор Пасков...Много обичам книгите му...Прекрасен е..."Аутопсия на една любов", "Балада за Георг Хених" са ми любими...
Пожелавам успех на книгата ти!...
И все така многоцветни преживявания:))
Благодаря за пожеланието!
Захари
10.07.2008 19:36
Прочетох я преди няколко дни. Влязох в книжарница и поисках книга от някакъв нов български автор и момичето ми препоръча "18%..." Прочетох я за един ден на плажа, на един дъх. Не съм се чувствал така от години. Не живея в България отдавна, но си идвам всяко лято и винаги търся българска литература. Романът ти ме разби. А сега научих и повече за теб. Успех. А на английски ще излиза ли? Искам да го споделя с приятелите си отвъд океана? Най- после съвременна книга, с която да се гордея! Книга за нас, момчетата и момичетата от прехода! Благодаря ти!
Валери
:)
11.07.2008 11:56
Има ли новини за книгата ти с разкази? Кога ще излезе?
Поздрави, Рости!
Поздравления и аплодисменти.
:):):):)
11.07.2008 18:30
Ivailo
15.07.2008 11:24
asen_milica@gbg.bg
Това на устройва ли те на първо време?
Свеж, увлекателен пост, явно наистина са ти били доста наситени- емоционално и всякак- седмиците, прекарани в България тази година :)
Поздрави и успех на книгата!
П.С. Извинявам се за обръщението "на ти", предвид че не се познаваме - дано не те дразни.. Но така сме свикнали в "блогосферата" ;)
Захари
24.07.2008 12:31
Поздрав от един не толкова успял филолог и фотограф:)
09.08.2008 18:27
Поздрави!
07.09.2008 08:01
И между другото-пишеш страхотно!!!
Там знам, че шипинга е по- скъпичък от самата книга, но... Прати ми е-майла си някак и ще видя какво мога да направя...
17.09.2008 14:18
24.10.2008 14:35
Още веднъж поздрави Соня Янчева - ВАРНА
08.11.2008 15:34
08.11.2008 21:00
Otkade moga da si kupia knigata? Chetoh ia do polovinata ot edin poznat, no toi triabvashe da se varne v Bulgaria i si ia vze :( Super e romana. Iskam da go procheta dokrai...
Към 21- да- виж сайта ми www.18procentasivo.com
и влез във връзка с мен.
към 22. Опитай mobilis.bg или сайта на ХЕЛИКОН- книйарниците. Или- отново на сайта ми- влез в STORE.
Поздрави на всички!
Захари
22.11.2008 11:30
24.11.2008 13:23
Забелязал съм- най-сигурния начин да не те харесва НИКОЙ е да опиташ да се харесаш на ВСИЧКИ.
Захари
Просто не можех да оставя книгата, до като не я прочетох до край...
Кинематографичен изказ... Роман, но всичко се разгръща пред погледа ми...
Искрените, интересните, уникалните мисли, разсъждения на героя... Трите сюжетни линии..., пътуването, снимките... Всичко това - в едно!
Всичко е обмислено, за да се превърне в нещо неповторимо...
А накъде си се отправил в момента, Зак?:) На изток/към родината си/; на запад/да се забавляваш/; на север/по работа/...или на юг...:)
Поздравявам те! Сътворил си нещо наистина прекрасно - романът "18% сиво"!
26.11.2008 13:48
Скудоумието, никой не е съумял да спре. То е безсмъртно като чупакабра.
Аз не мисля дори и да опитвам да се боря с него... Но ще го изложа скудоумието "на ачик" , за да могат и други люде хубаво да му се насладят...
Захари
28.12.2008 19:31
Оставяй коментари от всякакъв тип.
Илия
30.12.2008 14:04
тази Коледа.Прочетох го на един дъх и съм много доволна,че те има,Захари...Продължавай,ще чакаме
още от теб!
Диана Драгиева
2009-та ще бъде точно толкова красива, колкото успеем да я направим.
Мира Душкова- благодаря за пожеланията! Поне половината от проектите да реализирам- ще е супер:)
Диана Драгиева- благодаря ти, за хубавите думи. Къде живееш?
anastasiia- също благодаря от сърце. Продължавай да заразяваш света с позитивизъм:)
С най-добри чувства,
Захари
Продължавай да пишеш!...Невероятно го правиш...
А аз пък ще ти изпратя безброй много частички позитивизъм и усмихнатост!...:)
Светлина по пътя ти...:)
27.01.2009 18:07
А. Попов – писател
29.01.2009 06:08
Както казва героинята ти, ако нещо се случва, значи така е трябвало! И това е цяло щастие за нас, твоите читатели.Случването е едно много увлекателно, качествено и образно четиво -днес цял ден съм под въздействие на великолепните фотографии-истински парченца живот, които оживяват в съзнанието ми !
Преди години съпругът ми пое пътя на емигрантите в тази чужда за мен страна, благодаря, за възможността да усетя духа и през очите на един достоен българин!
Всичко най-добро на теб и семейството ти!
16.02.2009 15:12
24.02.2009 23:02
mislaj da procheta romana ti. ne obicham helikon knigarnizata no ako ne moga da go namerja drugade shte otida i do tam...iskah vsushtnost da ti kaga che mnog se radvam che pishesh- i oshte poveche na tova koeto pishesh...znam za nagradite ti- sledja mnog mulcheshkom bg literature- no za ot teb mi ostanalo edno vpechatlenie ot predi- za nja naj misleshtia literauren kritik togava. a sega. moge bi za naj misleshtia pisatel ot togava ;-) a razlikata megdu tjah se e iztrila...mnog se radvam za teb- naistina-
pak maria
Благодаря за топлите думи.
Разбира се, че помня и теб и стиховете ти. Харесвах ги страшно много. Пишеш ли още?
Надявам се да пишеш. Не спирай. Просто, не спирай.
С най-добри чувства,
Захари
12.03.2009 13:52
Kratko, stegnato, kato na film, no s mnogo, mnogo poveche dylbochina na obraza - slovoto e zivot. Bezsporno! Dori po-istinsko ot samija zivot ponjakoga...
Blagodarja otnovo!!! Che Vi ima. I blagodarja na gospod, che me izprati chak v Praga, za da mi ja dadat tuk i da ja procheta...
Blagodarja!
14.06.2009 14:47
25.08.2009 15:50
Сърдечни поздрави от другата страна на океана!
Изабела
29.11.2009 11:47
10.03.2010 02:29
Но не разбирам защо хората търсят смисъл и поука навсякъде и във всичко, за мен тя е пътуване, което те оставя със затаен дъх. Съгласна съм, обаче че е насочена към по-младата аудитория.
Пожелавам Ви успех!
П.С.
Само съм любопитна, Кембълът ли е един от вдъхновителите?
15.02.2011 06:20
Interesno mi e da naucha kakva chast ot knigata e istinska istoria.
Bravo, pozdravlenia za uspehite, zhelaia ti oshte mnogo takiva!
06.09.2011 23:21